Р Е Ш Е Н И Е   №  28   София,  24 март 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на  23 януари  две хиляди и  девета  година, в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГРОЗДАН  ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА   при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ дело № 651/2008година.       Производството е по реда на чл. 346 и сл. НПК Образувано е по жалба на И. С. Р. против решение №221/13.30.2008г, постановено по внохд № 470/2008г. на Пловдивски апелативен съд. С жалбата и от защитата пред касационния състав се поддържат доводи за основанията по чл.348, ал.1, т.2 НПК. В този смисъл са изложените съображения, че по въпроса за авторството на деянието въззивната инстанция е достигнала до неправилни изводи поради необективен анализ на доказателствената съвкупност, неоснователното отхвърляне на една част от доказателствени материали и превратно тълкуване на друга част. Във връзка с това се поддържа, че нарушенията, резултат на неизпълнение задълженията на въззивната инстанция по чл. 14 и чл. 305 ал.3 НПК в крайна сметка са довели до незаконосъобразно осъждане на касаторката за престъпление което не е извършила. Затова по същество се прави искане за отмяна на решението в осъдителната част и постановяване на оправдателен диспозитив или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав за да се отстранят допуснатите процесуални нарушения. Прокурорът даде е заключение, че при постановяване на решението не са допуснати претендираните нарушения. Обстоятелствата предмет на доказване по делото, свързани с авторството на осъдената жалбоподателка са установени правилно, поради което решението следва да остане в сила. Върховният касационен съд, като съобрази доводите на страните, направените искания и провери решението, за да се произнесе в пределите на правомощията по чл.348 вр. чл. 347 НПК, съобрази следното: С присъда от 01.07.2008г, постановена по н.о.х.д. №954/2007г. Пазарджишки окръжен съд е признал подсъдимата И. Р. за виновна в това, че : - на 31.07.2000г. на автомагистрала „Тракия”-62 километър, при управление на моторно превозно средство, л. а. “Пежо-205” с рег. № С* нарушавайки правилата за движение - чл.20 ЗДвП, по непредпазливост причинила смъртта на Г. В. Караманова от гр. С., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б” вр.чл.42а, ал.2, т.т.1 и 2 вр. ал.3, т.1 НК е осъдена на пробация за срок от шест месеца, като са приложени следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, един път седмично. На основание чл.343г НК подс. Р. е лишена от правото да управлява моторни превозни средства за срок от шест месеца. С въззивното решение, предмет на касационната проверка, присъдата е изменена в частта относно наказанието, като пробацията е заменена с глоба в размер на 300/триста/ лева. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба против така постановеното потвърдително решение е подадена в срок, поради което настоящият състав счита,че е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Поддържаните отмeнителни основания не се оправдават от фактическа и правна страна. По настоящето дело са били събрани и проверени необходимите доказателствени източници за установяване на фактите, включени в предмета на доказване по чл. 102, ал.1 НПК. Това е сторено, както по отношение механизма на пътнотранспортното произшествие/ПТП/, така и за установяване на обстоятелствата с решаващо значение за правилното произнасяне по въпросът за авторството на деянието. Възприетите от въззивната инстанция фактически положения за това, че в момента на пътнотранспортното произшествие именно касаторката е управлявала лекият автомобил, а пострадалата се е намирала до нея на предната дясна седалка не са лишени от доказателствена основа. Затова възражението на защитата, че потвърдената с решението осъдителната присъда в тази част се основава на предположения, следователно постановена в нарушение на чл. 303, ал.2 НПК се явява неоснователно. В тази връзка несъстоятелен се явява упрекът, че и в съдебната фаза на процеса е продължила дейността по събиране и проверка на доказателствените източници. Според чл.107, ал.1 НПК съдът е длъжен, както по искане на страните, така и служебно да вземе мерки за обективното, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата, включени в главния факт предмет на доказване по делото. Това е сторено и в настоящият случай. Съдът след като е направил фактически констатации за непълноти на назначените на досъдебното производство експертизи, в съгласие с основанието по чл.153 НПК е назначил допълнителна петорна експертиза, за да установи обстоятелствата на ПТП и механизма на получаване травматичните увреждания при всяка една от пострадалите. На тази основа е направил и решаващите изводи за авторството на касаторката, като водач на лекият автомобил с които е предизвикала катастрофата. При отсъствие на допуснати нарушения на изискването по чл.305, ал.3 НПК, предложеният от защита друг анализ на доказателствените източници не би могъл да се обсъжда в настоящето производство, защото в крайна сметка води до подмяна вътрешното убеждение на въззивния състав по отношение на приетите за установени фактически положения при решаване на основния въпрос, относно произхода на травматичните увреждания при касаторката, пострадалата и механизма на тяхното получаване, с каквото правомощие касационния състав не разполага. Нещо повече, въззивната инстанция, като инстанция и по фактите, разполага с компетентност и на самостоятелен анализ на доказателствения материал, за да обоснове отговорите на поставените от защитата възражения по доказаността на обвинението и претендираните нарушения по приложението на закона. На тази основа е правилно решен и следващият въпрос за управлението на автомобилът към момента на ПТП. В тази част упрекът на защитата към въззивния състав за отказът му да се позове на показанията на разпитания свидетел Н, за да приеме за установено, че пострадалата Караманова е управлявала автомобила и предизвикала пътнотранспортното произшествие е лишен от фактическо основание. Това е така защото, позовавайки се само на този свидетел въззивния състав не би могъл да промени решаващите изводи, относно авторството на касаторката в извършване на инкриминираното деяние. Касационният състав, споделяйки съображенията за отказ също счита за наложително да отбележи, че св. Т няма непосредствени възприятия за обстоятелствата при които е настъпило произшествието. При разпита този свидетел е установил обстоятелства за поемане управлението на автомобила от пострадалата при потеглянето от гр. С. докато произшествието е станало на значително разстояние от мястото на потегляне, а именно на 62 –ри километър след потегляне на автомобилът. При това положение и с оглед на останалата доказателствена съвкупност с която е обоснован изводът по отношение на касаторката, като водач на автомобилът в момента на катастрофата е очевидно, че като е отказал да възприеме тезата на защитата, основаната на установеното от св. Т, въззивния състав не е допуснал претендираното нарушение при анализът на доказателствения материал. Обоснован е и следващият отказ на въззивния състав с които не е приел претендираното от защитата нарушение по квалификацията на правилата за движение. Установените по делото фактически положения сочат, че в района на катастрофата, лекия автомобил управляван от касаторката е навлязъл в десния завой на пътя със скорост на движение около 120км/ч. При последвалата загуба на управление автомобилът променил посоката на движение, последователно се ударил в лявата и дясна крайпътни мантинели съпроводени с изпадане на касаторката и пострадалата от купето и настъпване на съставомерния резултат. Така възприетия фактически състав несъмнено очертава едно неправомерно поведение на касаторката, свързано с управление на автомобила с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост и настъпила невъзможност да контролира управлението на автомобила при навлизане в завоя. Хипотезата е очертана в действуващата към момента на извършване на деянието редакция на чл.20 ЗДвП, каквото е било и обвинението срещу касаторката. В случая не съставлява нарушение непосочването на скоростта с която касаторката е била длъжна да управлява автомобилът, защото обвинението не е за управление с превишена скорост, където става въпрос за несъобразяване с конкретна величина на скоростта, определена отнапред нормативно, каквато е хипотезата по чл.21, ал.1 ЗДвП. При несъобразената скорост величината на скоростта се избира от водачът, които отчитайки конкретните пътни условия има задължението да управлява автомобила с такава скорост, позволяваща му при опасност, която е предвидима, да изпълни вменено му от закона задължение, да извърши безопасно намаляване на скоростта на движение или да спре, за да предотврати настъпването на съставомерните последици. При навлизане в десен завой със скорост около 120км/ч. очевидно става въпрос за несъобразена с усложнената пътна обстановка скорост, която е поставила касаторката в невъзможност да овладее автомобилът, за да премине безопасно този участък от пътя. Настъпилите съставомерни последици и несъмнено установената причинно следствена връзка между неправомерното поведение на касаторката по отношение задължението и, за избора на съобразена скорост на движение и настъпилият общественоопасен резултат, ангажират наказателната и отговорност. Следователно, правните изводи на въззивния състав направени в тази част по отношение извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата, довело до настъпване на вредоносния резултат, квалифициращ извършеното по чл.343, ал.1, б. ”в” НК се явяват законосъобразни. С такова съдържание са били и решаващите съображения на окръжния съд, включително и по отношение съдържането на извършеното нарушение на правилата за движение, поради което еднократното цифрово изписване, в мотивите към присъдата, на извършеното нарушение на правилата по чл.21 ЗДвП вместо чл.20 ЗДвП не налага извод за процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на касаторката, каквото възражение неоснователно се поддържа и в настоящето производство. Понеже касационната инстанция не може да установява фактически положения различни от приетите за установени от контролираните инстанции, а в тази част не е допуснато и претендираното от защитата нарушение, визирано в чл.303, ал.1 НПК, инкриминираното деяние покрива изискването за съставомерност по чл.343, ал.1, б. ”в” НК, неоснователно се явява искането на защитата за постановяване на оправдателен диспозитив по обвинението в настоящето производство. Мотивиран от изложените съображения и като съобрази, че отсъствуват претендираните с касационната жалбата нарушения, Върховния касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК   Р Е Ш И:   Оставя в сила решение №221/13.30.2008г, постановено по внохд № 470/2008г. на Пловдивски апелативен съд в частта с която е изменил присъда от 01.07.2008г, постановена по н.о.х.д. №954/2007г. на Пазарджишки окръжен съд, като за извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” НК е определил на подс. И. С. Р., наказание глоба в размер на 300лв. и потвърдил присъдата в останалата част. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.