О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 321
София, 09.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№196/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.2 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на адв.Р. К. К. в качеството му на пълномощник на В. С. А. срещу определение от 30.01.2012 год., постановено по ч. гр.д. № 188/2012 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение №16 363/15.11.2011 год. по гр.д. № 7340/2011 год. на Варненския районен съд, с което частния жалбоподател е осъден да заплати на Я. Г. Я. и М. С. Я. и двамата от [населено място] сумата от 1 500 лв. , представляващи сторени разноски пред Районен съд [населено място] в производството, на осн. чл. 78,ал.4 ГПК.
В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на процесуалния и материалния закон и събрания по делото доказателствен материал .Иска се неговата отмяна.
Представя се изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 274,ал.2,т.3 във вр. чл. 274,ал.3 ГПК.
Ответникът по касация Я. Г. Я. и М. С. Я. и двамата от [населено място] чрез адв. Б. Б. оспорват както допустимостта, така и основателността на касационната частна жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.2 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Налице и основание за допустимост на касационното обжалване по въпроса : Следва ли да се присъждат разноски, когато доказателствата за това, че са направени, се представят след приключване на делото.
По този въпрос, уточнен от съда с оглед правомощията му съгл.т.1 от ТР №1/2009 год. от 19.02.2010 год. по т.д. № 1/2009 год., въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представените с касационната частна жалба Определение № 316/04.06.2009 год. на ВКС, по ч.т.д. №107/2009 год., І т.о., Определение № 296/30.12.2011 год. на ВКС, по гр.д. № 1312/2011 год. , ІV г.о. и Определение №2 от 04.01.2012год. на ВКС, по ч. гр.д. №1110/2010 год. , І г.о. С оглед на това касацинното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.
С цитираните съдебни актове / определения/ принципно е прието, че претендираните от страната разноски се присъждат ако доказателствата за това, че са направени, са представени до приключване на устните състезания.
В обжалваното определение възивният съд е приел, че претендираните от ответника разноски следва да се присъдят , независимо , че доказателствата за тях са представени след приключване на делото. За да обоснове това виждане съдът е приел, че делото е прекратено поради действие на ищеца – оттегляне на предявения иск преди първото съдебно заседание, поради което за ответната страна липсва задължение да представя доказателства за разноските преди разглеждането на делото в открито заседание.Посочено е също така, че според договора за правна помощ плащането на сумата е станало по време на висящността на процеса и не са налице други данни, които да опровергават посочената дата на плащане.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема за правилно становището застъпено в цитираните определения на ВКС .
Без значение в тази връзка е обстоятелството, че производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска от страна на ищеца, както и това, че датата на плащането на претендирания като разноски адвокатски хонорар по договора за правна помощ, предхожда приключването на делото , доколкото тази дата не е достоверна. Превратно са коментирани данните по делото относно това кога е прекратено производството по делото. Съдът е прекратил делото с пртоколно определение от 10.11.2011 год. – тоест в открито съдебно заседание , на което ответниците Я. Я. и М. Я., в полза на които са присъдени разноските, са се явили с адвокат Б. Б., който е бил приет като техен процесуален представител. Независимо от това едва с молба от 11.11.2011 год. същите са представили пълномощното и договора за правна помощ с адв. Б. , както и списъка на направените разноски в размер на 1 500 лв. адвокатско възнаграждение. С оглед на това доколкото доказателствата за претендираните разноски са представени след приключване на делото / в случая с прекратително определение/ същите не следва да се присъдят.
Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който подлежи на отмяна.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване определение от 30.01.2012 год., постановено по ч. гр.д. № 188/2012 год. на Варненския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение от 30.01.2012 год., постановено по ч. гр.д. № 188/2012 год. на Варненския окръжен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Я. Г. Я. и М. С. Я. и двамата от [населено място] за заплащане на разноски по гр.д. №7340/2011 год. на Варненския районен съд в размер на 1500 лв. адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |