Р Е Ш Е Н И Е № 576 С о ф и я, 13 декември 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 08 д е к е м в р и 2010 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Николай Дърмонски при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 587/2010 година. Производство по Глава тридесет и трета от НПК. С искане по чл.420, ал.2 от НПК от името на осъдения С. Г. Г. от Л., в момента в затвора Враца, се претендира отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на въззивното решение от 14.04.2010 г., постановено по ВНОХД № 247/2009 г. на Монтанския окръжен съд поради наличие на основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, като се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Изложените в искането оплаквания се поддържат в производството по възобновяване от осъдения и от защитника му адв.П.Петров от АК-Монтана. Върховният касационен съд разгледа искането на осъдения в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 17.11.2009 г., постановена по НОХД № 702/2009 г. на районен съд - Л. подсъдимият С. Г. Г. от Л., в момента в затвора Враца, е признат за виновен в това, че за периода от 12.04.2009 г. до 17.06.2009 г. в Л., при условията на продължавано престъпление и като опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот отнел чужди движими вещи от владението на Л. К. Ф., собственик на капитала на фирма “Нокис”-ЕООД-Л. и от С. М. Николов, като ЕТ с фирма “Жоем-Сашо М.” от Л., на обща стойност 1732,85 лв, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои и на основание чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.3 вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип – затвор. На основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК са групирани наказанието по настоящето дело с това по НОХД № 491/09 г. на районен съд-Л., като му е наложено едно общо, най-тежко наказание от 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо заведение от закрит тип – затвор при първоначален строг режим. От това наказание е приспаднато изтърпяното наказание по НОХД № 491/2009 г. на районен съд-Л., на основание чл.25, ал.2 от НК, като предварително задържане от 11.02.2009 г. до 20.03.2009 г. и от 17.06.2009 г. до привеждане на присъдата в изпълнение. С присъдата подс.Г. е осъден да заплати на С. М.Н. сумата от 427,45 лв като обезщетение за причинените му имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 17.07.2009 г. до окончателното й изплащане. Присъдата е била проверена от въззивната инстанция по жалба на защитника на подсъдимия адв.П.Петров от АК-Монтана с наведени в нея оплаквания за необосноваността и незаконосъобразността й, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила както на досъдебното, така и в хода на съдебното производство и при постановяването й с искане за отменяването й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно в съдебните прения искане от подсъдимия за намаляване на размера на наложеното му наказание до минимум. С въззивното решение от 14.04.2010 г. по ВНОХД № 247/2009 г. Монтанският окръжен съд е отменил присъдата в гражданско-осъдителната й част, потвърждавайки я в останалата част. В искането от името на осъдения Г. се навеждат наново оплакванията за допуснати на досъдебното и първоинстанционно съдебно производства съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото му на защита, съставляващо основание за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК, като се отправя искане за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното производство пред районния съд. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет въззивно решение, непроверено от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо, като разгледано по същество, същото е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Доводът за наличие на основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1 т.2 от НПК се поддържа в искането поради наличие на съществени противоречия в обвинителния акт, мотивите на първоинстанционната присъда и във въззивното решение относно действителните собственици на откраднатите цигари и преносими компютри. Тези доводи са правени и пред въззивния съд и с основание са отхвърлени. На първо място следва да се посочи, че когато първоинстанционният съдебен акт е бил подложен на въззивна проверка, то обхватът на искането и възможните последици от прилагане правомощията на ВКС в производството по глава 33 от НПК следва да визират въззивното решение, доколкото основанията за възобновяване се преценяват през призмата на процесуалната дейност на въззивния съд при изпълнение на задълженията му по чл.339, ал.2 от НПК и могат да доведат до отмяна и на първоинстанционната присъда и възстановяване висящността на процеса и от стадия на досъдебното производство, ако са били допуснати при него отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия и неговия защитник или от стадия на производството пред първоинстанционния съд, ако те са довели до такова ограничаване правото на защита на някоя друга от допустимите за този стадий на процеса страни. В случая оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила неоснователно се концентрира само върху обстоятелствената част на обвинителния акт и мотивите на присъдата на районния съд, без да се съобразят събраните по делото доказателства, техния анализ от инстанционните съдилища и правните им изводи за съставомерността на деянието като кражба на чужди вещи. Още на досъдебното производство са били събрани писмени доказателства, че процесните преносими компютри са били собственост и предлагани за продажба от “Ноксис”-ЕООД със седалище и адрес на управление в Л., със собственик на капитала св.Л. Ф. (вж л.34-37 от ДП). Не се спори и относно обстоятелството, че откраднатите цигари по п.2 са от обект на едноличния търговец св.С. М. Н. от Л. с фирма “Жоем-Сашо М.”, факт, изяснен и чрез преразпита му от окръжния съд и признат от осъдения. Извършеният от съдилищата доказателствен анализ по категоричен начин е довел до извода им за авторството на двете кражби в лицето на последния. Затова с основание са отхвърлени възраженията на защитата му за известни неточности при посочване, в единични случаи, на името на търговското дружество и на едноличния търговец в обвинителния акт и в присъдата на районния съд, които по никакъв начин не са довели до объркването му относно фактите по делото и не са ограничили правото му на защита. Всъщност, същественото за обвинението е кога и откъде какви вещи са отнети и че те са чужда собственост, а не принадлежащи на дееца. Неоснователно е и възражението за участието на св.С. Николов като граждански ищец по делото както защото в действителност той е собственика на отнетите цигари, така и защото в крайна сметка искът му е отхвърлен със съображението, че вреди не е претърпял, защото те са му възстановени след изземването им от осъдения. С. Николов е разпитан като свидетел и от въззивния съд, поради което с това доказателствено средство са установени фактите по втората кражба, а невярно посоченият като свидетел О. С. (очевидно негов син) фигурира в изводите на едната дактилоскопна експертиза (установила на една от кутиите цигари и отпечатък от пръст на осъдения С.Г.), с което може да се обясни неправилното посочване на същия като свидетел от районния съд. ВКС намира, че въззивният съд е изпълнил в пълнота задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК да посочи възприетите от него правно релевантни факти, въз основа на какви доказателствени източници, като е дал и убедителен отговор на всички наведени му от жалбоподателя доводи, повторени сега и в искането на осъдения. Не е налице основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на въззивното решение и за възобновяване на производството по делото, особено от стадия, посочен в искането. С изчерпване на доводите в искането и доколкото то определя обхвата на касационната проверка в настоящето производство, няма основание за други коментари около правилността на въззивния съдебен акт. Искането на осъдения, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.424, ал.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Г. Г. от Л., в момента в затвора Враца, за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на въззивното решение от 14.04.2010 г., постановено по ВНОХД № 247/2009 г. на Монтанския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: