5 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 2164/2012 год. Р Е Ш Е Н И Е № 14 гр.София, 20 февруари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 2164/2012 година Осъденият К. К. е отправил до ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК искане за възобновяване на делото, по което е бил осъден от районния съд в Казанлък – като първа инстанция, и от окръжния съд в Стара Загора – като второинстанционен. С първоинстанционната присъда – 9 от 23.І.2012 год. по нохд № 1202/2011 год., КРС се е произнесъл по обвинението срещу К. за измама на В. Т. в размер 1 800 лева, извършена на 31.І.2011 год. (продал ѝ лек автомобил за тази сума, но под благовиден предлог автомобилът останал в него и след това не го върнал и дори го препродал на трето лице –престъпление по чл.209, ал.1 НК). Съдът обаче го оправдал по това обвинение, като е приел, че извършеното престъпление спрямо Т. е всъщност обсебване по чл.206, ал.1 НК в същия размер на неин личен автомобил и за това именно го е наказал по реда на съкратеното съдебно следствие с лишаване от свобода за 2 години при първоначален строг режим в затвор. С присъдата е извършено групиране на това наказание с другото (3 месеца лишаване от свобода), наложено му по нохд № 108/2011 год. на същия съд, и така по-тежкото от двете станало общо наказание за съвкупността от двете престъпления (освен по чл.206, ал.1 по чл.234, ал.2, т.3 НК). С присъдата е бил уважен и гражданският иск на пострадалата за причинените ѝ вреди в размер на 1 800 лева. С второинстанционното (въззивно) решение – 94 от 4.V.2012 год. по внохд № 1103/2012 год., присъдата е била изменена след жалба от защитника на подсъдимия, като поради междувременното връщане на взетите 1 800 лева е бил отхвърлен гражданският иск, а по отношение на останалото – потвърдена. В отправеното по реда на възобновяването искане се настоява за отмяна на въззивното решение, която да бъде последвана или от оправдаване на осъдения още във ВКС, или от промяна в осъждането му (за маловажен – по чл.206, ал.5 НК, вместо за „обикновен” случай на обсебване, който да бъде и по-леко наказан), или от ново разглеждане на делото в предходна съдебна инстанция. Доводите на искателя са отнесени и към трите основания за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348 НПК. В съдебното заседание на ВКС е взел участие единствено прокурорът и според него искането за възобновяване на делото е неоснователно. Върховният касационен съд намери искането за основателно, макар и не във всичко, изложено в него. Като е произнесъл оправдателна присъда по първоначалното обвинение за измама и осъдил подсъдимия за обсебване, първоинстанционният съд сметнал, че прилага закон за еднакво наказуемо престъпление; сравнил единствено предвидените в чл.209, ал.1 и чл.206, ал.1 НК наказания (все „лишаване от свобода от една до шест години”), но не е съобразил предвидената само за обсебването възможност това наказание да бъде смекчено в случай, че причинената от престъплението щета е възстановена (чл.206, ал.6 НК). Става дума за очевидно благоприятна за подсъдимия възможност, която не противоречи на тълкуването за сравнителната тежест на предвидените в закона наказания в Т.р. 57/1984 – ОСНК (в същия смисъл е и р.213/95-І, Сб., с.191; също-р.86/00-ІІ, Сб., с.23), но дори да е спорно дали е приложен закон за по-леко наказуемо престъпление, приложението на новия в сравнение с приложения от прокурора закон е станало и въз основа на съществено променени факти. За последния извод е достатъчно да бъде посочено, че според обвинителния акт предметът на престъплението са 1 800-те лева, които Т. заплатила на К. за продадения ѝ от него лек автомобил, а според присъдата – самият автомобил (без да става ясно защо и неговата обективна равностойност е 1 800 лв.?). При това положение е обаче безспорно, че КРС е извършил нещо, което чл.287, ал.1 НПК не допуска без инициативата на прокурора; още по-малко същото е допустимо по реда на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция (срвн. Т.р.1/09-ОСНК, т.8). Делото, по-нататък, илюстрира защо законодателят смята извършеното от съда за недопустимо: когато подсъдимият разбрал от издадената спрямо него присъда, че е извършил не измама, а обсебване, макар и да подал чрез защитника си въззивна жалба срещу тази промяна, върнал на пострадалата взетите от нея 1 800 лева още преди съдебното заседание в окръжния съд; последният обаче отказал връщането на парите да има значението по чл.206, ал.6, т.1 НК, защото не било направено своевременно – „до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд”. Въпреки явното злепоставяне на подсъдимия, според мотивите (с.4) към въззивното решение „правото му на защита по никакъв начин не е накърнено „(!?) ВКС, разбира се, няма как да поправи допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК – в получилия се „омагьосан кръг” то е неотстранимо по искане на осъдения, но преодоляването и на допуснатата явна несправедливост на наложеното наказание съдът смята за напълно възможно: връщането на присвоената сума, от една страна, е с оглед на чл.206, ал.6, т.1 НК признато в закона смекчаващо обстоятелство (и дори-изключително смекчаващо, като се има предвид степента на смекчаване от „1-6 г.” на „до 3 г. л.св.”); от друга страна, осъденият вече е изтърпял част от общото наказание, което му е определено за съвкупността от престъпленията по това и по нохд № 108/2011 год. на КРС и не е оправдано връщането му в затвора да изтърпи по-високо наказание, когато според ВКС и 3 месеца лишаване от свобода се явява възможно (с оглед на чл.58а, ал.4 НК) и справедливо в конкретния случай наказание (вж. и р.467/01-І, Сб., с.258). Ръководен от изложеното, съобразно чл.425, ал.1, т.3 и останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 94 от 4 май 2012 год. по внохд № 1103/2012 год. на Старозагорския окръжен съд само относно потвърденото с него наказание две години лишаване от свобода, което намалява на три месеца лишаване от свобода. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ