Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 257   София, 10.06. 2010 год.   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети март, през две хиляди и десета година, в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА    ЧЛЕНОВЕ:  ЛЮБКА БОГДАНОВА                             СВЕТЛА ДИМИТРОВА           при секретаря        Райна Стоименова     и в присъствието на  прокурора                                като изслуша докладваното  от съдията Светла Димитрова  гр.д. № 3681 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Б. К. от гр. С., чрез пълномощника си адв. Л от АК-В. Търново, против въззивно решение № 186 от 29.06.2008 г., постановено по гр.д. № 612 по описа за 2007 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решение № 305 от 24.04.2007 г. по гр.д. № 1343/2006 г. на Великотърновския районен съд, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и исковете са отхвърлени като неоснователни. В съдебно заседание пълномощникът на ищеца поддържа касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, като подробни съображения са изложени и в писмена защита. Ответникът по касационната жалба В. у. “С” гр. В., чрез процесуалния си представител адв. Р от АК-В. Търново, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. С определение № 849 от 15.07.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/погрешно посочена квалификация чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС/ по материалноправните въпроси относно приложението на чл. 193, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 КТ, които са значими за изхода на спора и разрешаването им от въззивния съд в обжалваното решение е в противоречие с приложената съдебна практика на ВКС, а именно, че за всяко едно от нарушенията на трудовата дисциплина, послужили за издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение следва да се изслуша служителя или да се изискат от него писмени обяснения. В случая за две от нарушенията, които обосновават дисциплинарното уволнение са изискани писмени обяснения от ищеца-касатор и тъй като той не е бил намерен, както на домашния, така и на служебния си адрес, за тях съдът е приел, че е изпълнена процедурата по чл. 193, ал. 1, с оглед разпоредбата на чл. 193, ал. 3 КТ, но за останалите две от нарушенията, а именно – неявяване на работа на 16 и 17 май 2006 г., както и за нарушаване графика със студентите – редовна форма на обучение за датите 12, 18 и 19 април 2006 г., обяснения не са искани. В противоречие с приложената практика на ВКС, материализирана в представените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдебни решения на ВКС е и приложението на чл. 195, ал. 1 КТ. Съгласно тази константна практика на касационната инстанция налагането на дисциплинарното наказание се извършва с мотивирана заповед, в която задължително се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който то се налага, като нормата на чл. 195, ал. 1 КТ има императивен характер. В конкретния случай в заповедта за дисциплинарно уволнение за двете нарушения на трудовата дисциплина не е посочено кога са извършени, а само е посочено, че е налице “системно отсъствие от заседания на Катедра “С” и “системно нарушаване на учебните занятия”, което представлява извод, а не конкретизиране по време на извършените нарушения от служителя. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: С обжалваното решение са отхвърлени исковете, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за отмяна като незаконосъобразна заповед № 183 от 18.05.2006 г. на Ректора на ВТУ гр. В., за налагане на наказание дисциплинарно уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение с Г. Б. К., на основание чл. 195 КТ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност преди уволнението - доцент във ВТУ”С” гр. В., Стопански факултет, катедра „С”. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в случая работодателят е спазил дисциплинарната процедура по чл. 193, ал. 1, вр. с ал. 3 КТ. Той е отправил до ищеца уведомително писмо, с което са му поискани обяснения за две/от общо четири по заповедта за уволнение/ извършени от него нарушения, а именно – системно отсъствие от заседанията на катедра „С” и нарушаване графика на учебните занятия със студентите от задочна форма на обучение през м. февруари 2006 г., съгласно докладна записка № 45 от 13.04.2006 г. на декана на факултета, в която се съдържат данни за периодите на нарушенията. Обясненията за тези две нарушения са поискани от работодателя и той е направил всичко необходимо да връчи уведомителното писмо на ищеца – същото е изпратено на домашния и служебния му адрес, но поради отсъствието му, включително и от работа на 16.05.2006 г., съгласно констативен протокол № 146/16.05.2006 г., ищецът-касатор не е получил уведомителното писмо за исканите обяснения. В тази връзка правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 193, ал. 3 КТ като е приел, че тъй като невръчването на уведомителното писмо е по вина на ищеца, то работодателят е спазил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ да изиска обяснения от служителя за две от общо четирите нарушения на трудовата дисциплина, които сами по себе си имат системен характер, предвид докладната записка на декана на СФ. С въззивното решение е прието също така, че визираните по-горе две дисциплинарни нарушения, с оглед на представените по делото доказателства, са извършени от ищеца и предвид техния характер - тежки нарушения на трудовата дисциплина, същите са съответни на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание със Заповед № 183/18.05.2006 г. на ректора на ВТУ – дисциплинарно уволнение. В отговор на поставените материалноправни въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, следва да се посочи, че при преценка на законността на дисциплинарното уволнение съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и преценява дали събраните по делото доказателства установяват фактическият състав на визираното в мотивите нарушение. Дисциплинарното нарушение като вид правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя като виновно неизпълнение на трудовите задължения. Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид правонарушение са : деяние/действие или бездействие/, противоправност и вина. Обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарната отговорност са трудовите задължения на работника и служителя, които трябва да бъдат изпълнявани точно и добросъвестно. Техният обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение като при изпълнението им работникът и служителят е длъжен да спазва законните нареждания на работодателя. В тази връзка е неоснователно релевираното възражения в касационната жалба за незаконност на уволнението, поради неспазена процедура по чл. 193, ал. 1 КТ за две от съдържащите се в уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина. Именно поради тази причина/неспазена процедура за изслушване на работника или приемане на обясненията му/ двете от нарушенията, съдържащи се в заповедта за уволнение, а именно: неявяване на работа на датите 16 и 17 май 2006 г. и нарушаване на графика на учебните занятия със студентите – редовна форма на обучение за датите 12, 18 и 19 април 2006 г., не са били предмет на разглеждане от въззивния съд в обжалваното решение. В тази връзка настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, за неправилно становището, че за да бъде законосъобразно дисциплинарното уволнение работодателят следва да докаже за всяко едно от визираните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения спазване процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. Това е така, тъй като всяко дисциплинарно нарушение е основание за налагане на дисциплинарно наказание, т.е. за всяко едно дисциплинарно нарушение работодателят може да приложи дисциплинарна санкция предвидена в КТ, като въпрос на целесъобразност е дали работодателят ще налага дисциплинарните наказания поотделно с отделни работодателски актове или в съвкупност - с една заповед. Когато се касае за най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение по чл. 188, т. 3 КТ, няма пречка то да бъде резултат на едно нарушение на трудовата дисциплина от работника или служителя, което обаче следва да съответства по тежест на това наказание. В конкретния случай за двете нарушения, съдържащи се в уволнителната заповед, за които, както се посочи по-горе, е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1, вр. с ал. 3 КТ, а именно: системно отсъствие на ищеца от заседанията на катедра „С” и нарушаване графика на учебните занятия със студентите от задочна форма на обучение през м. февруари 2006 г., съгласно докладна записка № 45 от 13.04.2006 г. на декана на Стопанския факултет при ВТУ, в която са визирани периодите на нарушенията, е установено, че те са извършени от ищеца за съответните периоди от време и съставляват тежки нарушения на трудовата дисциплина. Ето защо, правилен е изводът на въззивния съд, че е налице материалноправното основание за упражняване правото на уволнение на работодателя на основание чл. 190, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187, т. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ – тежки нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в системно неявяване на ищеца на заседанията на катедра „С” за периода от 07.02.2003 г. до 12.04.2006 г., както и нарушаване от негова страна на графика на учебните занятия със студентите от задочна форма на обучение през м. февруари 2006 г. Действително в случая се касае за две дисциплинарни нарушения, като за първото следва да се съобрази разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ относно сроковете за налагане на дисциплинарните наказания, но те по своя характер са системни и тежки, тъй като са свързани с неизпълнение на основни задължения на служителя като научен работник да участва в работата на катедра „С” при СФ на ВТУ, както и стриктно да спазва графика на учебните занятия със студентите от задочна форма на обучение. В тази връзка правилен е изводът на съда, че при налагането на дисциплинарното наказание „уволнение” за тези тежки нарушения на трудовата дисциплина от ищеца, работодателят е упражнил законосъобразно правото си на уволнение като се е ръководил от критериите на чл. 189, ал. 1 КТ. Налице е съответствие между тежестта на нарушенията и наложеното наказание. Касае се до виновно – умишлено неизпълнение на основни трудови задължения на ищеца, гарантиращи правилното протичане на трудовия процес и научната работа в катедрата и съответно осъществяване на задълженията, обхванати от трудовата характеристика на длъжността му в пълен обем и качество при спазване на изискванията затова. Ето защо, правилно въззивният съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и обусловеният от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, поради което обжалваното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, правилно приложение на материалния закон и в синхрон със съдебната практика по приложението на чл. 193 и чл. 195, ал. 1 КТ, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, тъй като не са налице касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. При този изход на спора, на ответника по жалбата не следва да се присъждат разноски за касационното производство, тъй като такива не са поискани, а и липсват данни да са направени. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 186 от 29.06.2008 г., постановено по гр.д. № 612 по описа за 2007 г. на Великотърновския окръжен съд. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :