О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 108 София, 22.03.2021 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело № 3793 /2020 година Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Д. С. и Д. Х.-С., против решение № 3639 от 22.06.2020 г. по гр.д.№ 11032 от 2019 г. на СГС, с което е потвърдено решение от 23.06.2019 г. на Софийски РС. С последното е отхвърлен предявеният от касаторите иск по чл. 109 ЗС да бъде осъден В. Н. Р., в качеството му на управител на етажната собственост, находяща се в [населено място], [улица], бл. 1 да преустанови действията, с които създава пречки по отношение на ищците да ползват асансьора в сградата в режим на етажна собственост, като включи апартамент № 26 в системата за ползване на асансьора и активира три броя електронни чипа за задвижване на асансьора и исковете по чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати по 1500 лв. на всеки от ищците обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства и притеснения, свързани с необходимостта да изкачват стълбите до седмия етаж и чувство за безпокойство и несправедливост. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – характера на правото на собственост като абсолютно право, това, че нормите на ЗУЕС не отменят чл. 109 ЗС и нарушение на чл. 6, ал.1 ЗУЕС, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неприлагане нормата на чл. 183 ГПК в цялото й съдържание, тъй като СГС не е изключил копие от документ, за който е поискано и постановено задължение за представяне на оригинала, но той не е представен. Твърди се необсъждане на доводите във въззивната жалба. Изложени са съображения и за неправилност на решението по иска по чл. 45 ЗЗД поради необсъждане на доказателствата по този иск. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК. Изложена е теза за обусловеността на иска по чл. 45 от иска по чл. 109 ЗС и в подкрепа на тази теза е цитирана практика на ВКС: опр. № 216/2018 г. по ч.гр.д.№ 1702/2018 г. на ІІІ гр.о., опр. № 259/2017 г. по ч. гр.д.№ 1974/2017 г. на ІІІ гр.о., опр. № 92/2016 г. по ч. гр.д.№ 1646/2016 г., ІІ гр.о. и опр. № 336/2015 г. по ч. гр.д.№ 5898/2015 г. ІІ гр.о. Поставен е въпрос по приложението на чл. 183, ал.2 ГПК – следва ли съдът да изключи с определение от доказателствата представено копие от документ, ако по искане на насрещната страна е постановено задължение да се представи оригинала, което не е изпълнено и съдът служебно ли трябва да изпълни това задължение, може ли да се позове на това доказателство в мотивите на решението. Останалите въпроси касаят твърдения за нищожност на решението на общото събрание и възможност да се атакуват безсрочно. Ответникът по касационната жалба оспорва допускането до касация, тъй като счита решението за правилно. Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна. В частта по иска по чл. 109 ЗС е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което в тази част е допустима. В частта, с която се обжалва въззивното решение, с което е потвърдено решението на РС по иска по чл. 45 ЗЗД с цена по 1500 лв. за всеки от двамата ищци, касационната жалба е недопустима на основание чл. 280, ал.3 т.1 ГПК. Съгласно този текст, на касационно обжалване подлежат възивните решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти „и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост“. В конкретния случай с иска по чл. 109 ЗС са съединени субективно активно съединените искове на двамата ищци по чл. 45 ЗЗД за обезщетение в размер по 1500 лв. Облигационните искове по чл. 45 ЗЗД не са обуславящи за иска по чл. 109 ЗС – произнасянето по вещния иск не зависи от произнасянето по иска по чл. 45 ЗЗД, поради което не е налице изключението, предвидено в чл. 280, ал.1 т.3 ГПК за обжалваемост пред ВКС на въззивни решения по облигационни искове под 5000 лв. Затова касационната жалба в частта по исковете по чл. 45 ЗЗД е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: Ищците притежават апартамент № 26 на седмия етаж. Те и ответника са етажни собственици в сградата, находяща се в [населено място], [улица], бл. 1. Ответникът е избран на председател на управителния съвет на ЕС през 2014 г., видно от протокол от 20.11.2014 г. По делото е представен протокол от общото събрание на ЕС от 10.03.2011 г., по т.9 от който е взето решение в срок до три месеца, етажните собственици да погасят задълженията си към етажната собственост, като в случай на отказ, да се деактивират чиповете за ползване на асансьора на длъжниците. Ищците са ползвали три чипа, които са деаткивирани поради неплащане на задължения за ремонт на покрива на етажната собственост. Отказът на ищците да платят задълженията към ЕС са свързани с това, че не е удовлетворено искането им да прегледат фактурите и другите документи, които установяват задълженията. На 17.11.2016 г. е проведено общо събрание на етажните собственици, на което е присъствал ищеца. Видно от представеният протокол, ищецът е присъствал и е поискал разглеждане на въпроса за деаткивиране на чиповете. Етажните собственици с решение на мнозинството /гласували са всички присъстващи без ищеца/ са отказали да опростят или разсрочат задълженията на ищците, поради което и да деактивират чиповете. РС е приел, че асансьора е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и че всеки от етажните собственици може да ползва общите части по предназначение /чл. 5, ал.1 ЗУЕС/, но реда за това се определя от правилника за вътрешния ред – чл. 6, ал.1 т.15 ЗУЕС и решения на ОС на ЕС, включително и тези по чл. 11, т.10 б. „и“ ЗУЕС - за ползване на общите части, които етажните собственици са задължени да изпълняват, съгласно чл. 6, ал.1 т.8 ЗУЕС. Съдът се е позовал на решението на ОС на ЕС от 10.03.2011г. и установеното безспорно, че ищците имат задължения към етажната собственост за ремонт на покрива в размер на 290 лв., които отказват да изпълнят. Отхвърлен е иска, тъй като действията на ответника не са неоснователни, а са в изпълнение на решение на общото събрание на ЕС, което не е отменено по надлежния ред - чрез иск по чл. 40 ЗУЕС, РС е обсъдил и доводът за нищожност на решението на ОС на ЕС, като е приел, че по отношение на тези решения не се прилагат правилата за сделките, а за отмяната им независимо от порока е приложим чл. 40 ЗУЕС. Неотменените решения от съда по този ред са задължителни за етажните собственици Въззивният съд е удовлетворил искането на ищеца за представяне оригинала на решението от 10.03.2011г. на основание чл. 183 ГПК. Няма данни да е получено съобщение от ответника за това разпореждане. По същество съдът е възприел същите правни изводи като тези на РС. Настоящият състав на ВКС намира, че на основание чл. 280, ал.2 пр.2 ГПК и т.1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се допусне касационно обжалване за проверка допустимостта на решението по предявения иск по чл. 109 ЗС против етажните собственици, когато ищецът също е етажен собственик, а действието, квалифицирано като неоснователно, произтича от решение на ОС на ЕС, което не е отменено по реда на чл. 40 ЗУЕС. По този въпрос е налице казуална съдебна практика, включително и на ВКС: Решение № 24 от 5.06.2017 г. по гр. д. № 2795/2016 г., на ВКС, II г. о., Решение № 116 от 3.11.2016 г. по гр. д. № 1432/2016 г. на ВКС, II г. о., Определение № 16967 от 03.08.2018 г. по в. ч. гр. д. № 9022/2018 г. на СГС, не допуснато до касация с Определение № 25 от 25.01.2019 г. по ч. гр. д. № 4119/2018 г., на ВКС, II г. о. и Определение № 23937 от 15.10.2019 г. по в. ч. гр. д. № 12522/2019 г. на Софийски градски съд., не допуснато до касация с Определение № 16 от 31.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4856/2019 г., I г. о., като се съобрази и Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о. относно характера на решенията на общото събрание на етажната собственост. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3639 от 22.06.2020 г. по гр.д.№ 11032 от 2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 23.06.2019 г. на Софийски РС в частта, с която отхвърлен предявеният от Г. Д. С. и Д. Х.-С. иск по чл. 109 ЗС да бъде осъден В. Н. Р., в качеството му на управител на етажната собственост, находяща се в [населено място], [улица], бл. 1 да преустанови действията, с които създава пречки по отношение на ищците да ползват асансьора в сградата в режим на етажна собственост, като включи апартамент № 26 в системата за ползване на асансьора и активира три броя електронни чипа за задвижване на асансьора по касационна жалба на . Указва на касаторите да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в частта по иска по чл. 109 ЗС в размер на 25 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от Г. Д. С. и Д. Х.-С., против въззивно решение № 3639 от 22.06.2020 г. по гр.д.№ 11032 от 2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 23.06.2019 г. на Софийски РС в частта, с която са отхвърлени предявените от тях активно субективно съединени искове по чл. 45 ЗЗД против В. Н. Р., в качеството му на управител на етажната собственост, находяща се в [населено място], [улица], бл. 1 за осъждане на ответника да им заплати по 1500 лв. на всеки от ищците обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства и притеснения, свързани с необходимостта да изкачват стълбите до седмия етаж и чувство за безпокойство и несправедливост. В тази част определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението След внасяне на определената държавна такса за разглеждане на касационата жаалба по същество в допуснатата част и влизане в сила на определението за оставяне без разглеждане на касационната жаалба в останалата чааст по иска по чл. 45 ЗЗД, делото да се докладва за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: