4 Р Е Ш Е Н И Е № 310 София, 24 юни 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на трети юни две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 971/2013 година Производството по делото е по реда на чл. 424, ал.1 от НПК по искане на осъдения М. Д. М. за възобновяване на производството по ВНОХД № 44/2013 г. по описа на Окръжен съд – Габрово и изменение на постановеното по него решение № 50/17.04.2013 г. В искането за възобновяване се изтъкват единствено доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, а отправеното искане е за определяне на наказание различно от лишаване от свобода. В съдебното заседание, пред касационната инстанция, осъденият М. не се явява, редовно призован. Искането за възобновяване се поддържа от процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал.3 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : І. С първоинстанционната присъда № 75/01.02.2013 г., постановена по НОХД № 1092/2012 г. от Районен съд - Габрово, подсъдимият М. Д. М. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК, за което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода. С въззивното решение, постановено по жалба на осъденото лице, Окръжният съд - Габрово е потвърдил присъдата. Поради липса на процесуална възможност за обжалване, присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение като искането за възобновяване се явява подадено в срок. Разгледано по същество същото е неоснователно. В искането за възобновяване отново се акцентира върху влошеното здравословно състояние на осъденото лице и направеното от него самопризнание като обстоятелства, които следва да бъдат получат квалификацията „многобройност” и/или „изключителност” по смисъла на чл. 55 от НК. Наказателното производство пред първата инстанция е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият М. на основание чл. 371, т. 2 от НПК признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тях. На тази основа районният съд, след като е констатирал, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и от признанието на подсъдимия и е разгледал делото по реда на чл. 372, ал.4 във вр. с чл. 373, ал.2 от НПК. Проведената процедура по чл. 371, т. 2 от НПК е процесуално издържана. Поддържаните доводи за явна несправедливост на наложеното наказание не намират подкрепа в данните по делото. Обемът на наказателната принуда отразява всички фактори, които имат значение при индивидуализиране на наказанието. Предходните инстанции изрично са обсъдили хипотезата на чл. 55, ал.1, т. 2, б. „б” от НК и аргументирано, съобразно данните по делото, са отхвърлили възможността наказанието да бъде определяно по този ред. Посочените и сега от осъдения обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни смекчаващи, а предвиденото от закона най- леко наказание не се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното престъпление. Безспорно, самопризнанието на осъдения е последователно и в двете фази на процеса и следва да бъде оценявано като принос за разкриване на истината по делото, но този принос не е изключителен, защото управлението на МПС без свидетелство за правоуправление е обстоятелство, категорично установено при санкционирането му по административен ред при спирането му от съответните контролни органи. Здравословното състояние на осъденото лице също не е пренебрегнато или недооценено от съдебните инстанции. Представените данни за здравословното състояние на дееца са били обект на обсъждане и те са в основата на решението наказанието лишаване от свобода бъде ориентирано към минималния размер на предвиденото в закона, което след редуцирането му по реда на чл. 58а, ал.1 от НК е и в минималния допустим. Съдебните инстанции не са имали обаче основания да пренебрегнат другите данни, характеризиращи осъдения в негативен аспект. Правилно са отдали значение на съдебната биография на осъденото лице – същият е осъждан неведнъж за идентични по вид престъпни посегателства, което го очертава като личност с трайно изградено протвоправно поведение. Налаганите му до сега санкции (лишаване от свобода и пробация), очевидно не са способствали за постигане на поправителния и превъзпитателен ефект на наказанието. Наложеното наказание от три месеца лишаване от свобода не разкрива нарушение на изискването за съответствие между тежестта на санкцията, от една страна, и обществената опасност на деянието и дееца, от друга. Затова липсват основания за намеса на Върховния касационен съд, тъй като така определеното наказание по вид и размер не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал.5, т. 1 от НПК. Преминаването към друг вид наказание, каквото е искането на осъденото лице, би компрометирало постигането на целите, посочени в чл. 36 от НК. С оглед на горните съображения и на основание чл. 424 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Д. М. за възобновяване на ВНОХД № 44/2013 г. по описа на Окръжен съд – Габрово. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.