Р Е Ш Е Н И Е № 174 гр. София, 20 септември 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и на прокурора от ВКП Искра Чобанова, разгледа докладваното от съдията Вероника Имова, наказателно дело № 613/2016 год. на ВКС, ІІІ н.о., въз основа на данните по делото и на закона, прие следното: Касационното производство е образувано по касационна жалба от подсъдимия П. Д. Т. и допълнение към нея, изготвено от адвокат Й. Б. от ПАК - упълномощен защитник на подсъдимия, срещу въззивно решение № 170 от 01.12.2015 год. по внохд№352/15 год. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата се изтъква основание по чл. 348, ал. 1,т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия в размер на осем години лишаване от свобода за престъплението по чл. 343, ал.3 пр.1, 4, 5 б.“б“ пр.2 вр. ал. 1 б.”в”, вр. чл. 343, ал.4 вр.чл. 342 ал.1 от НК. Правят се следните доводи: наказанието е несъразмерно високо по размер сравнено с тежестта на извършеното; не са оценени в достатъчна степен броят и значението на смекчаващите отговорността обстоятелства като младата възраст, разкаянието, самопризнанието, семейното положение с необходимостта от полагане на грижи от подсъдимия за двете му малолетни деца. Според защитата, „наказание в размер от 5 - 6 години би съответствало на тежестта на извършеното”. Иска се намаляване на наказанието по размер с позоваване на правомощието на ВКС по чл. 354 , ал. 2, т.1 от НПК. В срока по чл. 351, ал. 3 от НПК е постъпило възражение от адвокат Х. Х. - повереник на частния обвинител и граждански ищец Б. М. П. в което оспорва основателността на доводите в жалбата; Т. е предизвикал ПТП в пияно състояние; деянието е с изключително тежък резултат ; величината на пияното състояние четирикратно надвишава съставомерната стойност; деецът е осъждан; размерът на наложеното наказание съответства на необходимостта от конкретното му въздействие за постигане целите на специалната и генерална превенция на наказанието. В съдебното заседание подсъдимият Т. и адвокат Б. се явяват лично. Поддържат касационната жалба и отново заявяват пред съдебния състав на ВКС, че наказанието е несправедливо завишено, а целите на наказанието могат да бъдат постигнати и след неговото намаляване по размер , поради дълбокото разкаяние и съзнаване на вината. В своя лична защита подсъдимият поддържа, че семейството и децата му разчитат на неговите грижи. Частните обвинители и граждански ищци П. М. Д., Е. М. Д. ,Е. Т. Д. , ведно с повереника им адвокат А. П. не се явяват - редовно призовани. Не сочат уважителни причини за неявяването си. Частната обвинителка и гражданска ищца Е. Д. Д. и повереникът й – адвокат Н. Г. редовно призовани не се явяват и не са посочили уважителни причини за това. Частният обвинител Б. П. и повереникът му адвокат Х. Х. не се явяват, редовно призовани като адвокат Х. е взел становище по жалбата с изразено несъгласие основателността на доводите в нея. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от ВКП счита жалбата за неоснователна, тъй като подсъдимият е наказван осем пъти за нарушения по ЗДвП, пет пъти е осъждан за престъпления от общ характер като четвъртото осъждане е за престъпление против транспорта, за управление на МПС след употреба на алкохол. Макар да е оправдан за по-голяма част от инкриминираните нарушения по ЗДвП, тези, които са установени в пряка причинна връзка с настъпилия резултат са изключителни: навлизане в насрещна лента за движение; несъобразена скорост и пресичане на непрекъснатата линия, разделяща двете насрещни платна за движение, довели до тежкия престъпен резултат. Семейните причини са били налице и към момента на деянието, но подсъдимият не се е съобразил с тях. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК и като съобрази доводите в жалбата и допълнението към нея, становищата на страните и провери данните по делото, намери следното: С присъда № 62 / 23.06.2015г. по нохд № 676/2015г. на Окръжен съд гр. Пловдив подсъдимият П. Д. Т. е признат за виновен в това, че на 24.09.2014 г. на път ІІІ-866 км. 2+500 – [населено място], /област/ – [населено място], при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „марка”, модел „модел”, с [рег.номер на МПС] , кат.”В”, е нарушил правилата за движение по пътищата, както следва: чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП; чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП; чл.6 ал.1 от ЗДвП; чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП; чл.20 ал.1 от ЗДвП, поради което е причинил по непредпазливост смърт на повече от едно лице – на две лица: на М. П. Д. и Н. П. Б. и тежка телесна повреда на Б. М. П., изразяваща се в контузия на корема с разкъсване на сляпото черво, с излив на съдържимо в перитонеалната кухина и дифузен гноен перитонит, голям ретроперитонеален хематом/излив на кръв в задната част на коремната кухина, довело до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, по смисъла на чл. 128, ал.2 вр. ал.1 от НК, като случаят е особено тежък и деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта от 2.80 промила на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343 ал. 4 вр. ал. 3, пр.1 пр. 4 и пр.5 б. „а”, пр.1 б.”б” пр.2 вр. ал. 1 б.”б”, вр.чл. 342 ал. 1 вр. чл. 58а ал.1 от НК и вр. чл. 373, ал.2 от НПК е осъден ОСЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода. По чл.343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 61, т.2 вр.чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС е определен първоначален „строг” режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия лишаване от свобода, в затвор или затворническо общежитие от „закрит тип”. По чл. 59 от НК е постановено времето през което подсъдимият е бил задържан, считано от 16.10.2014 г. до 05.03.2015 г., да се приспадне от срока на наказанието лишаване от свобода. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци претендираните суми за обезщетение за вредите от престъплението, каткто следва: на П. М. Д. сумата от 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на присъдената сума и направените разноски на гражданския ищец в размер на 350 лв. за повереник; на гражданския ищец Е. М. Д. да заплати сумата от 100 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на присъдената сума и да заплати и направените разноски от същата в размер на 350 лв. за повереник; да заплати на гражданския ищец Е. Т. Д. сумата от 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на гравницата и направените разноски на гражданския ищец в размер на 350 лв. за повереник; да заплати на гражданския ищец Е. Д. Д. сумата от 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянието, до окончателното изплащане на главницата , както и сумата от 579.20 лв. за имуществени вреди, както и сумата за разноски в размер на 300 лв. за повереник; да заплати сумата за разноски на частния обвинител Б. М. П. в размер на 300 лв. за повереник; да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив 548 лева, за разноски в досъдебното производство. За сумите до предявените размери исковете – за разликата, са отхвърлени. В тежест на подсъдимия е възложена и сумата от 10 000 лв., представляваща държавна такса върху уважените размери на гражданските искове, платима в полза на бюджета на съдебната власт - по сметка на Окръжен съд – Пловдив. По реда на чл. 306 ал.1, т.4 от НПК, с определение №891/07.07.2015г. по същото НОХД №676/2015г. съдът е осъдил подсъдимия да заплати държавна такса от 16 000 лв. върху уважените граждански искове и се е разпоредил с веществените доказателства. По въззивна жалба от подсъдимия е образувано внохд№ 352/15 год. на Апелативен съд г.Пловдив по което с въззивно решение № 170 от 01.12.2015 год. е изменена присъдата като престъплението е преквалифицирано от чл. 343 ал.4 вр. ал.3 пр.1 пр.4 и пр.5 б. б.”Б” пр.2 вр. ал. 1 б.”в”, вр.чл.342 ал.1-НК в престъпление по чл. 343, ал.3 пр.1, 4, 5 б.“б“ пр.2 вр. ал.1 б.”в”, вр. чл. 343 ал. 4 вр.чл. 342 ал.1 от НК. Подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за нарушения по чл. 5 ал.1т.1 от ЗДвП, чл. 5 ал.3т.1. от ЗДвП, чл. 6 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл. 20 ал.1 и ал.2 от ЗДП, чл. 25 ал. 1от ЗДвП, чл. 44 ал.1 от ЗДвП и чл. 63 ал.1-ППЗДвП, и по първоначалното обвинение по чл. 343, ал.3, б.”а” от НК . Присъдата е отменена само в частта с която подсъдимият е осъден да заплати сумата от 10 000 лв. - държавна такса върху уважените размери на гражданските искове в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Пловдив. В останалата част присъдата е потвърдена. Проверката в пределите, очертани от жалбата, сочи на неоснователност на оплакване на подсъдимия за явна несправедливост на наказанието. Необходимо е да се изтъкне, че явната несправедливост по чл. 354, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 348, ал. 5 НПК /както при отегчаване, така и при снижаване степента на отговорността на дееца/ е основание за изменение на присъдата само тогава, когато несъответствието между наложеното наказание и обществената опасност на деянието и дееца е толкова явно и очевидно, че се налага необходимост от изменението му, въпреки че то е определено в рамките на закона. Несъмнено, справедливостта на наложеното наказание се определя както от съответствието му с предвидената в закона по вид и предели санкция като част от съответния престъпен състав в Особената част на НК, така и с данните за конкретната обществена опасност на деянието и дееца, изводими от доказателствата, съдържащи смекчаващи и отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Всички тези данни трябва да са преценени от съда в съответствие с възможността определеното наказание да изпълни конкретните цели по чл. 36 от НК на специалната превенция спрямо дееца и на генерална превенция по отношение останалите членове на обществото Проверката на ВКС показа, че наложеното на подсъдимия Т. наказание не е несъразмерно тежко в сравнение с тежестта на извършеното и в случая не може да се направи извод за явно или очевидно несъответствие. Неоснователни са твърденията в жалбата, че съдебните състави от предходните две инстанции не са съобразили броя и съдържанието на смекчаващите отговорността обстоятелства. Съдилищата са обсъдили положителните данни за личността на подсъдимия, но заедно с това са отчели и противоправното му поведение извън фактите, включени в състава на престъплението. При индивидуализацията на наказанието, извършена в условията на съкратено съдебно следствие съдилищата са се съобразили стриктно с правната уредба, въвеждаща особени правила за определяне наказанието и правилно са приложили разпоредбите на чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. с чл. 58а, ал.1 от НК. Правилно е приложена редукцията на първоначално определеното наказание лишаване от свобода с една трета, както изисква нормата на чл.58а, ал.1 , вр . с чл. 54 от НК. Не са убягнали на решаващите инстанции данните за младата възраст на подсъдимия, направеното от него разкаяние и съжаление за извършеното, включващо и непосилното морално страдание за подсъдимия - причинената смърт от деянието на неговата майка. Правилно е оценено процесуалното поведение на подсъдимия, изразено в самопризнанието, което на практика е отчетено два пъти от съда - веднъж като една от процесуалните предпоставки за провеждане на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 от НПК и втори път като смекчаващо отговорността обстоятелство при индивидуализацията на наказанието поради неизменността в изразената позиция на подсъдимия на признание обвинителните факти и вината в двете фази на процеса. Прочитът на мотивите на въззивното решение не потвърждава тезата на касатора за пренебрегване данните за семейното му положение, необходимостта от полагане на грижи от подсъдимия за двете малолетни деца на Т.. Споделят се напълно мотивите на въззивната инстанция, че независимо от отпадането на част от обвиненията за нарушения по ЗДвП, които не са част от деянието и не са в причинна връзка със съставомерните последици, тежестта на допуснатите от подсъдимия нарушения /навлизане в насрещна лента за движение; несъобразена скорост и пресичане на непрекъснатата линия разделяща двете насрещни платна за движение/, които са в пряка причинна връзка с престъпните последици – смъртта на две лица и тежка телесна повреда на друго лице, както и конкретния механизъм на ПТП, значително отегчават тежестта на деянието и отговорността на дееца. Завишеността на обществената опасност на дееца представляват и миналите му осъждания за престъпления от общ характер, едното от които е за престъпление по транспорта. Те основателно са оценени в групата на отегчаващите отговорността. Основателно е обърнато внимание на предходното поведение на подсъдимия като участник в движението - наказван за нарушения и по административен ред на разпоредбите на ЗДвП. Миналите осъждания, сред които е за управление на МПС в състояние на алхохолна употреба, както и установената с четирикратно по-висока концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия 2.80 промила от минималната необходима за квалифициране на деянието като извършено в „пияно състание”, убедително и в необходимата степен доказват правилността на изводите за високата степен на обществена опасност на дееца. Тези данни правилно са оценени като обуславящи подсъдимия в системно недисциплиниран водач на МПС, личност с трайно незачитане на законите на страната. Съображенията за семейна обвързаност и за необходимостта от грижа за две малолетни деца основателно са отхвърлени като лишени от основателност за смекчаване на вината на дееца, тъй като тези грижи са били актуални и преди деянието, но деецът не се е съобразил с отговорностите си към семейство и низходящи. При тези установени факти, законосъобразен е изводът на въззивната инстанция, че за поправянето на подсъдимия и за постигане превъзпитателно въздействие върху него и върху останалите членове на обществото, склонни към подобно поведение, за които спазването на правилата за движение по пътищата и зачитането на човешкия живот и здраве не са осъзнати ценности, е от съществено значение една по-продължителна изолация от обществото в рамките на така определеното наказание на Т. от осем години лишаване от свобода. Следователно, не се установи наличие на основание за изменение на въззивното решение по третото касационно основание за явна несправедливост на наказанието. Воден от тези съображения и съгласно чл.354, ал.1,т.1 от НПК, настоящият състав на ІІІ н.о. на ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 170 от 01.12.2015 год. по внохд№352/15 год. на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: