Р Е Ш Е Н И Е № 469 гр. София, 20 ноември 2013г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Жанина Начева Галина Захарова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1345/2013 г. Производството по делото е образувано на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК по искания с еднакво съдържание от осъдените Н. С. Н. и А. С. Н. против решение № 18 от 12.02.2013 г. по внохд № 11 по описа на Окръжен съд - Враца. В исканията се сочи, че решението и потвърдената с него присъда са постановени в нарушение на закона поради неправилното приложение на разпоредбата чл.58а, ал.1 от НК, а определените наказания лишаване от свобода са явно несправедливи, тъй като не съответстват на степента на обществена опасност на деянието и осъдените лица. Пред касационната инстанция искателите и техните защитници поддържат направените оплаквания и настояват за смекчаване на наложените санкции. Прокурорът пледира за намаляване на наказанията , като отбелязва, че стойността на откраднатите вещи не е голяма и открива възможност за приложение на чл.55, ал.1 от НК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното : Исканията са направени в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирани страни по отношение на съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, поради което са допустими. Разгледани по същество са основателни, макар настоящият състав да не поделя изцяло аргументите в тяхна подкрепа. Производството по делото се развило по реда на Глава двадесет и седма от НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”. Подсъдимите Н. Н., А. Н. и Г. Н. признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласили да не се събират доказателства за тях. Съдът, след като установил, че направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, дал ход на делото в процедура на съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4 от НПК. При постановяване на осъдителната присъда срещу подсъдимите съдебният състав индивидуализирал наказания, съобразени с разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. Така всеки от подсъдимите Н. Н. и А. Н. бил признат за виновен в това, че при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор - винкел и планки с обща стойност 507 лева, без съгласие на собственика – ДП ”Национална компания- железопътна инфраструктура”, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено с техническо средство - гаечен ключ, след предварителен сговор и случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.2 вр. с чл. 195, ал.1, т.2, т.4, пр.2 и т.5 вр. с чл. 194, ал.1 и чл. 29, ал.1, б.”а”/ само за Н./ и б.”б” и чл. 58а, ал.1 от НК им наложил наказания шест години лишаване от свобода, които намалил с една трета до четири години лишаване от свобода , търпими при първоначален строг режим в затвор /затворническо общежитие от закрит тип/. Окръжният съд в гр.Враца с решение № 18 от 12.02.2013 г. по внохд № 11/2013 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Исканията за намаляване на тежестта на наказателната репресия са основателни. Наказанията четири години лишаване от свобода са непропорционални на обществената опасност на извършеното деяние и на осъдените лица. Двете предходни инстанции са подценили стойността на откраднатите вещи при определяне на параметрите на реално настъпилите общественоопасни последици. В. и планките били оценени за 507.00 лева и върнати на собственика с постановление от 08.05.2012 г.т.е. имуществената сфера на пострадалия не била сериозно засегната по траен начин. На следващо място при обсъждане на отегчаващите обстоятелства предходните инстанции акцентирали върху „множество полицейски регистрации” на двамата подсъдими. Съгласно чл. 3 от Наредба Із-701 от 17.03.2011 г. за реда за извършване на полицейска регистрация /издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 27 от 1.04.2011 г./ „ полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер”. Коментарите на полицейската регистрация извън данните от приложените справки за съдимост в общия контекст от фактори за определяне на наказанието по чл. 54 от НК противоречи на принципната разпоредба на чл. 16 от НПК, регламентираща презумпцията за невиновност. Тези изводи дават основание наложеното на двамата подсъдими наказание шест години лишаване от свобода да бъде квалифицирано като явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал.1 , т.1 от НПК и намалено на четири години лишаване от свобода, които, предвид следваната процедура на съкратено съдебно следствие, предпоставяща задължителност на чл. 58а, ал.1 от НК, следва да се намалят с една трета на две години и осем месеца. Касационният съдебен състав не намира основание да удовлетвори претенцията на искателите за определяне на обема наказателна принуда при условията на чл. 55 от НК. Несъмнено те разкриват по-благоприятна перспектива поради по-ниските предели на очертаните минимални и максимални размери на наказанието лишаване от свобода, но са лишени от легално основание. Изтъкнатите смекчаващи отговорността обстоятелства, концентрирани в твърденията за бедност и ограниченост на социална реализация на осъдените, намират адекватно отразяване в посочената по-горе корекция на срока на лишаване от свобода, който преди редукцията по чл.58а от НК се доближава до предвидения от законодателя минимум от три години. Не се установява нито многобройност, нито самостоятелна изключителност на смекчаващите обстоятелства, които да обуславят несъразмерна тежест и на най-лекото, предвидено в закона наказание. Направените от осъдените лица самопризнания са премирани в процедурата по глава двадесет и седма от НПК, а данните от досъдебното производство не доказват същественото им значение за разкриване на престъплението. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.3 във връзка с чл.422, ал.1, т.5, пр.2 във връзка с чл.348, ал.1, т.3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА по реда на възобновяването решение №18 от 12.02.2013 г. по внохд № 11/2013 г. по описа на Окръжен съд - гр. Враца, като намалява наложените на Н. С. Н., ЕГН [ЕГН] и А. С. Н. ЕГН [ЕГН] наказания лишаване от свобода от четири години на две години и осем месеца за всеки един от тях. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.