Ключови фрази
Съставяне на официален документ с невярно съдържание * акцизни стоки без бандерол * съставомерност на деяние * пряк умисъл

Р Е Ш Е Н И Е

 

     Р Е Ш Е Н И Е  

163

 

София, 18 май  2009 г

 

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на двадесет и пети март двехиляди и девета  година в състав:

 

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков

                                ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева

                                                     Биляна Чочева

 

при секретар Кристина Павлова

и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев.

изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева

н.дело № 128/2009 год.

Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационен протест на А. Г. зам. Апелативен прокурор при Пловдивската апелативна прокуратура и касационни жалби на подсъдимите Г. А. Д., А. Х. Н. и М. С. Л. против въззивно решение № 266 от 26.11.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 521/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.

Касационният протест касае частта от въззивното решение, с което е потвърдена присъдата на първоинстанционния съд, с която подсъдимите Г. Д. , А. Н. , М. Л. и С. А. са оправдани по обвинението по чл. 282 ал.2 НК, а подсъдимата П. К. е оправдана по обвинението по чл. 282 ал.1 НК. Поддържа се касационно основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК, като се излагат съображения, че при установената фактическа обстановка материалният закон неправилно е приложен с оправдаването им по тези обвинение. По същество се иска да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения, а по жалбите на подсъдимите изразява становище да бъдат оставени без уважение.

В жалбата и в съдебно заседание от подсъдимите Г. Д. и А. Н. и защитника им адв. П се поддържат всички касационни основания по чл. 348 НПК, като се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон с осъждането им за деяние, което е несъставомерно като престъпление по чл. 311 НК. По същество искат въззивното решение да бъде отменено и да бъдат оправдани или да бъде приложен по-леко наказуем материален закон и наказателното производство да бъде прекратено поради изтекла абсолютна давност. Алтернативно поддържат искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или от стадия на досъдебното производство. По протеста изразяват становище да бъда оставен без уважение.

В жалбата и в съдебно заседание от подсъдимата М. Л. и защитника й адв. Н, се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК, като се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон с осъждането й за деяние, което е несъставомерно и за съществено ограничаване на правата й с липсата на отговор по оплакванията против правилността на присъдата. По същество се иска да бъде отменено и селото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания по приложението на закона.

Ответниците по протеста П. К. и С. А. не са взели становище по него.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, за да се произнесе констатира следното:

С присъда № 33 от 5.03.2008 год. постановена по НОХ дело № 2041/2004 год. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимите Г. А. Д., М. С. Л. и А. Х. Н. за виновни в това, че в качеството си на длъжностни лица- митнически инспектори при Митнически пункт Районна Митница- Пловдив, първите двама в условията на продължавано престъпление на 27/28.09.1995 год. и на 30.09.1995 год., а третия само на 27/28.09.1995 год. съставили официални документи, заверили митническа декларация № 5-1497/27.09.1995 год. за износ на акцизна стока, като положили подписа и личния си митнически печат, с което удостоверили, че е извършен физически контрол на посочената в митническата декларация акцизна стока, а Д. и Л. заверили и Авиотоварителница № 555 от 30.09.1995 год., като положили печат “износът разрешен”, с което удостоверили, че посочената в документа акцизна стока е натоварена на самолет, с цел да бъда използвани тези документи като доказателство за горните обстоятелства, поради което и на основание чл. 311 ал.1 въввр- с чл. 20 ал.2, чл. 26 ал.1 за подсъдимите Д. и Л. и чл. 54 НК ги е осъдил както следва: Г. А. Д. и М. С. Л. на по една година и шест месеца лишаване от свобода, а А. Х. Н. на една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила за тримата.

С присъдата съдът е признал за невиновни и оправдал подсъдимите Г. Д. , А. Н. и М. Л. предявените им обвинения по чл. 282 ал.2 пр.1 във вр. с ал.1 НК, а подсъдимата П. К. по обвинението по чл. 282 ал.1 НК.

Съдът е признал подсъдимия С. Д. А. за невиновен в това на 27/28.09.1995 год. в гр. П., в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице заемащо отговорно служебно положение- “Пилот -командир на самолет” да е нарушил служебните си задължения и превишил правата си, като на 27.09.1995 год. разпоредил извършването на полет от гр. П. до гр. Б. без планирания товар и на 28.09.1995 год. разпоредил самолетът да излети отново от гр. П. до гр. Б. без планиран полет, с цел да набави имотна облага за другиго – К. М. – пълномощник на “Диамант Холдинг” ООД- Кипър, изразяваща се в невнасянето на дължимия акциз и ДДС в общ размер на 28 975 935 неденоминирани лева и да причини вреда на БГА “Балкан” в размер на 7172 щ.д., като от деянието са могли да настъпят немаловажни вредни последици, поради което го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 282 ал.2 пр.2 във вр. с ал.1 НК.

Съдът е признал подсъдимата П. Х. К. за виновна в това, че на 30.09.1995 год. в гр. П., в качеството си на длъжностно лице – ръководител смяна- “ Координация и превози” при летище Пловдив, в кръга на службата си съставила официален документ- лист за наземно обслужване на самолет № 0* от 30.09.1995 год., в който отразила неверни обстоятелства, а именно, че са извършени дейности и събрани суми по обслужването на самолет “АН-12” на “Полтава Еър”- Русия, без такъв реално да е обслужен, с цел да бъде използван този документ като доказателтво за тези обстоятелства, поради което и на основание чл. 311 ал.1 във вр. с чл. 54 НК я е осъдил на една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила.

С въззивно решение № 266 от 26.11.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 521/2008 год. Пловдивският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция.

По касационният протест на Пловдивската апелативна прокуратура:

Протестът е неоснователен.

Доводът за неправилно приложение на материалния закон е идентичен с възражението пред въззивната инстанция против правилността на присъдата в оправдателната част. По същество се свежда до това, че подсъдимите Д. , Н. , Л. и К. са оформили документите с невярно съдржание и са разрешили влизането в страната на акцизните стоки, като самия характер на извършените действия е достатъчен да се приеме по категоричен начин, че са действали със съзнание че стоката няма да напуска страната и ще бъде реализирана на вътрешния пазар и са целяли да подпомогнат собственика да избегне плащането на задълженията си към държавата, поради което съставът на престъплението по служба е осъществен, както от обективна, така и от субективна страна. Те са обсъдени от въззивната инстанция и мотивирано са отхвърлени. Изложените съображения, че липсват категорични доказателства при деянията акзицните стоки да са реализирани на вътрешния пазар, подсъдимите да са имали връзка със собствениците- износители и умишлено да са целяли да ги подпомогнат да избегнат плащанията към държавата, с което да са им набавили имотна облага в размер на инкримитираните суми, се подкрепят от данните по делото.

Касационната проверка за правилното приложение на материалния закон се извършва въз основа на фактическите констатации на решаващите съдилища, установени при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата, които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и по които подсъдимите са осъществили защитата си.

С обвинителният акт са им предявени обвинения за това, че в качеството си на длъжностни лица са нарушили служебните си задължения, като самото изпълнително деяние се състои в съставяне на митнически документи с невярно съдържание. Това деяние е квалифицирано като престъпления по чл. 282 ал.2 и чл. 311 ал.1 НК. При правилно установените по делото факти материалният закон точно е приложен, като е прието, че е осъществен само състава на престъплението невярно документиране.

Съставите на престъпленията по чл. 282 и чл. 311 НК се намират в съотношение на общ към специален при идентична изпълнителска дейност, покриваща признаците и на двете престъпления. За да бъдат осъществени едновременно двата състава е необходимо освен невярното документиране длъжностното лице да е извършило и други нарушения при изпълнение на служебните си задължения със специалната цел по чл. 282 ал.1 НК да набави за себе си или за другиго имотна облага и от това могат да настъпят или да са настъпили вредни последици. Само в този случай дееца ще отговаря отделно и за другото престъпление, наред с отговорността по чл. 311 ал.1 НК. По делото им е предявено обвинение за това, че са извършили действия, влизащи в кръга на службата им, като са съставили официални документи, с които са оформили фиктивен износ на стоки, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за отразените в тях обстоятелства, а именно, че стоките са напуснали пределите на страната и собственика не дължи заплащане на акциз. Това деяние обективира признаците от състава на престъплението по чл. 311 ал.1 НК, за което не се оспорва от обвинението, че правилно са осъдени. Не са им предавени фактически обвинения за извършени и други нарушения във връзка със службата им. Не са събрани доказателства и за специалната им цел- да набавят за собственика на акцизната стока имотна облага, в размер на неплатените към държавата вземания. Тя не може да бъде хипотетична и да се предполага от действията им, в какъвто смисъл е твърдението в касационния протест. Задължение на обвинението е да предяви конкретно обвинение и да докаже всички елементи от състава на престъплението, в това число и специалната цел. Подсъдимите само са оформили документално износа на стоката, но липсват данни да са се познавали с нейния собственик, последната да е реализирана на вътрешния пазар и от това да се е облагодетелствал.

Мотивирано двете съдебни инстанции са приели, че и подсъдимия А не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по предявеното му обвинение. Изложените подробни съображения както от първата, така и от въззивната инстанция, намират опора в доказателствата по делото. В съответствие с тях точно е прието, че е имал планирал и възложен полет, като при изпълнение на полетната задача не е имал задължения свързани с контрол по натоварването на самолета. Неизпълнението на поставената задача- да се превози товара, при предварително заплащане на полета, не е достатъчно да се обоснове извода, че е имал за цел на набави за някого имотна облага.

По касационните жалби на подсъдимите Г. Д. , А. Н. и М. Л.

В жалбите се поддържат идентични оплаквания за нарушения при приложението на материалния закон и се прави еднакво искане, поради което настоящият състав прие, че следва да бъдат разгледани общо.

Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с осъждането им за деяние, което не е престъпление по възведеното обвинение. Доводите им са абсолютно идентични с възраженията при разглеждане на делото в първоинстанционния съд и с оплакванията им против правилността на присъдата. Свеждат се до това, че деянието им е несъставомерно като престъпление по чл. 311 ал.1 НК, защото инкриминираните митнически декларации и авиотоварителници са частни документи, а поставените върху тях лични печати на митническите служители са удостоверителни знаци, поради което не могат да носят наказателна отговорност за лъжливо документиране. Отделно от това от жалбоподателите Д. и Н. се поддържа и довод, че случаят е маловажен, следва да бъде квалифициран като по-леко наказуемо престъпление, за което давността за наказателно преследване е изтекла и производството следва да бъде прекратено. Първоинстанционният съд е обсъдил доводите им и е посочил съображенията си, поради които ги е отхвърлил като неоснователни, а въззивната инстанция е възприела правните му съображения. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК, е посочила основанията, поради които не е възприела оплакванията им против правилността на осъдителната присъда.

По делото не се оспорват от жалбоподателите фактическите констатации относно длъжностното им качество, служебните задължения във връзка с контрола по вноса и износа на стоки през границата, в това число и във връзка с обработката на митническите документи и начина по който в конкретния случай са ги изпълнили. При приетото за установено от фактическа страна, че не са извършили физически контрол на стоката, но въпреки това са оформили митническите документи, като са поставили личните си митнически печати и са ги подписали, с което са удостоверили че описаната в документите акцизна стока е натоварена за изнасяне от страната, материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като престъпление по възведеното обвинение. Налице са всички обективни и субективни елементи от състава на престъплението лъжливо документиране. От обективна страна са извършили действия, с които са отразили в митническите документи неверни обстоятелства, а от субективна страна са действали при пряк умисъл като форма на вината.

Неоснователен е довода, че двете съдебни инстанции са изтълкували и приложили неправилно материалния закон, като не са се съобразили и със задължителните указания дадени от Пленума на ВС в Пост. № 3/1982 год. относно длъжностните престъпления. Мотивирано съдилищата са приели, че митническите документи се издават по нормативно регламентирани ред и форма, на официални бланки, като подпечатани и подписани с личните печати и подписи на митническите служители, съставляват официални документи по смисъла на чл. 93 т.5 НК. Неоснователно се поддържа, че поставените лични печати представляват удостоверителни знаци, в които липсва материализирано мисловно съдържание, изразено в писменоезикова форма, което да позволява пълно и точно изясняване на направеното изявление и съответствието му с обективната действителност. По делото е установено и прието, че преди да поставят личните си печати, с които да разрешат износа на поставената под специален разрешителен режим стока, са били длъжни да осъществят физически контрол за да може отразеното да отговаря на истината. Такъв контрол не е осъществен, не са се убедили в натоварнавето на стоките и с поставянето на митническите печати са материализирали конкретно изявление, което може да бъде проверено.

Неоснователен е довода, че са осъдени по неясно обвинение, като от съдилищата са приети фактически констатации различни от предявените с обвинителния акт. Налице е пълно съответствие между посочените и индивиуализирани в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт митнически документи и неверните обстоятелства, отразени в тях с тези, за които са осъдени с присъдата.

Неонователен е довода на жалбоподателите Д. и Н. , че случаят е маловажен и деянието следва да бъде квалифицирано като престъпление по чл. 311 ал.2 НК. Обстоятелствата, при които са съставени документите, целта на лъжливото документиране, характера на засегнатите обществени отношения, факта, че документите са използвани и документално е оформен износ за стоки на значителна стойност, макар по същество да не може да бъде установено дали действително са изнесени или са реализирани на вътрешния пазар, с което са причинени щети на бюджета, проявената престъпна упоритост от подсъдимия Д, който е участвал при съставяне на неистинските документи на двете дати, не дават основание да се приеме, че деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за този вид престъпления.

Неоснователно е оплакването на подсъдимия Д за нарушение на материалния закон в частта, с която е зачетено предварителното му задържане. Пропускът на съда да зачете цялото време, през което спрямо него е била взета в досъдебното производство мярка за неотклонение “задържане под стража” може да бъде коригиран при изпълнение на присъдата с постановление на прокурора, постановено по реда на чл.417 НПК. Той не е основание за отмяна или изменение на въззивното решение и не сочи от своя страна на явна несправедливост на наложеното наказание. Наказанието му е определено в рамките на закона, превидени за престъплението, като при идуализацията е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК, в това число и продължителността на съдебното преследване. Предвид изминалото време от извършване на деянието до реализиране на наказателната отговорност му е наложено наказание в размер близък до минимума и не е наложено комулативно предвиденото наказание лишаване от право по чл. 37 ал.1 т.6 НК.

По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Плодвивския апелативен съд не са допуснати поддържаните в касационният протест и касационните жалби нарушения, които са основание за отмяната му и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или за опрадваване на подсъдимите и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК

 

Р Е Ш И:

 

Оставя в сила въззивно решение № 266 от 26.11.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 521/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 33 от 5.03.2008 год. по НОХ дело № 2041/2004 год. па Пловдивския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: