1 Р Е Ш Е Н И Е № 48 гр. София, 07 февруари 2011 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА При участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от председателя (съдията) Гроздан Илиев дело № 675/2010 година. Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия И. С. М. против решение № 320/25.10.2010г., постановено от Софийски апелативен съд (САС) по в.н.о.х.д. № 511/2010 г. С атакувания съдебен акт е потвърдена присъда № 251 от 05.07.2010 г. по н.о.х.д. № 2048/2010 г. на Софийски градски съд (СГС), с която подс.М. е признат за виновен в това, че: - през периода 11.08.2009 г. – 08.09.2009 г. в[населено място], като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, в съучастие, като съизвършител с неустановено лице, в условията на продължавано престъпление на три пъти, отнел чужди движими вещи от владението на С. Д. С., К. Й. И. и Д. К. В. на обща стойност 371, 20 /триста седемдесет и един лева и двадесет стотинки/, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с причиняване на Д. В. на средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на петата дланна кост на лявата ръка, довело до трайно затрудняване движението на крайника за срок повече от тридесет дни, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 2 НК е осъден на две години лишаване от свобода, намалено на основание чл. 58а НК с една трета на една година и четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в поправителен дом при първоначален общ режим. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати направените разноски както следва: в хода на досъдебното производство - 155 /сто петдесет и пет/ лева; в съдебното заседание пред СГС в размер на 75 /седемдесет и пет лева/. С жалбата на касатора е релевирано единствено основанието по чл. 348, ал.1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание, поради отказ на съдът да приложи чл.66 НК, макар условията за това да били налице. В съдебното заседание пред настоящата инстанция, касаторът не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на жалбата поради отсъствие на законовите предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 НК по отношение на наложеното на М. наказание. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадената касационна жалба, провери въззивното решение с оглед поддържаното отменително основание и в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: Във въззивното производство защитата на касаторът е поддържала идентично по съдържание отменително основание с искане за приложение на условното осъждане, което въззивната инстанция не е приела за основателно. Отказът да стори това е мотивиран по надлежния ред и в изпълнение на изискването по чл.339, ал.2 НПК. Подробните съображения с които е обоснована справедливостта на наказанието по размер, определен при спазване правилата за неговата индивидуализация, както и тези в частта с която е мотивирано липсата на основание аз отлагане изпълнението му, най-вече поради проявената криминална активност и упоритост при извършване на грабежите, не се нуждаят от допълване. Независимо от младата възраст, при касаторът вече са налице формирани навици за извършване на престъпления против собствеността, обстоятелство което на полето на целесъобразността е мотивирало въззивния състав да откаже исканото изменение на присъдата. Данните от предходните осъждания обаче налагат следващия извод, за наличие и на предвидено в закона изискване, което не позволява отлагане изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода. Касаторът двукратно е осъждан през 2008г. за извършени престъпления по чл. 198, ал. 1 НК и по чл. 195, ал. 1 , т. 5 НК. Определените му наказания пробация са групирани с определение № 481/2008 г. на Районен съд – Ихтиман. С. окръжен съд с влязло в сила на 30.07.2009г. определение по ч.н.д. № 133/2009 г. , е заменил определеното общо наказание пробация с лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Извършването в изпитателния срок на престъпленията за които е осъден с потвърдената присъда по настоящето дело е обстоятелство, при наличието на което разпоредбата на чл.66, ал.1 НК е неприложима. По този въпрос съдът не е съобразил и указанията дадени с ТР № 79 от 11.11.1983 по н.д. № 76/83 г. на ОСНК, относно правните последици, при замяна на по-леко по вид наказание с наказание лишаване от свобода. Понеже дадените в тази част указания са приложими и към замяната на наказанието пробация с лишаване от свобода, когато се извършва преценката дали едно лице е осъждано или не е, се взема предвид не наложеното с присъдата наказание пробация, а фактически изтърпяното, с което първоначалното наказание е било заменено, т.е. лишаването от свобода. При това положение извършването в изпитателния срок на умишлено престъпление от общ характер, за което на касаторът е определено наказание лишаване от свобода освен, че изключва приложението на чл.66 НК, но се явява и условие за активиране на условното осъждане по реда на чл.68, ал.1 НК, а в конкретния случай, с оглед възрастта на касатора, изисква и обсъждане на въпросът за приложението на чл.69, ал.2 НК, което не е сторено. Съдът следва да се произнесе допълнително по приложението на посочените материалноправни наказателни норми с отделно определение по реда на чл.306, ал.1, т.3 НПК след като присъдата по настоящето дело влезе в сила. Мотивиран от гореизложеното и при отсъствието на претендираното с касационната жалба отменително основание, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила решение № 320/25.10.2010 г., постановено от Софийски апелативен съд по в.н.о.х.д. № 511/2010 г. с което е потвърдена присъда № 251/05.07.2010 г. по н.о.х.д. № 2048/2010 г. на Софийски градски съд Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.