Р Е Ш Е Н И Е № 101 гр. София, 21 март 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 110 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.419 и сл. от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по нчд № 12909/2011 г. на Софийския районен съд. В искането се сочи, че определението на съда от 27.07.2011 г. противоречи на закона в частта му, касаеща типа затворническо заведение и режима на изтърпяване на определеното общо наказание, както и в частта, с която е приспадната изтърпяната част от наказанието пробация по една от присъдите. Предлага се определението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от СРС. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането на Главния прокурор, с уточнението, че наказанието лишаване от свобода вече е изтърпяно от осъдения П.. Защитата моли искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, установи следното: С цитираното определение Софийският районен съд, на основание чл.25 вр. чл.23 от НК е определил общо наказание от седем месеца лишаване от свобода- най-тежкото измежду наложените на осъдения А. Б. П. по нохд №№ 8446/07 г., 5396/08 г., 11767/ 08 г. и 3746/09 г., всички на СРС. На осн. чл.61 т.3, вр. чл. 59 ал.1 от ЗИНЗС е постановил наказанието да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален „общ” режим. От това наказание е приспаднал времето от 26.02.2009 г. до 30.03.2009 г., когато П. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража” по нохд № 5396/08 година, както и изтърпяваната част от наказанието лишаване от свобода по нохд № 3746/09 г. Приспаднал е като изтърпени изцяло наказанията по нохд №№ 8446/07 г. и 5396/08 г. за времето от 21.04.2008 г. до 25.05.2009 г. Съдът е постановил отделно изтърпяване на наказанието пробация, наложено по нохд № 12925/07 г. на СРС, което приспаднал като изцяло изтърпяно за времето от 21.04.2008 г. до 25.05.2009 г. Съдът е постановил отделно изтърпяване и на наказанията три месеца лишаване от свобода и три години лишаване от права, наложени по нохд № 16264/2010 г. на СРС. Определил наказанието лишаване от свобода да се търпи в затвор, при първоначален „строг” режим. Определението е влязло в сила на 12.08.2011 г. Искането на Главния прокурор е подадено до ВКС чрез Софийския районен съд на 16.11.2011 г. с вх.№ 43746. На 18.11.2011 г. съдия К. от СРС е разпоредила да се връчи препис от искането за осъдения, след което делото да се изпрати на ВКС. Поради редица неблагополучия по движение на призовките между СРС и Затвора в гр.София, за което Председателят на СРС е наложил дисциплинарно наказание на съдебния деловодител Й., делото е постъпило във Върховния касационен съд едва на 10.12.2012 г. Настоящият касационен състав намира, че искането на Главния прокурор е процесуално допустимо, защото е депозирано в СРС на 16.11.2011 г., т.е в рамките на законния, шестмесечен срок по чл. 421 ал.1 от НПК. Върховният касационен съд намира доводите в искането, касаещи неправилно приложение на материалния закон относно типа затворническо заведение и първоначалния режим на изтърпяване на общото наказание от седем месеца лишаване от свобода за основателни. От данните, отразени в справката за съдимост на П., както и от диспозитива на самото определение на съда е видно, че той не е лице, осъдено за пръв път на лишаване от свобода. Софийският районен съд неправилно е приложил разпоредбите на специалния закон, тъй като правното положение на П. обуславя приложението на чл.60 ал.1 от ЗИНЗС. Следвало е да определи изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от закрит тип, който определя строг режим на изтърпяване на наказанието, съгласно чл.61 т.2 от закона. Допуснатото нарушение на материалния закон предпоставя отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В конкретния случай обаче подобен подход не може да постигне целения от Главния прокурор резултат. Поради забавеното с повече от година придвижване на делото до ВКС, към момента осъденият П. е изтърпял наказанието от седем месеца лишаване от свобода и е освободен от затвора още на 28.02.2012 г./ видно от писмо от Затвора гр.София до ВКС, постъпило на 28.01.2013 г./ Това обстоятелство прави безпредметно връщането на делото на първата инстанция, поради което в тази част искането на Главния прокурор следва да бъде оставено без уважение. Касационният състав намира за неоснователни останалите оплаквания в искането. Съзряното от главния прокурор двукратно приспадане на наказанието пробация, наложено по нохд № 12925/07 г. е само привидно. Това е така, защото съдът неправилно е отразил в диспозитива на определението, че от общо определеното наказание от 7 месеца лишаване от свобода приспада изтърпяната част от наказанията, наложени на осъдения по нохд №№ 8446/07 г. и 5396/08 г. В съвкупността от наказанията по чл.25 вр. чл.23 от НК влизат две наказания лишаване от свобода/ за съотв. шест и седем месеца лишаване от свобода/ и две наказания пробация, със съответните пробационни мерки. Съгласно разпоредбата на чл.25 ал.2 от НК изтърпяното изцяло или отчасти наказание се приспада само, ако е от същия вид като определеното общо наказание. Съдът не е следвало изобщо да приспада като изтърпян срокът на наказанията пробация, доколкото общо определеното наказание е лишаване от свобода и то поглъща наказанията пробация. Затова пък, правилно е приспаднал като изцяло изтърпяно наказанието пробация, с двете задължителни пробационни мерки за срок от една година, наложено по нохд № 12925/07 г., което е извадено от кумулативната верига на посочените по-горе четири осъждания. В искането основателно се сочи, че неправилно е определен периода на търпяната пробация по нохд № 12925/07 г. Действително, районният съд е зачел периода от 21.04.2008 г. до 25.05.2009 г., без да съобрази, че за времето от 26.02.2009 г. до 30.03.2009 г. П. е бил задържан под стража по нохд № 5396/08 г. и за това време /1 месец и три дни/ реално не е изпълнявано наказанието пробация. В същото време обаче е ясно, че зачетения от СРС период е по-дълъг от срока на наказанието пробация по нохд № 12925/07 г./ който е една година/ точно с един месец и три дни. Допуснатата от съда неточност не се отразява на факта, че наказанието пробация по това дело е изтърпяно изцяло. Периодът, в който осъденият е бил задържан под страна следва да бъде изключен от определеният от съда, но това може да направи и настоящата инстанция чрез изменение на атакуваното определение. Водим от горните съображения и на основание чл. 425 ал.1 т.3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по нчд № 12909/2011 г. на Софийския районен съд. ИЗМЕНЯ определение от 27.07.2011 г., като на основание чл.25 ал.2 от НК приспада като изцяло изтърпяно наказанието пробация по нохд № 12925/2007 г. за времето от 21.04.2008 г. до 26.02.2009 г. и от 30.03.2009 г. до 25.05.2009 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: