1 Р Е Ш Е Н И Е № 92 София, 02.08.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 965 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма] срещу решение № 2412 от 22.12.2014г., постановено по в.гр.дело № 3241/20014г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №3220/ 9.05.2014г. по гр.дело № 7070/2013г. на СГС. Със същото са уважени исковете на И. Я. Д., Д. Я. Барантиев и Д. Д. Р. – Б. срещу ЗД [фирма] по чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 65 000 лв., за всеки един по отделно. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение. Поддържа, че предявените искове на ищците за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди са уважени и размерът на обезщетението е определен, без да събрани доказателства за действително причинените им вреди. Не са събрани доказателства за отношенията между починалата при ПТП и ищците / майка и деца на пострадалата/, за преживените душевни болки и страдания, което е в противоречие с установената практика. Позовава се на ППВС №4/61г., според което увредените лица трябва да докажат вредата, тъй като за обезщетяване на причинените им вреди не е достатъчно само те да попадат в кръга на лицата, които имат право на обезщетение. Искането е за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на субективно съединените искове като недоказани. Ответниците по жалбата И. Я. Д. Д. Я. Барантиев и Д. Д. Р. – Б. , чрез адв. И. Я. – АК – Перник считат жалбата за неоснователна. Поддържат становище, че касаторът не е оспорвал обстоятелството, че ищците по делото са търпели неимуществени вреди следствие на смъртта на тяхната родственица, починала при ПТП. Процесуалният представител на ответниците по касация, в открито съдебно заседание и представени в съдебното заседание писмени бележки, изразява становище, че търпените мъки и страдания при загуба на близък човек са общо известен факт и се предполагат, като размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост. Единствено при данни за лоши отношения между ищците и пострадалия се събират допълнителни доказателства. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: СГС е уважил предявените на основание чл.226 КЗ от ищците субективно съединени искове за сумата от 65 000 за всеки един от тях, след като е приел за доказано, че смъртта на тяхната майка/ за първите двама/ и дъщеря /за третата/ Г. Б. е настъпила при ПТП по вина на съпруга й Я. Барантиев на 28.03.2012г., след загуба на контрол върху управляваното от него МПС, установена с влязла в сила присъда. Гражданската отговорност на водача на МПС е застрахована при застрахователното дружество – касатор. Първоинстанционният съд е посочил, че ищците не са събрали доказателства за отношенията им с пострадалата, живеели ли са в едно домакинство с нея и как са се справяли след смъртта й. При тези обстоятелства СГС е приел, че отношенията между правоимащите и пострадалата са били нормални, не са живеели в едно домакинство, възприели са смъртта на близък с подобна родствена връзка. Тези факти са приети за установени от въззивния съд и не се оспорват от застрахователя. Предмет на оспорване е вредата. САС също е установил, че не са ангажирани доказателства за отношенията между ищците и починалата при ПТП и за установяване на твърдените от тях в исковата молба преживени душевни болки и страдания от настъпилата смърт на Г. Б.. Като се е позовал на ППВС №4/1961г., №5/1965г. и №2/1984г., САС е приел, че ищците попадат в кръга на лицата, които търпят преки и непосредствени имуществени и/или неимуществени вреди от загубата на най-близък човек. Въззивният съд е мотивирал изводите си за размера на обезщетението с обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, с предполагаемата интензивност на тези болки и страдания, предвид възрастта на загиналата и възрастна на преживялата я майка, респ. нейни деца, с обществено икономическите условия в страната при настъпването на ПТП и актуалната съдебна практика в сходни случаи, че смъртта на родител е обикновено тежка, мъчителна и непреодолима загуба, с обичайните отношения на обич и привързаност между деца и родител. Счетено е за справедлива сумата от 65 000 лв. като обезщетение за търпените от всеки един от тях болки и страдания. За неоснователно е прието възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредите и за намаляване на обезщетението, поради обстоятелството, че пострадалата е била без сложен предпазен колан на задната седалка. Касационният контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: За установяване на търпените неимуществени вреди от най - близките на пострадалия в случай на неговата смърт, при предявен от тях иск по чл.226, ал.1 КЗ. По правния въпрос: Вредата е елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане. Вредите са не само основание за отговорността при непозволено увреждане, но и определят размера на обезщетението. Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В Раздел ІІ на Постановление №4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, което е задължително за съдилищата /т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/, както и в съдебни решения на ВКС по чл.290 ГПК, е указано, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Така в решение №27 от 15.04.2015г., постановено по т.д. № 457/2014г. на ВКС, ІІ т.о. / както и в др. решения по чл.290ГПК/ е прието, че за да реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, като се съобразят редица обстоятелства, като характера и тежестта на увреждането, степента и интензитета на болките и страданията, икономическата конюнктура на страната и др. При смърт – отношенията между пострадалия и неговите близки, съдържанието на общуването между починалия и преживял: взаимопомощ, подкрепа, отчуждаване или взаимна привързаност и др. Доколкото неимуществените вреди се отнасят до емоционалния живот на пострадалия, причиняват физически и морални страдания, накърняват душевното спокойствие и равновесие на пострадалия, преживяването им за всеки индивид е индивидуално. Предвид специфика на съдържанието на неимуществените вреди, при едно и също или приблизително по характер увреждане, може да има разлика в размерът на обезщетението, която ще се дължи на разликата в обстоятелствата, които са от значение за определяне на справедливо обезщетение. В Раздел ІІІ на Постановление №4/1961г. на Пленума на ВС ясно е посочено, че не се присъжда обезщетение за неимуществени вреди на близки от кръга от лицата, които имат право на обезщетение, когато са в лоши отношения с пострадалия, защото е явно, че те не понасят никакви неимуществени вреди. От изложеното следва, че съдът не може да си служи с „предположения” и да прилага като критерий „обичайните отношения” между родственици, при преценката дължи ли се обезщетение и какъв е неговия размер. След като понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на обективно съществуващи обстоятелства, те трябва да бъдат установяването от ищеца чрез доказателства, събрани по реда на ГПК. Предвид изложеното отговорът на правния въпрос е: При предявен пряк иск по чл.226 КЗ неимуществените вреди подлежат на установяване / доказване / с допустимите доказателствени средства по ГПК, като доказателствената тежест е на ищеца. В доклада по чл.146 ГПК съдът трябва да даде конкретни и точни указания на ищеца, че вредите подлежат на доказване и доказателствената тежест за установяването им е негова. По същество: Правилно съдът е приел, че ищците попадат в кръга на лицата, които имат право на застрахователно обезщетение, съгласно дадените в ППВС №4/1961г. разяснения. Предмет на въззивното обжалване е вредата и нейния размер за ищците, упражнили правото си на пряк иск срещу застрахователя. С оглед на отговора на правния въпрос обжалваното решение е неправилно. Решението на САС е постановени в нарушение на материалния закон / чл.52 ЗЗД/ и при съществено процесуално нарушение, за това, че обезщетението за неимуществени вреди на ищците е определено без да са събрани доказателства за обстоятелствата, от значение за определянето му. Въззивният съд, при направени оплаквания във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е уважил исковете по чл.226 КЗ при липсата на доказателства, не е съобразил, че в доклада по чл.146 ГПК на първата инстанция, не са дадени конкретни указания на ищците за доказване на иска за неимуществени вреди, т.е., че на доказване от ищците подлежат твърденията им за търпените болки и страдания от смъртта на пострадалата. Обжалваното решение ще следва да бъде отменено и на основание чл.293, ал.3 ГПК върнато за ново разглеждане от САС. При новото разглеждане на делото въззивният съд ще следва да укаже на ищците, че тяхна е доказателствената тежест за установяване на търпените от тях неимуществени вреди / болки и страдания/ като представят доказателства на съда за доказване на твърдяните от тях в исковата молба факти и обстоятелства за търпените морални болки и страдания, за отношенията им с пострадалата. При новото разглеждане на спора, в зависимост от неговия изход, въззивният съд ще следва да разпредели отговорността за разноските и за настоящото производство – чл.294, ал.2 ГПК. Водим от горното и на основание чл.290 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2412 от 22.12.2014г., постановено по гр.дело № 3241/2014г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 3220/9.05.2014г., постановено по гр.д. №7070/2013г. на СГС в обжалваната му част, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: