Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3 c2_1654_10_dec_290gpc.doc Р Е Ш Е Н И Е № 464 С., 15.12. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1654 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. „П. и.” срещу въззивно решение от 22.06.2010 г. по въззивно гр.д. № 1060 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „д” възз. с-в., с което е оставено в сила решение от 27.02.2008 г. и решение от 10.05.2009 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в първото решение по гр.д. № 13342 /2008 г. на СРС, 76 с-в.. Решението е допуснато до касационно обжалване по иска по чл.344,ал.1,т.2 КТ с определение № 703 /13.05.2011 г. по процесуално-правния въпрос: дали в случая на отмяна на уволнението ищецът е бил носител на потестативното право на възстановяване на работа, щом след уволнението му и преди възстановяването му на работа структурното подразделение, в което е заемал длъжността, по силата на закона (закона за пътищата) е преминало към друга агенция в структурата на държавната администрация и по-конкретно - Управление „Пътни такси и разрешителни” е било закрито при ответника (работодателя) и дейността му е преминала към друга агенция в структурата на държавната администрация – А. „М.”. Прието е, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение от 26.03.2010 г. по гр.д. № 1621 /2010 г., на СРС, 76 с-в., върху което е отбелязано, че е влязло в сила на 13.04.2010 г., с което при отмяна на уволнението на друг служител на жалбоподателя искът му по чл.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на работа е отхвърлен по съображения, че по силата на закона - чл.21 ЗП Управление „Пътни такси и разрешителни” е закрито, дейността е прехвърлена към А. „М.”, като правоотношенията на служителите в това управление са уредени съобразно пар.29,ал.4 ЗИД ЗП (Д.В. бр.75 /2009 г.), или (съдът е приел) не е възможно възстановяване на ищеца на длъжността, т.к. понастоящем такава не съществува, нито пък трудовите функции са пренасочени към друга длъжност, съществуваща в структурата на ответника А.. Прието е, че това противоречие осъществява основание за допускане на касационно обжалване на решението по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Касационните оплаквания са за съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон – необсъждането на фактите, породени от посочените в изведения въпрос правни норми, по силата на които при жалбоподателя дейността е закрита и прехвърлена в друга агенция (М.). Д. К. Т. не изразява становище по касационната жалба. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел през м. юни 2010 г., че : заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.330,ал.1,ал.2,т.1 КТ е незаконосъобразна, защото ищецът не е бил задържан за изпълнение на присъда, нито е бил лишен с присъда или по административен ред от правото да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен, а само е бил привлечен като обвиняем по дознание; незаконосъобразността на заповедта за уволнение, издадена на 18.09.2006 г., е обусловила нейната отмяна и възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „технически сътрудник – контрольор” в Управление „Пътни такси и разрешителни”, Звено „ТП Гр. и мобилен контрол” на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” към МФ, за което не са изложени мотиви. Т.е. въззивният съд е приел, че възстановяването на работа е обусловено от отмяната на уволнението като незаконно и не е обсъдил други факти, от което следва да се приеме, че не е приел, че други факти имат значение за правния спор за правото на възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност при работодателя. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение по изведения въпрос намира за правилно следното становище: Когато в хода на съдебното производство е настъпило правоприемство по силата на нормативен акт – когато обособена част от предприятие е преминала в организационната структура на друго юридическо лице, съдът съобразно чл. 227 ГПК е длъжен да продължи производството по делото с участие на правоприемника. Съдът е длъжен да укаже на ищеца да посочи надлежния ответник след настъпилото правоприемство и сам да вземе мерки за конституиране на надлежната в процеса страна. По делото е установено, че уволнението е извършено със заповед от 18.09.2006 г., считано от същата дата – преди влизане в сила на измененията на У. правилник на А. М., визирани в пар.29,ал.4 от ЗИД на Закона за пътищата, които са приети на 15.12.2009 г., с което е закрито Управление „Пътни такси и разрешителни” в А. „П. и.” и тази организационна структура и дейността и, в която е работил ищецът преди уволнението си, са преминали от ответника към А. „М.”. Осъществен е хипотезисът на чл.123,ал.1,т.4 и ал.2 КТ и е приложимо правилото на чл.120 ГПК от 1951 г. (отм.) и чл. 227 ГПК, поради което съдът е следвало да съобрази настъпилото в хода на процеса правоприемство по силата на посочените пар.29,ал.4 от ЗИД на Закона за пътищата и У. правилник на А. М. и преминаването на организационната структура и дейността и от ответника към А. „М.”. Въззивният съд е следвало да конституира като ответник по иска по чл.344,ал.1,т.2 КТ правоприемника А. „М.” и да се произнесе по иска по отношение на него. Като не е направил това, а се е произнесъл по отношение на ответника А. „П. инфраструктура”, въззивният съд се е произнесъл по отношение на ненадлежен ответник, което е недопустимо. От изложеното и от правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК следва извод, че въззивното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо в частта по иска по чл.344,ал.1,т.2 КТ и делото да бъде върнато на друг състав на въззивния съд, който следва да конституира правоприемника и да се произнесе по иска по отношение на него. На основание чл.294,ал.2 ГПК при повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение от 22.06.2010 г. по въззивно гр.д. № 1060 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „д” възз. с-в. в частта, с която съдът се е произнесъл по иск по чл.344,ал.1,т.2 КТ на Д. К. Т. срещу А. „П. и.”. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния Софийски градски съд от действието по конституиране на А. „М.” като ответник по иска и правоприемник на А. „П. инфраструктура”. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.