О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 133

гр.София,
12.04.2022 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове:ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 1113 описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 2059 от 30.07.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1844/2021 г. по описа на АС - София, с което е обезсилено определение № 2933 от 10.02.2020 г., постановено по гр. д. № 11403/2018 г. на СГС, постановено в производство по чл. 248 ГПК.
Частният жалбоподател Министерство на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител, поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване, да бъде отменено въззивното определение и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК не е постъпило писмено становище от насрещната страна.
Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
С протоколно определение от 07.11.2019 г. по гр. д. № 11403/2018 г. ГС София е прекратено производството по делото на основание чл. 232 ГПК, като в съдебното заседание, в което е постановено същото, МРРБ е било представлявано от адв. А. А., който не е представил списък по чл.80 ГПК, нито е направил искане за заплащане на разноски. След приключване на съдебното заседание по делото е постъпил „списък с разноски“, като в него е направено искане за присъждане на разноски в производството.
С определение от 10.02.2020 г. по гр. д. № 11403/2018г. ГС София, като е приел, че са налице предпоставките на чл. 248 ГПК, е допълнил определението си от 07.11.2019 г. и е осъдил Ж. А. Ш. да заплати на МРРБ сумата 9350 лева разноски по делото.
Това определение е било обжалвано с частна жалба от МРРБ и с определение от 25.09.2020г. /16.10.2020г. по гр.д.№2761/2020г. на АС София същото е потвърдено.
С определение от 15.06.2021г. по гр.д.№ 1901/2021г. ВКС, трето г.о. е обезсилил въззвното определение от 25.09.2020г./ 16.10.2020г. по гр.д.№2761/2020г. на АС София и е върнал делото за ново разглеждане.
При новото разглеждане на делото с обжалваното определение от 30.07.2021г. по гр.д.№1844/2021г. АС София е обезсилил определение от 10.02.2020г. по гр.№11403/2018г. ГС София и е прекратил производството по делото. Прието е, че тъй като МРРБ не е представил списък с разноските на-късно до приключване на последното съдебно заседание - 07.11.2019г., то същият е загубил правото да иска изменение на определението в частта за разноските.
В приложено към жалбата изложение по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, но по същество излага само оплаквания относими към неправилността на постановеното определение , без да е посочил конкретен правен въпрос разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно разясненията на т. 1 на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС частният жалбоподател трябва да посочи материално или процесуално правен въпрос, обусловил изхода на делото като предпоставка, без която касационният съд не би могъл да направи преценка дали този същият е решен в противоречие със задължителна съдебна практика. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането н афактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая, частният жалбоподател не е формулирал такъв конкретен материалноправен или процесуален въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Бланкетното възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1, и т.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол и разрешението по т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2059 от 30.07.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1844/2021 г. по описа на АС - София.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: