Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * принудително изпълнение


Р Е Ш Е Н И Е
№ 63

София, 11.07.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

при секретаря Милена Миланова при участието
на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3798 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 – чл. 293 ГПК по касационна жалба на ТБ [фирма] срещу решение № 225/25.07.2014 г. на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/, гражданска колегия, трети състав по в.т.д. № 156/2014 г., потвърждаващо решението на Плевенски окръжен съд /ПлОС/ в частта му, отхвърляща установителен иск на касатора по чл.422 ал.1 ГПК за разликата над 7148.36 евро до пълния предявен размер от 33904.76 евро и в частта, в която е определен начален момент, от който следва да се начислява законна лихва върху главницата – 05.08.2011 г., допуснато до касация с определение № 839/12.11.2015 г. на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обуславящия въпрос: „Подлежи ли на проверка в исковия процес и следва ли да се вземат предвид събрани по принудителен ред суми в изпълнителното производство?” Касаторът поддържа оплаквания за необоснованост и неправилност на въззивното решение, твърди, че в хипотезата на чл.418 ал.1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното производство са на основание съдебен акт – разпореждане за незабавно изпълнение. С оглед разпоредбата на чл.422 ал.3 ГПК, съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъщественото принудително събиране на сумите в хода на образуваното изпълнително дело. Касторът иска отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и постановяване на друго, с което се уважи предявения установителен иск в пълен размер, при определяне като начална дата на начисляване на законната лихва 30.09.2010 г.
Ответникът по касационната жалба – Р. П. П. оспорва жалбата по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба на ТБ [фирма] е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е основателна по следните съображения:
Пред ПлОС е предявен иск по чл.422 ГПК от [фирма], сега ТБ [фирма], срещу Р. П. за признаване за установено, че ответникът му дължи сумата 33904.76 евро на основание договор за кредит от 31.01.2008 г. ПлОС е уважил иска за 7148.36 евро със законна лихва върху тази сума от 05.08.2011 г. до окончателното й плащане и го е отхвърлил за разликата до предявения размер от 33904.76 евро и за законната лихва за периода от 30.09.2010 г. до 05.08.2011 г. ВТАС е потвърдил решението в обжалваната му от ищеца отхвърлителна част и в частта на определения начален момент на законна лихва от 05.08.2011 г. ВТАС е приел, че на Р. П. е отпуснат потребителски кредит от 28100 евро на 31.01.2008 г., който след като е бил реструктуриран с 970 евро е в размер на 29070 евро. За обезпечаване на кредита П. е учредил договорна ипотека върху свой недвижим имот. На 12.08.2010 г. банката е обявила предсрочна изискуемост на кредита, поради непогасяването му. С оглед на това неизпълнение банката е подала заявление по чл.417 ал.2 ГПК, издадена е заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д. № 653/2010 г. на ЧСИ. Длъжникът е възразил срещу издадената заповед за незабавно изпълнение и е предявен иск по чл.422 ГПК от банката, уважен частично от ПлОС. За да потвърди решението на ПлОС в обжалваната му отхвърлителна му част и определения начален момент на законна лихва върху дължимата главница, ВТАС се е позовал на заключения на ССЕ, установяващи размера на погасената част от заема и остатъка от същия, като са взети предвид извършената публична продан на ипотекирания недвижим имот и намаляване на дължимата част от кредита със сумите от проданта. Съдът е приел, че удовлетворяването на част от вземането в рамките на изпълнителното производство следва да се приспадне от дължимата сума, предмет на установителния иск, което би съответствало на действителното правно положение.
Разрешението на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване - „Подлежи ли на проверка в исковия процес и следва ли да се вземат предвид събрани по принудителен ред суми в изпълнителното производство?” е дадено в т.9 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, задължително за съдебната власт /чл.130 ал.2 ЗСВ/. В същото е прието, че в производството по чл.422, респ. чл.415 ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235 ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Приетото от ВТАС в постановеното решение в допуснатата му до касация част е в противоречие с така постановеното в т. 9 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС – съобразено е частичното удовлетворяване на вземането, предмет на предявения иск по чл.422 ГПК чрез осъщественото принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист от 07.10.2010 г. от Районен съд град Плевен, въз основа на заповед за изпълнение № 4609/07.10.2010 г. по ч.гр.д. № 6545/2010 г. по описа на същия съд, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. д. № 653/2010 г. по описа на ЧСИ Надежда В.. В мотивите към т. 9 на ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения, че в хипотезата по чл.418 ал.1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното производство са на основание на издадения съдебен акт - разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия процес. Обсъдена е и хипотезата на правото на обратен изпълнителен лист по чл.245 ал.3 ГПК. При така даденото разрешение на обуславящия въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение на ВТАС, с което е потвърдено решението на ПлОС в частта му, отхвърляща установителен иск на касатора по чл.422 ал.1 ГПК за разликата над 7148.36 евро до пълния предявен размер от 33904.76 евро и в частта, в която е определен начален момент, от който следва да се начислява законна лихва върху главницата – 05.08.2011 г. е неправилно по смисъла на чл.281 т.3 предл.1-во ГПК. На основание чл.293 ал.2 предл.1-во ГПК решението на ВТАС следва да се отмени в тази му част и се постанови друго решение, с което се уважи установителния иск на касатора по чл.422 ал.1 ГПК за разликата над 7148.36 евро до пълния предявен размер от 33904.76 евро – 26756.40 евро при начален момент на законна лихва върху цялата дължима сума от 33904.76 евро – 30.09.2010 г. до окончателното плащане, както е поискано в заявлението за издаване заповед за изпълнение и е прието в издадената такава. Неправилно все с оглед т.9 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, ВТАС е приел и погасяване на законната лихва за периода 30.09.2010 г. – 05.08.2011 г. в хода на изпълнителното производство /основно и допълнително заключение на ССЕ/.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът Р. П. П. следва да заплати на ТБ [фирма] направените и поискани разноски пред настоящата инстанция в размер на 1256.24 лв. – внесени държавни такси по подадената касационна жалба. Съдът не присъжда адвокатско възнаграждение, поради липса на доказателства касаторът да е изплатил такова за настоящата инстанция, както и за ВТАС и ПлОС. Не присъжда и други искани разноски пред долните инстанции, поради липса на представени списъци по чл.80 ГПК, пред тях.
Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.2 предл.1-во ГПК, съдът:
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 225/25.07.2014 г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия, трети състав по в.т.д. № 156/2014 г., потвърждаващо решението на Плевенски окръжен съд в частта му, отхвърляща установителен иск на касатора по чл.422 ал.1 ГПК за разликата над 7148.36 евро /седем хиляди сто четиридесет и осем евро и 36 евроцента/ до пълния предявен размер от 33904.76 евро /тридесет и три хиляди деветстотин и четири евро и 76 евроцента/ и в частта, в която е определен начален момент, от който следва да се начислява законна лихва върху главницата – 05.08.2011 г.и вместо това ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. чл.124 ал.1 ГПК, че [фирма], сега ТБ [фирма] има вземане към Р. П. П. в размер още и на 26756.40 евро /двадесет и шест хиляди седемстотин петдесет и шест евро и 40 евроцента/ към приетите за дължими 7148.36 евро /седем хиляди сто четиридесет и осем евро и 36 евроцента/, ведно със законната лихва върху цялата дължима сума в общ размер на 33904.76 евро /тридесет и три хиляди деветстотин и четири евро и 76 евроцента/, считано от 30.09.2010 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Р. П. П. да заплати на ТБ [фирма] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1256.24 лв. /хиляда двеста петдесет и шест лева и 24 ст./.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.