9 Р Е Ш Е Н И Е № 195 гр. София, 29.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1080 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител адв. Д. Л. срещу решение № 411 от 21.07.2010г. по т. дело № 102/2010г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е отменено решението от 21.10.2009г. по гр. дело № 2280/2007г. на Софийски градски съд, VІ-2 състав, предявеният от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 390 /отм./ ТЗ за сумата 87 459,06 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № Б1А080501027/18.08.2005г., е отхвърлен като неоснователен и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 2 799,18 лв. – разноски за първоинстанционното производство, сумата 1 319 лв. – разноски за въззивното производство и по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса в размер 1 729 лв. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за нарушение на чл. 386 /отм./ ТЗ и неправилно обвързване на непредставянето на декларацията за осъществен месечен износ в срок с основанието за отказ на плащане на застрахователно обезщетение. Касаторът поддържа становище, че решението е постановено в нарушение на чл. 606, ал. 3 ППЗМ и чл. 163 ЗМ - съдът неправилно е приел, че за дата на осъществяване на износа следва да се счита датата, на която е поставен печатът на митническото учреждение „износът осъществен“. Прави оплакване за нарушение на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ГПК /отм./, тъй като съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и приетите заключения на единична и тройна съдебно-счетоводна експертиза. Моли въззивното решение да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което да се остави в сила решението на СГС. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът [фирма], [населено място] чрез изпълнителния си директор Д. М. К. и процесуалния представител адв. И. К. Б. оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Поддържа, че касаторът е допуснал съществено нарушение на договора за абонаментно застраховане, тъй като е уведомил застрахователя за осъществения износ със забава, след предвидения в застрахователния договор срок и след като знае, че е налице просрочено плащане по условията на договора за доставка. Релевира доводи за наличие на нарочна санкция при нарушаване и неизпълнение от страна на застрахования на условията на застрахователния договор – чл. 6, т. 4, б. „б” от Общите условия, както и че неизпълнението на императивно законово уредено задължение от страна на застрахования обуславя освобождаването от отговорност на застрахователя /чл. 404, ал. 2, изр. първо /отм./ ТЗ/. Касаторът поддържа възражението за липса на грижата на добрия търговец от страна на касатора по процесното застрахователно правоотношение поради това, че е уведомил застрахователя за осъществения износ след като е изтекъл договореният кредитен период от 60 дни, както и възражението, че касаторът не е уведомил застрахователя за просрочено плащане по конкретния износ. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила и претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, доводите на страните и правилността на въззивното решение, приема следното: Въззивният съд е приел, че между страните са съществували отношения по договор за експортно застраховане, сключен с рамкова полица за застраховане на плащанията по договори за износ на стоки и услуги срещу краткосрочен търговски риск, по силата на който ответното дружество се е задължило срещу заплащане на застрахователна премия да обезщети застрахования ищец съгласно условията, сроковете и покритията по рамковата полица в съответствие с Общите условия за застраховане на плащанията за износ срещу краткосрочен търговски риск в редакцията, приета с Протокол № 21/16.12.2002г. за определен срок. Установил е, че ищцовото дружество е осъществило застрахования износ на чуждестранния съконтрахент, купувачът е получил стоката, но не е заплатил уговорената и фактурирана цена. Решаващият съдебен състав е отхвърлил предявения иск поради неизпълнение на задължението на ищеца по чл. 16, ал. 1 от Общите условия за подаване на декларация за осъществения износ в установения в посочената норма срок. Подаването на декларацията за осъществения през м. септември 2005г. износ след срока по чл. 16 от Общите условия – на 08.11.2005г. вместо до 10.10.2005г., е породило за застрахователя правото да откаже изплащането на обезщетение по недекларирания износ. От друга страна, въззивната инстанция въз основа на извършената в митническа декларация ЕАД 5100/1-15580/26.08.2005г. от изходното митническо учреждение заверка „износът осъществен“, позовавайки се на чл. 606, ал. 1 ППЗМ, е приел, че в действителност износът е осъществен през м. август 2005г. С определение № 523 от 19.07.2011г. на ВКС, ТК, Второ отделение въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по следния материалноправен въпрос: дали забавеното изпълнение на фиксирано в Общите условия за застраховане на плащания по договори за износ срещу краткосрочен търговски риск задължение на застрахования за представяне на декларация за осъществен месечен износ, което не е скрепено с изрична санкция, поражда право на застрахователя да откаже изплащане на обезщетение. Посоченият материалноправен въпрос се решава противоречиво от съдилищата. Едното становище е, че непредставянето на декларация за осъществен месечен износ съгласно чл. 16, ал. 1 от Общите условия за застраховане на плащания по договори за износ срещу краткосрочен търговски риск на [фирма], [населено място] не обуславя отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, след като същата е представена със забава и при липсата на изрична санкция за забавеното изпълнение. Задължението за деклариране на месечния износ по чл. 16, ал. 1 от ОУ е от значение за осигуряване правото на застрахователя да определи размера на дължимата текуща застрахователна премия съгласно чл. 15, ал. 2 ОУ, като забавеното деклариране би породило единствено отговорност за забава на застрахования, наред със заплащането на самата текуща премия. Второто разбиране, изразено в обжалваното решение, застъпва тезата, че подаването на декларацията за осъществения износ от застрахования след срока по чл. 16, ал. 1 от Общите условия поражда за застрахователя правото да откаже изплащането на обезщетение по недекларирания в срок износ. Настоящият съдебен състав намира за правилно първото становище. Задължението за деклариране на месечния износ в 10-дневен срок от началото на всеки месец съгласно чл. 16, ал. 1 от Общите условия за застраховане на плащания по договори за износ срещу краткосрочен търговски риск на [фирма], [населено място] е от значение за осигуряване правото на застрахователя да конкретизира параметрите на отговорността си и на поетия от него риск, съответно да определи размера на дължимата текуща застрахователна премия съгласно чл. 15, ал. 2 ОУ с оглед поетия застрахователен риск. Недекларирането на износа не предоставя възможност за преценка на риска и изчисляването на застрахователната премия, докато декларирането на износа със забава поражда единствено отговорност за забава на застрахования, наред със заплащането на самата текуща премия. В Общите условия е предвидено правото на застрахователя да откаже частично или изцяло изплащането на обезщетение по недекларирания износ, но липсва уговорка, че декларирането със забава на осъществения износ се санкционира с неизплащане на застрахователно обезщетение. Такава санкция не е предвидена и в рамковата полица, в която страните са изменили разпоредбата на чл. 16, т. 1 от Общите условия, като е отпаднало второто изречение за право на застрахователя на отказ от плащането на застрахователно обезщетение за недекларирания износ. Изпълнението на задължението за деклариране на износа след срока по чл. 16, ал. 1 от ОУ не може да породи правото на отказ на застрахователя и поради това, че след като последният е определил застрахователната премия за декларирания със забава осъществен износ, той е предвидил евентуалния застрахователен риск и е приел конкретния износ за застрахован, поради което не може да се позовава на разпоредбата на чл. 6, т. 4, б. „б” от Общите условия и при настъпване на застрахователното събитие дължи заплащане на застрахователното обезщетение. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на релевантния материалноправен въпрос: забавеното изпълнение на фиксирано в Общите условия за застраховане на плащания по договори за износ срещу краткосрочен търговски риск задължение на застрахования за представяне на декларация за осъществен месечен износ, което не е скрепено с изрична санкция, не поражда право на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Като е приел, че подаването на декларацията за осъществения износ от застрахования след срока по чл. 16, ал. 1 от Общите условия поражда за застрахователя правото да откаже изплащането на обезщетение по недекларирания в срок износ, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество. В конкретния случай е налице валидно възникнало задължение на ответника за плащане на застрахователно обезщетение и настъпило на 15.06.2006г. застрахователно събитие съгласно чл. 7, т. 2 във връзка с чл. 18, ал. 1 от Общите условия и предвид получената от застрахователя на 15.12.2005г. декларация за просрочено плащане, което е направило задължението за плащане в тежест на ответника изискуемо. От писмените доказателства и заключенията на единичната и разширената съдебно-счетоводни експертизи е установено, че стоката е преминала през границата на 28.08.2005г. и е получена от италианския получател на 14.09.2005г., ищцовото дружество през периода от 01.08.2005г. до 31.12.2005г. е извършило само един износ за Италия, за който са издадени общо 4 фактури с една и съща стойност – предмета на исковата претенция, от които е осчетоводена само фактура от кочан № [ЕГН]/14.09.2005г. на стойност 87 769,02 лв. или 44 850 евро, и стоката не е платена от италианския купувач. Неплащането от длъжника на ищеца по договор за износ от м. август 2005г. на стоката, която е получена от чуждестранния съконтрахент през м. септември 2005г. и за която доставка са издадени процесните четири фактури, осъществява хипотезата на настъпил покрит риск „забавяне на плащането“ по смисъла на чл. 5, ал. 2 от Общите условия и съставлява основание за претендиране на застрахователно обезщетение. Покритият с процесната застраховка риск е търговски и за да възникне основание за заплащане на застрахователното обезщетение, е необходимо наличието на следните елементи на застрахователното събитие: забавяне на плащането, вреди, причинна връзка между неизпълнението на договора и вредите. В конкретния случай посочените предпоставки са налице. Доводът на ответника, че ищецът е уведомил застрахователя за осъществения износ след просрочие на плащането, е неоснователен. От една страна, подадената през м. септември 2005г. декларация е за реализирана доставка на чуждестранния съконтрахент Ла К. Н. – Импорт § Експорт, която е извършена през периода от 28.08.2005г. /преминаване на стоката през границата/ до 14.09.2005г. /получаване на стоката в Италия от италианския купувач/. От друга страна, ищецът и чуждестранният съконтрахент са уговорили разсрочено плащане в срок от 90 дни поради закъснението при получаване на тъканите. Неоснователно е и позоваването на ответника на нарушение на чл. 8, ал. 3 във връзка с чл. 12, ал. 2 от Общите условия от страна на касатора. При удължаване на кредитния период без съгласието на застрахователя след подписване на рамковата полица и преди подаване на декларацията за реализирани доставки приложение намират разпоредбите на чл. 384 /отм./, чл. 385 /отм./ и чл. 386 /отм./ ТЗ, които разграничават последиците от неизпълнение на задължението за обявяване в зависимост от субективното отношение и естеството на неточно обявените или премълчани обстоятелства. При съзнателно неточно обявяване или премълчаване застрахователят има право да прекрати договора, ако обстоятелството е от такова естество, че той не би сключил договора, ако знаеше за него, а правото да откаже да плати застрахователното обезщетение след настъпване на застрахователното събитие възниква, само ако обстоятелството е оказало въздействие върху настъпването на събитието съгласно чл. 384, ал. 4 /отм./ ТЗ. Ако обстоятелството е от такова естество, че застрахователят би сключил договора, но при други условия, договорът следва да се измени. В случаите, когато застрахователното събитие настъпи преди договорът да бъде изменен, застрахователят дължи обезщетение съобразно уговорените условия, включително и когато премълчаното или погрешно съобщено обстоятелство са оказали въздействие върху събитието. При несъзнателно неточно обявяване възниква правото да се иска изменение на договора, но не и правото на отказ за плащане на застрахователно обезщетение. В настоящия случай застрахователният договор не е прекратен от страна на застрахователя, нито е поискано неговото изменение. От една страна, продължаването на кредитния период без съгласието на застрахователя поражда за последния правото да измени договора, тъй като би го сключил при други условия. От друга страна, премълчаването на обстоятелството, че уговореният срок на плащане е променен на 90 дни, не е оказало въздействие върху застрахователното събитие, поради това, че извършването на плащането зависи изцяло от чуждестранния съконтрахент, но не и от ищцовото дружество. По гореизложените съображения е неоснователно и възражението на ответника за недължимост на застрахователно обезщетение поради възникнало право на отказ от плащане в резултат на нарушение на чл. 18, ал. 2, т. 1 от Общите условия – неизпращане на две напомнителни писма до момента на представяне на декларация за просрочено плащане, както и на чл. 20, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 17 от Общите условия – претенцията за застрахователно обезщетение е депозирана с 18 дни закъснение. По делото не е установено, че неизпълнението на тези задължения са оказали въздействие върху застрахователното събитие, нито че се е увеличил поетия от ответника риск. Неоснователно е възражението, че претенцията на касатора се простира върху незастрахован износ поради посочване на фактура с различен номер в декларацията за просрочено плащане. През периода 01.08.2005г. - 31.12.2005г. ищцовото дружество е извършило само един износ за Италия, в декларацията за просрочено плащане е отразен износът с получател Ла К. Н. – Импорт § Експорт и липсват данни за друг износ и друго експортно застраховане, поради което се налага изводът, че заявената претенция се отнася до износа на тъкани за Италия, фирма Ла К. Н. – Импорт § Експорт, извършен с митническа декларация № 5100/1-15580/26.08.2005г., международна товарителница от 26.08.2005г., оформен с издадените 4 бр. фактури, от които е осчетоводена само фактура от кочан № [ЕГН]/14.09.2005г. След представяне на декларацията за просрочено плащане на 15.12.2005г. е започнал да тече периода на изчакване и с изтичането му на 15.06.2005г. е настъпило застрахователното събитие съгласно чл. 7, ал. 2 от Общите условия, тъй като към този момент не е извършено плащане от длъжника за осъществения износ. Съобразно уговорения процент на застрахователно обезщетение 85%, предявеният иск е основателен за сумата 74 603,67 лв. Въз основа на изложените съображения решението на въззивния съд следва да бъде отменено в частта за сумата 74 603,67 лв. и ответникът да бъде осъден да заплати на касатора – ищец на основание чл. 390, ал. 1 /отм./ ТЗ посочената сума заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.12.2007г. до окончателното плащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 16 145,43 лв. - разноски по делото за всички съдебни производства съобразно уважената част на исковата претенция. Обжалваният съдебен акт следва да се отмени и частично за присъдените разноски и държавната такса, а именно в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника сумата над 796,30 лв. до 2 799,18 лв. – разноски за първоинстанционното производство, сумата над 739,45 лв. до 1 319 лв. – разноски за въззивното производство и по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса в размер над 257,11 лв. до 1 729 лв. В останалата част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника сумата 1 353,61 лв. – разноски за касационното производство съобразно неоснователната част на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 411 от 21.07.2010г. по т. дело № 102/2010г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 390 /отм./ ТЗ в частта за сумата 74 603,67 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № Б1А080501027/18.08.2005г. и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата над 796,30 лв. до 2 799,18 лв. – разноски за първоинстанционното производство, сумата над 739,45 лв. до 1 319 лв. – разноски за въззивното производство и по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса в размер над 257,11 лв. до 1 729 лв. и вместо това постановява: ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ет. 1 да заплати на [фирма], [населено място], [улица] на основание чл. 390, ал. 1 /отм./ ТЗ сумата 74 603,67 лв. /седемдесет и четири хиляди шестстотин и три лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № Б1А080501027/18.08.2005г., заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 28.12.2007г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 16 145,43 лв. /шестнадесет хиляди сто четиридесет и пет лева и четиридесет и три стотинки/ – разноски за всички съдебни производства. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 411 от 21.07.2010г. по т. дело № 102/2010г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав в останалата част. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица], ет. 1 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 1 353,61 лв. /хиляда триста петдесет и три лева и шестдесет и една стотинки/ – разноски за касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.