Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 30   София, 22.04.2009 год.   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД  -  Търговска колегия, І т.о.     в публичното заседание на шестнадесети март през две хиляди и девета година в състав:                                              Председател:   Таня Райковска                                                       Членове:   Дария Проданова                                                                                                                                              Тотка Калчева   при секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното  от съдията Проданова  т.д.N 353 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. за д. в. срещу Решение № 1 от 24.03.2008 год. по т.д. № 550/2007 год. на Великотърновския апелативен съд с която е оставено в сила решението от 04.10.2007 год. по т.д. № 16/2007 год. на Плевенския окръжен съд. С него е бил отхвърлен предявеният от АДВ срещу “Българска з. 21”ЕООД – в несъстоятелност, представлявано от синдика Н. иск с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ за установяване съществуването на частно държавно вземане в общ размер 659968.76 лв. Касационният контрол е допуснат поради наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК - липсата на съдебна практика по същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос -може ли да бъде предявено в производството по несъстоятелност вземане към трето лице, изпълнението по което е било насочено по реда на чл.398б ал.1 ГПК (отм.) срещу притежавания от него капитал на несъстоятелното дружество. Касаторът АДВ счита, че предявяването и приемането по реда на чл.685 и сл. ТЗ на това вземане е допустимо и основателно. Ответникът по касация "Българска з. 21"ЕООД (н), чрез процесуалния представител на длъжника изразява становище, че жалбата на АДВ е неоснователна. Синдикът на "Българска з. 21"ЕООД (н) не изразява становище. Като взе предвид доводите по жалбата и извърши проверка по чл.290 ал.2 ГПК относно правилността на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е неоснователна. Предявен е иск с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ. Фактическите обстоятелства по делото са безспорни. АДВ е имала частно държавно вземане (установено по реда на ЗУНК) към третото неучастващо по делото лице “Българска захар”АД. Това дружество е едноличен собственик на капитала на “Българска з. 21”ЕООД. За удовлетворяване вземането на АДВ, индивидуалното принудително изпълнение е било насочено срещу притежаваните от длъжника дялове от капитала на “Българска з. 21”ЕООД и по реда на чл.398б ал.1 ГПК (отм.) е бил наложен запор върху тях. А. е била овластена да поиска прекратяването на “Българска з. 21”ЕООД и по отношение на едноличното дружество е било открито ликвидационно производство. В по-късен етап ликвидационното производство е прекратено при условията на чл.272а ТЗ, поради откриването на производство по несъстоятелност на ЕООД. Неудовлетвореното си вземане по ЗУНК, АДВ е предявила по реда и в срока на чл.685 ал.1 ТЗ. Вземането не е прието, поради което в преклузивния срок по чл.694 ал.1 ТЗ е предявен настоящият иск. За да отхвърли иска, първоинстанционният съд се е позовал на това, че при хипотезата на чл.398б ГПК (отм) се касае за вземане за ликвидационен дял, което принадлежи на прекратилият участието си съдружник, което макар и да е изпълняемо спрямо неговия кредитор не принадлежи нему. Т.е. последният не е легитимиран да го предяви в производството по несъстоятелност. Крайният извод на въззивния съд по основателността на искането е същият, макар и съображенията да се основават на прекратяването на ликвидационното производство и латентност на вземането за ликвидационен дял. Становището на настоящата инстанция, че крайният извод на въззивния съд по основателността на иска по чл.694 ал.1 ТЗ е правилен, произтича от следното: АДВ няма качеството на кредитор на несъстоятелността по смисъла на чл.616 ТЗ, поради което и не е активно легитимирана да предяви вземането си по реда на чл.685 и сл. ТЗ. Това е така, поради обстоятелството, че качеството и на кредитор на едноличния собственик на капитала на несъстоятелното дружество не я прави кредитор и на "Българска з. 21"ЕООД. Както правилно са отбелязали съдилищата, правата на АДВ по отношение на несъстоятелното дружество не могат да надвишават правата на едноличния му собственик. Имущественото му право е съизмеримо с размера на ликвидационния му дял, който евентуално би получил, ако след удовлетворяване на всички кредитори на"Българска з. 21"ЕООД би останало имущество – чл.271 ТЗ. Т.е. правното основание на евентуалното вземане на АДВ към "Българска з. 21"ЕООД е различно от правното основание (по ЗУНК) на вземането му към едноличния собственик на капитала му "Българска захар"АД. Съдружниците/едноличния собственик на капитала на едно несъстоятелно дружество нямат качеството на кредитори по чл.616 ТЗ, като ще следва да се отбележи и това, че капиталът всъщност съставлява пасив на дружеството, съобразно счетоводното му отразяване. Нещо повече. Дори да би било прието за допустимо предявяването/приемането на вземането за ликвидационен дял по реда на чл.685 и сл. ТЗ (становище, което съдебният състав не споделя), то неясен е неговият размер. Хипотетичното вземане за ликвидационен дял не е конкретно определено. То е определяемо като размер съобразно правилата на ликвидационното производство и стойността на евентуално останалото имущество. То не е в зависимост от размера на задължението по ЗУНК тъй като ликвидационният дял може да бъде с по-голяма или по-малка стойност, което е още един аргумент за липсата на една от предпоставките на чл.685 ал.2 ТЗ. Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е законосъобразно и ще следва да бъде оставено в сила. Разноски в това производство не се дължат и не се присъждат. Предвид на горното и на основание чл.293 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на І т.о.   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ в сила Решение № 1 от 24.03.2008 год. по т.д. № 550/2007 год. на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.