РЕШЕНИЕ N 319 София, 27.09.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември , две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева Даниела Стоянова При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 420 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. М. А. Н. е подала молба за отмяна на решение № 406 от 4.08.2010 г. по гр.д. № 80 от 2009 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение и решение от 16.02.2011 г. по гр.д. № 1814 от 2010 г. на Варненския окръжен съд, които според нея противоречат на решение № 1731 от 16.12.2004 г. по гр.д. № 1236 от 2003 г. на ВКС, 4 отделение, с което е оставено в сила решение от 2.04.2002 г. по гр.д. № 722 от 2002 г. на Варненския окръжен съд , с което е обезсилено решение от 10.03.1999 г. на Варненския районен съд по гр.д. № 62 от 1999 г. Моли решение № 406 от 4.08.2010 г. по гр.д. № 80 от 2009 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение и решение от 16.02.2011 г. по гр.д. № 1814 от 2010 г. на Варненския окръжен съд да се отменят е делото да бъде прекратено, тъй като решенията по посочените дела са недопустими предвид наличието на сила на пресъдено нещо. Ответниците Г. В. Г. и С. Й. Г. не са депозирали отговор. В съдебно заседание представят становище, с което оспорват молбата за отмяна и посочват, че не е налице хипотезата на чл.303, т.4 ГПК поради липса на тъждество на спорното право по двете решения, а и поради обстоятелството , че по първото произнесеният съдебен акт по спора между страните не е постановено решение по съществото на спора. Третото лице помагач И. Г. Т. е представила писмени бележки , в които е проследила хронологията на спора. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени наведените оплаквания по чл.303, ал.1 , т.1 , т.4 ГПК, доводите на страните и данните по делото приема следното : Молбата е допустима, защото е подадена от надлежни страни, срещу влязло в сила решение, което е неблагоприятно за тях, в хипотезата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК , но е неоснователна. Решение № 406 от 4.08.2010 г. по гр.д. № 80 от 2009 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение е постановено по касационна жалба против решение на Варненския окръжен съд и последното е отменено като делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Това решение не подлежи на отмяна защото не е влязло в сила .От молбата обаче става ясно, че е поискана отмяна на влязлото в сила решение от 16.02.2011 г. по гр.д. № 1814 от 2010 г. на Варненския окръжен съд, което е постановено по отрицателен установителен иск, предявен от ответниците Г. В. Г. и С. Й. Г. против молителката за да се установи, че тя не е собственик на ½ идеална част от жилищна сграда с три стаи и антре, пристройка и гараж, изградени в държавно дворно място, съставляващо У. .., кв... по плана на ... подрайон, [населено място]. Молителката се легитимира със саморъчно завещание от предходната собственичка Р. П. Н. , което е било признато за нищожно тъй като не е подписано от завещателката. Иска е бил отхвърлен тъй като е установено, че молителката не е собственик по силата на заявеното основание. Решението , което тя сочи е постановено също по отрицателен установителен иск, който е бил предявен от М. А. Н., С. Т. Н. и Г. Т. Н. против Г. В. Г. и С. Й. Г. също за ½ идеална част молителката за да се установи, че тя не е собственик на ½ идеална част от жилищна сграда с три стаи и антре, пристройка и гараж, изградени в държавно дворно място, съставляващо У. ... , кв.... по плана на ... подрайон, [населено място] не е завършило с решение по съществото на спора , тъй като е прието, че предявеният иск е недопустим и е обезсилено първостепенното решение и е прекратено производството. Дори да беше завършило с решение по същество , предмета на това решение не е тъждествен с предмета на решение от 16.02.2011 г. по гр.д. № 1814 от 2010 г. на Варненския окръжен съд, в което ответниците по настоящето дело и ищци по посоченото са се позовавали на право на собственост, придобита на деривативно основание. Молбата е неоснователна защото не е налице тъждество между спорното правоотношение , макар да е налице идентичност между страните. В двете дела са е разгледано правото на собственост върху 1/2 идеална част от един и същ имот , но при различни правопроизводящи факти и правни основания. С първо постановеното решение не е разрешен спора за правото на собственост на Г. В. Г. и С. Й. Г. по силата на договор с праводател Р. П. , а по второто дело е разгледано правото на собственост на М. А. Н. по силата на саморъчно завещание. Не е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК поради което молбата е неоснователна. Отмяната е извънинстанционен способ за контрол върху влезли в сила съдебни актове и се допуска при изчерпателно изброените в чл.303 ГПК хипотези . Не е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК поради което молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Молителката дължи на ответниците направените по делото разноски в размер на 600 лв., за които са представени договори за првна защита и съдействие. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение молбата на М. А. Н. е за отмяна на решение № 406 от 4.08.2010 г. по гр.д. № 80 от 2009 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение и решение от 16.02.2011 г. по гр.д. № 1814 от 2010 г. на Варненския окръжен съд, които да противоречат на решение № 1731 от 16.12.2004 г. по гр.д. № 1236 от 2003 г. на ВКС, 4 отделение като НЕОСНОВАТЕЛНА. ОСЪЖДА М. А. Н. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Г. В. Г. и С. Й. Г. направените по делото разноски в размер на 600/ шестотин/ лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно. . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: