О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 143   София,  23.02.2010 година     Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети  февруари две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА   БОНКА ЙОНКОВА     изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 912/2009 година     Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “М” А. , гр. Б. срещу определение № 3* от 13.11.2009 г. по ч. гр. д. № 2889/2009 г. на Пловдивски окръжен съд. С обжалвания акт е отменено разпореждане на Пловдивски районен съд по гр. д. № 9324/2009 г., съдържащо се в заповед № 5* от 14.08.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с което е разпоредено незабавно изпълнение на парично задължение на “Г” О. , гр. П. за сумата 2 400 000 лв. – главница; сумата 49 000 лв. – мораторна лихва за периода 01.07.2009 г. – 10.08.2009 г.; сумата 13 200 лв. – мораторна лихва за периода 31.07.2009 г. – 10.08.2009 г.; законна лихва върху главницата в размер на 0.1 % за всеки ден забава, считано от 11.08.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 49 248 лв. – разноски по делото, като е отхвърлено искането за незабавно изпълнение. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл извън правомощията му по чл. 413, ал. 2 ГПК. При условията на евентуалност поддържа, че обжалваният акт е вътрешно противоречив и неправилен относно извода, че процесното споразумение между страните не представлява редовен документ по чл. 417, т. 3 ГПК, предвид недействителността на извършеното нотариално удостоверяване на подписите върху него. Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното определение съдържа произнасяне по значими процесуалноправни и материалноправни въпроси, по отношение на които са осъществени всички законови основания по чл. 280, ал. 1 т. 1 – 3 ГПК. От подробното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК би могло да се приеме, че са поставени две групи въпроси: 1. – въпроси, свързани с допустимостта да бъде обжалвано разпореждането, с което е издадена заповед за изпълнение и 2. – въпроси, свързани с правомощията на съда при преценката относно основателността на искането по чл. 417 ГПК, в т. ч. относно редовността на документа. Ответникът по частната касационна жалба – “Г” О. , гр. П. заявява становище за недопустимост на частната жалба и за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор от 16.12.2009 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - депозирана е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и срещу подлежащ на обжалване акт. За да отмени атакуваното пред него разпореждане за незабавно изпълнение на сумите по депозираното заявление по чл. 417 ГПК, въззивният съд е приел, че представеният от заявителя споразумителен протокол от 27.05.2009 г. не представлява редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 417, т. 3 ГПК. Този извод е направен поради обстоятелството, че едната страна по споразумението – “Г” О. – е представлявана от лице, което е чужд гражданин и при удостоверяването на подписа му липсва изрично отразяване дали е присъствал преводач от руски език или че нотариусът владее руски език, което според решаващия състав създава съмнение относно валидността на нотариалното удостоверяване. С оглед мотивите на обжалвания акт, настоящият състав намира, че по отношение на въпросите, свързани с допустимостта да бъде обжалвано разпореждането, с което е издадена заповед за изпълнение, не е осъществено главното изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се обсъждат и допълнителните предпоставки на всяко от поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. В атакуваното определение изрично е посочено, че предмет на обжалване е само разпореждането за незабавно изпълнение, съдържащо се в заповед № 5* от 14.08.2009 г. на Пловдивски районен съд. Следователно, въззивният съд не се е произнесъл по самото издаване на заповед за изпълнение, както неправилно се твърди от частния касатор. Що се отнася до несъответствието между мотивите и диспозитива на обжалвания акт, в частта му, с която се “отхвърля искането за издаване на заповед за изпълнение”, същото е следвало да бъде отстранено по реда на чл. 247 ГПК в производството за поправка на очевидна фактическа грешка. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по отношение на втората група въпроси, поставени от частния жалбоподател – тези, свързани с правомощията на съда при преценката относно основателността на искането по чл. 417 ГПК, в т. ч. относно редовността на документа. Доколкото обуславят отхвърляне на искането за незабавно изпълнение, същите се явяват значими за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на тях е осъществено и допълнителното изискване, специфично за поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвид обстоятелството, че касаят нова нормативна уредба, по която все още липсва утвърдена съдебна практика, тези въпроси следва да бъдат преценени като такива от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не може да се приеме, обаче, че представените с частната касационна жалба множество съдебни актове доказват наличието и на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като тези актове се отнасят до хипотези, различни от настоящата.   По основателността на частната касационна жалба:   Обжалваното определение е неправилно. Съгласно чл. 418 ГПК, за да постанови незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение, съдът е длъжен да извърши проверка дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Тази проверка касае единствено външната редовност на документа, при която следва да бъде съобразен видът на документа и евентуално съществуващи нормативни изисквания за неговото издаване. Проверката за редовност обаче не включва преценка за истинността на самия документ, нито за валидността на извършени от други органи или лица действия във връзка с документа. Тази преценка следва да се извърши в рамките на исковото производство по реда на чл. 422 ГПК за установяване съществуването на самото вземане, в което страните са длъжни да изчерпят всички свои доводи и възражения относно спорното вземане, в т. ч. и във връзка с документа по чл. 417 ГПК. Отнесено към настоящата хипотеза, изложеното по-горе налага извод, че въззивният съд неправилно е преценявал валидността на нотариалното удостоверяване на подписите върху представения от заявителя споразумителен протокол, като с оглед направения извод за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 582 ГПК е приел, че същият не е редовен от външна страна и следователно не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Поради това, че е сключен между страните по делото, съдържа нотариална заверка на техните подписи и удостоверява поето от ответника “Г” О. към заявителя “М” А. задължение за заплащане на парични суми, чиято изискуемост е настъпила, настоящият състав приема, че споразумителният протокол от 27.05.2009 г. представлява редовен от външна страна документ по чл. 417, т. 3 ГПК. Ето защо, следва да се счете, че са налице визираните в чл. 418, ал. 2 ГПК предпоставки за постановяване на незабавно изпълнение на посочените в него суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 5* от 14.08.2009 г. по гр. д. № 9324/2009 г. на Пловдивски районен съд. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на частния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 15 лв. – държавна такса. Внесената вповече от дължимата по частната касационна жалба държавна такса в размер на 15 лв. следва да бъде върната на жалбоподателя.   Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 417, т. 3 и чл. 418, ал. 1 ГПК   О П Р Е Д Е Л И :     ОТМЕНЯ определение № 3* от 13.11.2009 г. по ч. гр. д. № 2889/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, вместо което: ПОСТАНОВЯВА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ и ИЗДАВАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЕ ЛИСТ за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение № 5* от 14.08.2009 г. по гр. д. № 9324/2009 г. на Пловдивски районен съд. ОСЪЖДА “Г” О. , гр. П., ул. “. № 3* да заплати на “М” А. , гр. Б., ул. “. № 6* направените по делото разноски в размер на 15 лв. – платена държавна такса. ОСВОБОЖДАВА сумата 15 лв. - надвнесена от „М” А. държавна такса. ВРЪЩА делото на Пловдивски районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Делото да се докладва на Председателя на Търговска колегия на ВКС, с оглед постановеното освобождаване на недължимо платената държавна такса.   Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: