О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 310 София, 04.07.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4567/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. К. Г. чрез неговия пълномощник адв. А. Т., срещу въззивно решение № 10077 от 20.01.2021 г. по в.гр.д. № 5436/2019 г. на Софийски апелативен съд. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените привила и на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е оценил правилно фактите по делото и не е взел предвид всички установени по делото обстоятелства, относими към преценката му за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Иска се допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречието ме с практиката на ВКС във връзка с приложението на чл. 52 ЗЗД. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация УМБАЛ „Царица Йоанна- ИСУЛ” ЕАД изразява становище, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 5923 от 05.08.2019 г. по гр.д. № 14042/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Г. против УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ” ЕАД иск по чл. 49 ЗЗД за сумата 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея от 26.03.2017 г., и в тази част е постановено друго по същество на спора, с което УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ” ЕАД е осъдена да заплати на В. Г. сумата 35 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.03.2017 г. до окончателното й изплащане. Потвърдено е решението на първоинстанционния съд в останалата му обжалвана част, с която искът на В. Г. е отхвърлен за разликата над 35 000 лв. до претендираната сума от 79 000 лв.. За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установено, че на 26.03.2017 г. ищецът В. Г. е бил докаран в болницата с линейка от Спешна помощ в 08.04 ч. след повикване, като бил намерен паднал на улицата, заспал, под влияния на алкохол. Работната диагноза във фиша на спешната медицинска помощ била: Контузна рана в теменната област на главата; контузия на десен глезен, алкохолна злоупотреба. Неврологичен статус-в съзнание, няма отпаднала симптоматика, зеници нормални, отваря очите спонтанно, вербален отговор объркан, двигателна реакция-подчинява се. В 08.30 ч. ищецът е бил транспортиран в ИСУЛ. При приемането му в 08.45 ч. е бил неориентиран, неконтактен, неадекватен, в състояние на сопор. Извършени са изследвания-рентген на череп, гръден кош, глезен, ПКК, при които не са установени данни за травма на костите на черепа и глезена. След направените изследвания ищецът е бил приведен в дневен стационар за активно наблюдение, като започнала терапия с вливане на водно-солеви и глюкозни разтвори и Ноотропил, с проведен мониторинг на кръвно налягане, импулс, сатурация и диуреза. В 15.40 ч. поради съмнение за парциален гърч е консултиран с неврохирург. Извършена е компютърна томография на глава, при която са установени данни за голяма паренхимна мозъчна хеморагия в ляво темпорално с мозъчен едем и компресия и дислокация на вентрикуларната система надясно. В 16.59 ищецът е хоспитализиран в Клиника по неврохирургия с диагноза” Мозъчен кръвоизлив”. Опериран е по спешност. Установено е също, че ищецът е претърпял още няколко операции за овладяване на мозъчното увреждане, включително и поставяне на шънт за регулиране на налягането. През 2017 г. с решение на ТЕЛК му е определена 100 % неработоспособност, без чужда помощ. С друго решение на ТЕЛК от 2020 г. е определена 95% неработоспособност, без чужда помощ, с водеща диагноза: Последици от вътремозъчен кръвоизлив, състояние след преживян ХИМ /тип хематом/ в ляво темпоропариетално, обширна зона на енцефаломация и глиоза в ляв темпорален лоб, високостепенна вентрикуломегалия с обструктивна хидроцефалия, симптомна епилепсия лека моторна с лека сензорна афазия, лек дементен синдром. За да обоснове извод за наличие на предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответната болница за вредите, причинени на ищеца, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че при приемането му в спешното отделение на болницата ищецът не е бил преценен като спешно нуждаещ се и рисков пациент, съответно не са били назначени необходимите в случая консултации с токсиколог и невролог за изясняване на състоянието му, макар да е имало данни, че е под влияние на алкохол и че е имал травма на главата. Приел е, че при по-ранно диагностициране на хематома, съответно на извършване на оперативната интервенция, крайният изход от травмата на мозъка би бил по-благоприятен, макар и при невъзможност за пълно възстановяване. В обобщение е направил извод, че допуснатите от наблюдаващия лекар пропуски при диагностициране на ищеца са в причинна връзка с получените от него увреждания. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът е взел предвид от една страна възрастта на ищеца-38 г.; вида и естеството на мозъчните увреждания и техните проявления-лека дементност, затруднения в говора, писането и четенето; допълнително проведеното лечение, изразяващо се в последващи операции, свързани с упойки и дълъг възстановителен период, а също и неблагоприятната прогноза за в бъдеще. От друга страна е отчел, че към момента на приемане на ищеца в болницата хематомът е бил с давност повече от 8 часа, към който момент вече е било налице и контузионно огнище, т.е. били са налице първични мозъчни увреждания, които не са в причинна връзка с допуснатата лекарска грешка. Затова, при съобразяване на всички тези обстоятелства е приел, че справедливото в случая обезщетение за болките и страданията, причинени от медицинския деликт, е в размер на 35 000 лв. В решение № 129 от 19.11.2020 г. по гр.д. № 516/2020 г. на ВКС, ІІІ г.о., на което се позовава касаторът, е прието, че понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, така както е разяснено с ППВС №4/68 г., не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, като например продължителността на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възрастта на увреденото лице и възможността да продължи трудовата си кариера и да се социализира, общественото и социално положение, икономическата конюнктура и др. С оглед данните по делото настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване в частта, с която искът на В. Г. за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 35 000 лв., за да се провери съответствието му с разясненията, дадени в т.ІІ от ППВС № 4/1968 г. и със сочената от жалбоподателя практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 10077 от 20.01.2021 г. по в.гр.д. № 5436/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 5923 от 05.08.2019 г. по гр.д. № 14042/2017 г. на Софийски градски съд, с което предявеният от В. К. Г. против УМБАЛ „Царица Йоанна- ИСУЛ” ЕАД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 35 000 лв. На основание чл. 83, ал.2 ГПК жалбоподателят е освободен от внасяне на държавна такса / л.56 от първоинстанционното дело/. Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: