Р Е Ш Е Н И Е № 142 гр. София, 24 април 2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Е. МИХАЙЛОВА и прокурора от ВКП ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 211/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод постъпило искане от осъдения Е. С. Б. за възобновяване на наказателното производство и отмяна на присъдата, постановена по н.о.х.д. № 13672/2016 г. по описа на Софийски районен съд и въззивното решение по в.н.о.х.д. № 2293/2017 г. по описа на Софийски градски съд. В искането се сочи, че осъденият не е знаел за воденото срещу него наказателно производство, не е призован и не е участвал в съдебното производство, по което е постановена осъдителна присъда спрямо него. Прави се искане за отмяна на постановените по делото първоинстанционна присъда и въззивно решение и възобновяване на наказателното производство. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на осъдения излага подробни съображения относно основателността на искането за възобновяване и претендира за неговото уважаване. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура също изразява становище за основателност на искането за възобновяване и пледира за неговото уважаване. Осъденият Е. С. Б. поддържа искането за възобновяване и моли то да бъде уважено, за да му бъде дадена възможност за лично участие в наказателното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите, изложени в искането за възобновяване, становищата на страните и всички материали, събрани по делото, намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното производство е допустимо, тъй като е направено от оправомощено от закона лице – осъдения Б., в срока по чл. 423, ал.1 от НПК и по отношение на актове от категорията на посочените в чл. 419 от НПК. Разгледано по същество, искането е основателно. Разпоредбата на чл. 423 от НПК дава възможност на задочно осъдения да иска по реда на извънредния способ за съдебен контрол отмяна на постановената спрямо него и влязла в сила присъда, при всяко обективно незнание за започване на наказателното производство в досъдебната и съдебната фаза на процеса. Това е предопределено от предоставените в нормата на чл. 55 от НПК права на обвиняемия /подсъдимия/ в наказателния процес, между които е правото да участва лично в наказателното разследване през всичките му фази и стадии, чрез даване на обяснения, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения. Правото на лично участие е основен елемент от правото на справедлив процес и е гарантирано от Конвенцията за правата на човека и основните свободи. Упражняването му е въпрос на лична преценка на лицето, дали да се ползва от него или не, като законодателят е предвидил гаранция срещу злоупотребата с това право. Според законодателната воля, изразена в разпоредбата на чл. 423, ал.1 от НПК, наказателното производство, проведено задочно, се възобновява, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК не е изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Под укриване следва да се разбира такова поведение на обвиняемия, което е в нарушение на поето от него задължение /писмено отразено в постановлението за привличане или друг акт по чл. 59, от НПК/ пред органите на разследването да ги уведоми при промяна на местоживеенето си. Изложеното изисква проследяване на всички етапи от наказателния процес, за да се прецени дали правото на лично участие на лицето не е реализирано, поради неговото собствено недобросъвестно поведение /укриване/ или поради пропуски в работата на съответните решаващи органи. Видно от приложените по делото материали, първоначално е образувано ДП № 358/2013 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. № 8512/2013 г. по описа на СГП, което е водено срещу петима обвиняеми – В. П. Б., Н. В. П., А. Т. П., В. С. В. и осъдения Е. С. Б.. Срещу последния е повдигнато обвинение по чл. 354а, ал.1, изр.1 алт.1, пр. 4 от НК за това, че на 20.09.2013 г., на [улица], ет.*, ап.* държал с цел разпространение високорискови и рискови наркотични вещества – амфетамини и марихуана. Внесено е искане в Софийски градски съд за вземане на мерки за неотклонение „Задържане по стража“ срещу петимата обвиняеми. С определение от 23.09.2013 г., постановено по н.ч.д. № 430/2013 г., СГС, НО, 5 състав е отказал да вземе мярка за неотклонение по отношение на Е. Б., като преценил, че от събраните до този момент доказателства не може да се направи обосновано предположение за извършено от него престъпление. Б. е освободен без по отношение на него да е взета мярка за неотклонение. С постановление от 06.04.2015 г., ДП № 358/2013 г. по описа на СГП е прекратено частично по отношение на Е. Б. за престъплението по чл. 354а, ал.1 от НК, като е указано делото срещу него да продължи за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 1 от НК. Материалите, отнасящи се до престъпната дейност на Б., са отделени и изпратени на СРП. С постановление от 20.05.2015 г. СРП е приела отделените материали по ДП № 1365/2015 г. по описа на 2 – ро РУ – СДВР, пр. пр. № 16516/ 2015 г., постановила е да се извърши разследване срещу Е. Б. и да му бъде повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1, пр.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Започнало е издирване на Б., за да му бъде повдигнато обвинение, съгласно указанията на СРП. Същият не е намерен на постоянния и настоящия му адрес и е обявен за ОДИ с бюлетин № 289/2015 г. на СДВР. Б. е обявен и за международно издирване с Шенгенски идентификационен № [номер], както и по канала на МОКП Интерпол. С постановление на СРП от 21.10.2015 г. производството е спряно на основание чл. 244, ал.1, т.1 от НПК, а с постановление от 12.04.2016 г. е възобновено. На 06.06.2016 г. на основание чл. 269, ал. 3, т. 2, вр. с чл. 206 от НПК е извършено задочно привличане на Е. С. Б., в присъствие на служебния защитник адвокат Н. Б. – К., за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Със същото постановление е определена по отношение на Б. мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000 лева, като е даден 7- дневен срок за нейното внасяне. Материалите от разследването са предявени на служебния защитник на същата дата – 06.06.2016 г. и делото е изпратено на СРП. СРП е изготвила обвинителен акт срещу Е. Б. и е внесла същия за разглеждане в Софийски районен съд, където е образувано н.о.х.д. № 13672/2016 г. След като е провел издирване на Б. и не е установил местонахождението му, на 03.10.2016 г. съдът е дал ход на делото на основание чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК. На 19.01.2017 г. първоинстанционното съдебно производство е приключило с присъда, с която Е. С. Б. е признат за виновен и на основание чл. 354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 54, ал.1 от НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване и глоба в размер на 2000 лева. Присъдата е обжалвана от служебния защитник пред СГС, където е образувано в.н.о.х.д. № 2293/2017 година. След нов неуспешен опит да издири и призове подс. Б., въззивният съд е дал ход на въззивното производство в негово отсъствие на основание чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК. С въззивно решение № 969/18.08.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. №2293/2017 г. СГС, НО, 14 възз. състав е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. При така установените факти, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважено искането за възобновяване на наказателното производство, тъй като не са налице изключенията, предвидени в изр. 2 на чл. 423, ал.1 от НПК. Действително, по отношение на осъдения Б. е било повдигнато обвинение по чл. 354а, ал.1, т.1 от НК с постановление от 20.09.2013 г., по ДП № 358/2013 г. по описа на СГП, като той е задържан за 72 часа до представянето му пред СГС, от който е поискано определянето на мярка за неотклонение „Задържане под стража“. СГС е преценил, че от доказателствата, събрани към онзи момент на досъдебното производство, не може да се направи обосновано предположение, че Б. е осъществил престъпление, поради което е оставил без уважение искането на прокуратурата за неговото задържане и не му е определил друга мярка за неотклонение. Органите на досъдебното производство след този момент не са повдигнали друго обвинение на подсъдимия и са го освободили, без да му определят с акт по реда на чл. 59 от НПК мярка за неотклонение. При това положение не е възникнало задължение за Б., в случай че промени местоживеенето си, да уведоми писмено за новия си адрес разследващите органи, така както е предвидено в чл. 59, ал. 2 от НПК. Следователно, не може да се направи извод, че неуспешното му издирване две години по – късно, за да му бъде предявено обвинение по ДП № 1365/2015 г., образувано след отделяне на материалите по делото, се дължи на неговото укриване. Неизпълнението на процедурата по чл. 247в, ал.1 от НПК /връчване на препис от обвинителния акт и уведомяване за насрочено разпоредително заседание/ също не е резултат от недобросъвестното поведение на осъденото лице – неговото укриване след предявяване на обвинението. Изложеното налага извода, че следва да бъде възобновено наказателното производство, а постановените по отношение на Е. Б. първоинстанционна присъда и въззивно решение да бъдат отменени. На същия следва да бъде дадена възможност да реализира в пълнота правата си по чл. 55 от НПК, като вземе лично участие в наказателния процес от фазата на досъдебното производство, от стадия на разследването, защото още тогава е бил лишен от тази възможност. Не следва да бъде определена мярка за неотклонение по отношение на Е. Б. от настоящия съдебен състав на основание чл. 423, ал.4 от НПК, тъй като видно от писмо рег. № 696/2017 г. от 29.03.2023 г. на РП – Варна в момента същият е задържан в затвора в гр. Варна, където изтърпява наказание в размер на една година и десет месеца лишаване от свобода, определено му по н.ч.д. № 180/2013 г. по описа на РС – Раднево. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал.1, т.1, вр. с чл. 423, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство и ОТМЕНЯ присъда, постановена на 19.01.2017 г. по н.о.х.д. № 13672/2016 г. по описа на Софийски районен съд и въззивно решение № 969/ 18.08.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. №2293/2017 г. по описа на Софийски градски съд, като ВРЪЩА делото на досъдебното производство от стадия на разследването. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.