4 Р Е Ш Е Н И Е № 476 София, 29 ноември 2012година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ :РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора :Красимира Колова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1374 по описа за 2012 година Срещу решение по внохд.№80/2012 г. на Апелативен съд гр.София е подадена касационна жалба от подсъдимия П. П.. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от подсъдимия и защитник. Частните обвинители чрез повереника си,са на становище жалбата като неоснователна да се остави без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна,тъй като при новото разглеждане на делото е назначена повторна авто - техническа експертиза.Механизма на настъпилото пътно транспортно произшествие е изяснен.Виновното нарушение на чл.21 ал.2 ЗДвП пряко и причинно е обусловило и настъпилия резултат.Съдът е отчел и допуснатото нарушение от пострадалото лице. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното : С решение от 1.06.2012 г. постановено по внохд.№80/2012 г. на Апелативен съд гр.София е изменена присъда по нохд.№392/2010 г. на Окръжен съд гр.Враца,като са увеличени наказанията на подсъдимия П. Миленов П. лишаване от свобода на две години и наказанието лишаване от право да управлява МПС на две години ,в останалата й част с която подсъдимия е признат за виновен в това ,че на 11.12.2009 г. в [населено място] при управление на лек автомобил ,в нарушение на чл.21 ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И. П. престъпление по чл.343 ал.1 б. В НК ,с наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,с приложението на чл.66 ал.1 НК присъдата е потвърдена. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия П. П. : Доводите с които се иска отмяна на атакуваното решение са : -въззивния съд не е съобразил и съответно не е изпълнил указанията съдържащи се в Р 520/24.01.2012 г. на ВКС.Във връзка с това в решението на въззивния съд не са преодолени,а напротив пресъздадени са пороците на отмененото решение на Апелативния съд гр.София и те са в две насоки, не е установено по категоричен начин,че намерените на местопроизшествието спирачни следи са от автомобила управляван от подсъдимия и дали същия автомобил е оборудван с ABS система. -неубедителен и неиздържан анализ на съвкупния доказателствен материал ,довел до непълнота и противоречие в мотивите -без да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между нарушението на режима на скоростта допуснато от подсъдимия и последвалото произшествие,неправилно е прието,че той е осъществил състава на престъплението по чл.343 ал.1 НК. Доводите са неоснователни и не намират основание в проверявания съдебен акт. В отменителното решение е прието ,че са допуснати нарушения при оценка на доказателствата по две обстоятелства от съществено значение за решаване на делото,а именно –спирачните следи оставени /или не / от лекия автомобил управляван от подсъдимия и наличието или не на ABS система.Прието е също ,че не е съобразено обстоятелството за попътно движение на автомобила управляван от пострадалия и промяна посоката му на движение от дясна лента и от там установяване на скоростта на движение,траекторията на движение и момента,в който този автомобил /на пострадалия / се е превърнал в опасност за движението на автомобила управляван от подсъдимия. В изпълнение указанията в цитираното по горе решение на Върховният касационен съд ,въззивния съд е назначил тройна съдебно техническа експертиза.В съдебно заседание на 9.04.2012 г. ,след като е представено предварително и след изслушване на вещите лица ,заключението на експертизата е прието,без оспорване от страните по делото,като съда е приел /по повод искане за назначаване на повторна експертиза / ,че „заключението е аргументирано,в пълнота и цялост е дало отговор на всички поставени въпроси,което в комплекс с поясненията дадени в съдебно заседание дава пълен и цялостен отговор на всички релевантни за решаване на делото въпроси „. По първия въпрос заключението на експертите е –„подробно описаните от дежурния разследващ полицай спирачни следи,определени в огледния протокол като дясна и лява /съответно под №№ 4 и 5 / съответстват и могат да бъдат оставени от аварийно спиране на лек автомобил Фолксваген Пасат с дк № Вр 91 42 ВВ /управляван от подсъдимия П. П. /.В тази връзка и констатацията в протокол за оглед на л.6 от досъдебното производство –„дясна спирачна следа започва на 24,9м. от ориентира и на 3,3 м. в дясно от двойната непрекъсната линия и завършва до задно дясно колело на лекия автомобил №2/л.а. с дк № Вр 91 42 ВВ/ „. По втория въпрос-„напълно възможно е лекия автомобил управляван от подсъдимия да е бил оборудван с ABS спирачна система .Това не означава,че този автомобил не може да остави спирачни следи”. В отговорите на трета и пета задача са изяснени –разположението на автомобилите участвали в пътно транспортно произшествие към момента на удара и механизма на ПТП. На четвърти въпрос – „скоростта на движение на лекия автомобил Фолксваген Пасат е 84 км./ч непосредствено преди началото на оставените спирачни следи и не е по ниска от посочената.Опасната зона за спиране на автомобила е 73 м. при скорост 84 км./ч,при 50 км./ч.-34 м. и при 40 км./ч. 25 м.” Анализирайки подробно посоченото заключение, както и останалите доказателства по делото,правилно въззивния съд е приел,че механизма на настъпилото ПТП е установен и че при „конкретната му скорост на движение -84 км./ч. вместо разрешените 40 км./м.” подсъдимия не е могъл да спре на място, преди мястото на което се е намирал лекия автомобил управляван от пострадалия.Причинна връзка на допуснатото от подсъдимия нарушение и настъпилия вредоносен резултат е налице,както правилно са приели и инстанционните съдилища ,налице е и съществен принос от страна на пострадалия водач. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно. По отношение на наказанието липсват съображения на защитата,поради което и не се обсъжда. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно и при спазване на процесуалните правила ,а подадената касационна жалба неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№80/2012 г. на Апелативен съд гр.София,с което е изменена присъда по нохд.№392/2010 г. на Окръжен съд гр.Враца . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :