Р Е Ш Е Н И Е № 31 гр. София, 12.01.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Ивайло Симов, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 918 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от частния тъжител Д. Б. К., депозирана чрез нейния повереник. С присъда № 3/11.01.2023г. по НЧХД № 12297/2021г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 121 състав е признал подсъдимия А. Р. Ч. за виновен в извършване на деяния, квалифицирани като престъпления по чл. 130, ал.2 НК и по чл. 146, ал.1 НК. След налагане на наказания за всяко едно от тях, на основание чл. 23, ал.1 и ал.2 НК, съдът е определил едно общо най-тежко наказание глоба в размер на 1000 лева и присъединил наказанието обществено порицание. Подсъдимият бил осъден да заплати и разноските по делото. По въззивна жалба от защитници на подсъдимия А. Ч. е образувано ВНЧХД № 2272/2023г. по описа на Софийски градски съд – Наказателно отделение, 14 въззивен състав, по което с решение № 500 от 28.06.2023г. е отменена атакуваната присъда, наказателното производство е прекратено, а частният тъжител Д. К. е осъдена да заплати на подсъдимия направени по делото разноски. С нейната касационна жалба се претендира отмяна на постановеното въззивно решение. Излагат се аргументи, че решаващият съд неправилно е отъждествил постановлението за отказ от образуване на наказателно производство с такова за спирането му, което освен това и липсвало, а е изискуемо според разпоредбата на чл. 81, ал.3 НПК. Касаторът настоява, че визираният в процесуалната норма шестмесечен преклузивен срок стартира от съобщаването на пострадалия, което се удостоверява, съгласно чл. 180, ал.1 НПК, единствено с разписка, подписана от лицето. В подкрепа на обективираната позиция касаторът посочва и решение № 315/23.06.2010г. по наказателно дело № 257/2010г. на ВКС - НК, III НО. В съдебно заседание пред настоящата инстанция повереникът на частния тъжител поддържа депозираната жалба. Отново заявява, че неговата доверителка не е получавала постановление за спиране на наказателното производство, а то не би могло да бъде идентично с постановление за отказ от образуване на такова. Поддържа, че дефинираното в чл. 81, ал.3 НПК нужно съобщение относно прокурорския акт, обезсмисля проверката дали пострадалият е разбрал по друг, различен начин за него. Частният тъжител не намира основания за допълнение към казаното от своя повереник. Прокурорът застъпва позицията, че касационната жалба е неоснователна, тъй като К. в съдебно заседание по гражданско дело № 24121/2020г. на Софийски районен съд е узнала за становището на прокуратурата, от която дата следва да бъде преценяван изискуемият 6 - месечен срок за депозиране на тъжбата. Моли решението на Градски съд да бъде оставено в сила. Защитата на подсъдимия се присъединява към становището на прокурора. Поддържа, че постановлението за отказ за образуване на наказателно производство е станало известно на частната тъжителка на 26.10.2020г., поради което и депозираната на 26.08.2021г. тъжба е подадена извън изискуемия срок. Моли да бъде оставено в сила решението на въззивния съдебен състав като правилно, законосъобразно и мотивирано. Подсъдимият Ч. моли да бъде потвърдено решението на Софийски градски съд. Върховният касационен съд след като прецени изложеното в жалбата и становищата на страните счита, че тя е допустима, но неоснователна. За да отмени атакуваната пред него присъда и прекрати наказателното производство, контролираният съдебен състав е приел, че депозираната на 26.08.2021г. частна тъжба от Д. К. не е била в състояние да стартира образуването и финализирането на НЧХД № 12297/2021г. по описа на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 121 състав, тъй като е подадена извън преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 81, ал.3 НПК. От инкорпорираните в делото доказателствени източници се извежда следната относима към поставения от касатора въпрос информация: В 6 РУ - СДВР е била образувана преписка № 230р-18728/2020г. по повод подаден сигнал и посетен от полицейски служители адрес на 28.05.2020г. за възникнал скандал и саморазправа между Д. К. и членове на нейното семейство и бившия й зет - подс. А. Ч.. След извършване на полицейската проверка чрез снемане на сведения от участвалите в конфликта и прилагане на медицински документи, удостоверяващи съответни наранявания, преписката е изпратена в Софийска районна прокуратура с мнение за отказ от образуване на наказателно производство. С постановление от 07.07.2020г. по пр.пр. № 22271/2020г. прокурор при СРП е отказал образуването на досъдебно производство, приемайки, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер. Това постановление е атакувано пред горестоящата прокуратура и в рамките на извършения инстанционен контрол прокурор при Софийска градска прокуратура с постановление от 25.08.2020г. по пр. пр. № 15905/2020г. е потвърдил постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство. Частната тъжителка е удостоверила, че е получила препис от него лично на 26.03.2021г. Междувременно, по молба от 15.06.2020г. от нея, Д. К. и Е. К. против А. Ч. с правно основание чл.4, ал.1 от Закон за защита от домашното насилие, е образувано гражданско дело № 24121/2020г. по описа на Софийски районен съд - III Гражданско отделение, 92 състав. В рамките на това производство са изискани и постъпили от Софийска районна прокуратура материалите по пр. пр. № 22271/2020г., съдържащи както постановлението от 07.07.2020г. за отказ от образуване на досъдебно производство, така и потвърждаващото го постановление от 25.08.2020г. на Софийска градска прокуратура. В съдебно заседание, проведено на 26.10.2020г., на което са присъствали частният тъжител Д. К. и нейният процесуален представител, председателят на съдебния състав е докладвал прокурорската преписка и след изявление на страните в позитивен смисъл за нейното приемане, е приобщил същата. Поставеният за разрешаване от настоящия състав спор е откога възниква възможността за Д. К. да осъществи правата си по сезиране на компетентния съд с частна тъжба за твърдените спрямо нея посегателства. Действащата правна уредба в чл. 81, ал.3 НПК визира шестмесечен срок за депозиране на частната тъжба от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението или от деня, в който е получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал.1, т.6 НПК. Д. К. е депозирала своята частна тъжба в компетентния районен съд на 26.08.2021г. и в нея твърди, че подсъдимият Ч. е осъществил деяния, квалифицирани като престъпления по чл. 130, ал.2 НК и чл. 146, ал.1 НК. Очевидно е, че по отношение на действията на подс. Ч., квалифицирани като обида - извършване на 28.05.2020г. на нещо унизително за честта и достойнството на Д. К. - нанасяне на побой - престъпление, което безусловно се преследва по частно-правен път, тя е узнала на датата на осъществяването й. Оттогава именно стартира за нея и шестмесечният преклузивен срок да подаде тъжба и той е изтекъл на 28.11.2020г. По отношение твърдените като причинени й от А. Ч. телесни увреди, те са установени по своите медико-биологични характеристики като леки в хода на провежданата полицейска проверка, което е мотивирало прокурора при СРП да постанови отказ от образуване на досъдебно производство, преценявайки, че осъщественото не съставлява престъпление от общ характер. В своето постановление той изрично се аргументира, че посегателствата, довели до нанасяне на леки телесни повреди се преследват по тъжба на пострадалия. С тази позиция, споделена и от горестоящата прокуратура, К. изрично е отразила на постановлението, че се е запознала на 26.03.2021г. Действително, разпоредбата на чл.81, ал.3 НПК в своите многобройни редакции през годините, не разрешава изрично въпроса относно началния момент, от който едно лице може да се обърне към съда с частна тъжба при постановен прокурорски отказ от образуване на производство. Но това не е и необходимо. Процесуалната норма урежда въпроса за този момент при вече образувано наказателно производство и това е така, тъй като пострадалото лице се е обърнало към съответния орган за защита на правата си /било то полиция или прокуратура/ и неприемливо би било да се изискват от него специални знания, за да прецени дали /както е в конкретния случай/ причиненото му увреждане изпълва юридическите критерии за лека, средна или тежка телесна повреда. Поради това и действащият процесуален закон създава гаранции за пострадалия, при възприемане от страна на прокуратурата, че е причинена лека телесна повреда и деянието не се разследва по общия ред, да спре образуваното вече наказателно производство и да уведоми пострадалия, който в шестмесечен срок от съобщаването има възможност да сезира съда за образуване на производство от частен характер. В настоящата ситуация такова производство не е образувано и напълно логично не е изготвен и акт за спирането му, за да претендира касаторът, че не е получавал соченото в чл. 81, ал.3 НПК постановление. Неналичието на такова постановление определя и като безпредметни разсъжденията дали то е следвало да бъде съобщено и по какъв ред на Д. К.. При извършена и приключила полицейска проверка прокурорът има възможност или да образува досъдебно производство при наличие на изискуемите за това предпоставки, или да откаже образуването му, ако прецени, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. В този смисъл е и категоричната диспозиция на нормата на чл. 24, ал.5 НПК. С разписаната възможност за отказ на прокурора да образува дело при наличие на обективни данни за посегателство, преследвано по частно-правен път законодателят дава възможност на пострадалия своевременно да сезира компетентния за това орган със своята претенция. Затова именно е определен и разумен срок, в който той може да упражни правата си. Този шестмесечен срок стартира от момента, в който пострадалият е узнал, че държавата в лицето на своите правоохранителни органи, се отказва от разследване на посегателството и оставя на неговата воля преценката дали в лично качество да претендира осъждане и наказване на извършителя. Д. К. е узнала за преустановяване на действията на полицията и прокуратурата по разследване на деятелността на Ч. на 26.10.2020г., когато е присъствала лично в съдебно заседание по гражданско дело № 24121/2020г. по описа на Софийски районен съд - III Гражданско отделение, 92 състав, в което съдът е докладвал десезирането на държавното обвинение, обективирано в прокурорските постановления. Именно от този момент за нея стартира дефинираният в чл. 81, ал.3 НПК шестмесечен срок, след чието изтичане възможността й да се обърне към съда с тъжба срещу подсъдимия, се преклудира. Този срок е изтекъл на 26.04.2021г., поради което и правилна е преценката на Софийски градски съд, че частната тъжба от Д. К. срещу А. Ч., е депозирана извън законоустановения срок, естествена последица от което е и прекратяване на наказателното производство. Неуместно е и позоваването от касатора на Решение № 315/23.06.2010г. по наказателно дело № 257/2010г. на ВКС - НК, III НО, тъй като в настоящия случай частният тъжител не е сезирал некомпетентен орган, за да се приеме, че 6 - месечният срок, съгласно разписаното в чл. 184 НПК, е спазен. Липсва каквото и да било изявление на Д. К., въз основа на което да е извършена проверката по полицейска преписка № № 230р-18728/2020г. на 6 РУ-СДВР, приключила с коментирания отказ на прокурора да образува досъдебно производство. Тя всъщност е стартирала по подаден сигнал от самия подсъдим и последвало посещение на полицейски служители, но не и по повод сезиране от страна на Д. К. на полиция или прокуратура за нанесени й от А. Ч. телесни увреди. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 500 от 28.06.2023г. по ВНЧХД № 2272/2023г. по описа на Софийски градски съд – Наказателно отделение, 14 въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.