Р Е Ш Е Н И Е № 201 Гр. София, 23.10.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 28 септември през 2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА При участието на секретаря С. Толева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №600/15 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Ц. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Благоевград по гр.д. №393/14 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, след констатацията, че въззивното решение противоречи на ТР №1/9.12.13 г. на ОСГТК, т.2 по въпроса: може ли въззивният съд да въвежда в решението си по делото нови факти и обстоятелства от предмета на спора – в случая финансовата възможност на ответника по иска да дава поисканата му издръжка, без в хода на производството да ги е посочил на страните и да им е указал доказателствената тежест за тях? В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност- незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответникът по жалба С. К. я оспорва в писмен отговор. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: По въпроса, по който е допуснато обжалването: В ТР №1/9.12.13 г. на ОСГТК, т.2 е указано, че в изпълнение на основополагащия за процеса принцип за законност /чл. 5 ГПК/ въззивният съд е длъжен да осигури правилното приложение на императивния материален закон, дори и във въззивната жалба да липсва оплакване за неговото нарушаване в първоинстанционното решение. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 262, ал. 1 във връзка с чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК, според която непосочването във въззивната жалба на конкретен порок на първоинстанционното решение не обуславя нейната нередовност. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/. Така въззивният съд ще осигури изпълнението на основната функция на доклада- обезпечаване правилността на изводите на решаващия съд относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи, с оглед необходимостта съдебното решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия за случая материален закон /чл. 5 ГПК/. В решение по гр.д. №3066/13 г. на четвърто г.о. на ВКС също е посочено, че въззивният съд дава указания на страните във връзка с проверката на валидността и допустимостта на обжалваното решение и не дава указания във връзка с проверката на правилността му и поправянето на допуснати нарушения. Той не може да приеме за установено нещо различно по фактите, нито да констатира нарушение на съдопроизводствените правила, без съответно оплакване в жалбите или отговорите. Служебно въззивният съд може да промени правната квалификация като приложи императивна разпоредба на закона. В този случай той дава указания на страната за доказателствената тежест (доколкото променената правна квалификация променя и нея). Нормата на чл.227, ал.1,б.”в” ЗЗД е императивна – дарението може да бъде отменено само на посочените в закона основания за това - р. по гр.д. №6360/07 г. на трето г.о. на ВКС. За правилното й прилагане, с оглед приетото за фактическите предпоставки за отмяна на дарението по чл.227, б.”в” ЗЗД в новата тълкувателна практика – ТР №1/21.10.13 г. ОСГК, въззивният съд следи и служебно. По основателността на жалбата: Въззивният съд е приел, че ищецът има трайна нужда от издръжка, при доказан месечен доход само от пенсия, който е под средно необходимия за едно лице в страната. Поискал е издръжка от надарения ответник и той не му е предоставил такава. Ищецът обаче не е доказал, че ответникът разполага с достатъчно средства, за да дава поисканата му издръжка, без да постави себе си и лицата, които издържа по закон в по-неблагоприятно положение от това на дарителя – ТР №1/21.10.13 г. ОСГК. Въззивният съд е констатирал, че в доклада по чл.146 ГПК първоинстанционният съд не е дал указания на ищеца да докаже този факт, но е приел, че в случая въззивната инстанция не може да поправи този пропуск, защото не следи служебно за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада. За тях следва да има оплакване във въззивната жалба, а в случая такова не е направено. Тези изводи са незаконосъобразни: В цитираното ТР №1/21.10.13 г. е прието, че при иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. За да обезпечи правилното приложение на материалния закон, с изясненото в практиката съдържание на хипотезата на нормата, въззивният съд е следвало да даде служебно указания за пропуснатия от първата инстанция релевантен факт, разпределението на доказателствената тежест за него и да укаже на страните необходимостта да ангажират доказателства и относно този факт. В. решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено като неправилно и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане с даване на указания, обезпечаващи правилното приложение на материалния закон за спора, според по-горе посоченото. Затова, на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Благоевград по гр.д. №393/14 г. от 1.08.14 г. Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: