7 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 197 София 10.05.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА Членове: БОНКА ДЕЧЕВА В. АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4397/2021 година. Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Община – Перник, чрез адв. А. А., срещу решение № 853 от 16. 07. 2021 г. по гр. д. № 4059/2020 г. на САС, 8 с-в, потвърждаващо решение № 260060 от 28. 08. 2020 г. по гр. д. № 279/2019 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е признато за установено по предявения от „Топлофикация Перник“ АД против Община-Перник, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск, че Община – Перник не е собственик на недвижим имот с площ от 125861 кв.м., съставляващ реална част от поземлен имот с идентификатор ....., целият с обща площ от 163173 кв.м., която реална част включва площта на поземлен имот с идентификатор ....без частта от 34970 кв.м., защрихована в червено, между точките ГДЕЖЗИГ, и без частта от 2342 кв.м., защрихована в червено, между точките АБВА на скица-приложение 2 към заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице инж. Р. И., подписана от първоинстанционния съд като неразделна част от решението. Въззивното решение е влязло в сила като необжалвано в частта потвърждаваща първоинстанционното в частта отхвърляща отрицателния установителен иск за собственост за частите от поземлен имот с идентификатор ....по одобрената кадастрална карта, с площи от 34970 кв.м. и от 2342 кв.м., защриховани в червено между точките ГДЕЖЗИГ и АБВА на скица-приложение 2 подписана от първоинстанционния съд като неразделна част от решението. Твърди се, че в обжалваната част решението е недопустимо, тъй като е постановено по недопустим иск – предявен при липса на правен интерес, тъй като съществуващият между страните спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР не може да бъде разрешен с предявяване на отрицателен установителен иск. Поддържа се и неправилност на въззивното решение в обжалваната част, поради необоснованост на извода за доказано право на собственост на ищцовото дружество върху процесния имот. В тази връзка се твърди, че с представения констативен нотариален акт същото е признато за собственик на имот с идентификатор .....по одобрената кадастрална карта, с обща площ 632, 368 дка, и няма данни спорният имот с идентификатор ....да се включва в описания, както и че представеният разделителен протокол между „Мини Перник“ АД и „Топлофикация Перник“ АД, както и представената скица на имота не представляват документ за собственост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по поставен процесуалноправен въпрос. Ответната страна по касационната жалба „Топлофикация – Перник“ АД, с писмен отговор изразява становище за допустимост на въззивното решение и липса на сочените от касатора основания за допускането му до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Делото има за предмет предявен от „Топлофикация Перник“ АД против Община-Перник, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск за собственост, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните по делото, че Община – Перник не е собственик на индивидуализирания по-горе недвижим имот – поземлен имот с идентификатор .....по КККР на [населено място]. Правният интерес от иска е обоснован с твърдението, че ищцовото дружество е собственик на процесния имот, който е бил актуван като общинска собственост с АОС № 583/14. 02. 1997 г. Твърди се, че имотът е придобит чрез вливане в ищцовото дружество на „Мини открит въгледобив“ АД, което е придобило имота при отделянето му от „Мини Перник“ АД, а последното е правоприемник на Държавно минно предприятие „Георги Димитров“, гр. Перник, и имотът е бил включен в капитала му при преобразуването му в търговско дружество. С констативен н.а. № .... г. „Топлофикация Перник“ АД е признато за собственик на имот, включващ и процесния. Ответната страна Община – Перник е направила възражение за недопустимост на иска предвид невъзможността спор за материално право по чл. 54, ал. 2 ЗКИР да бъде разрешен с отрицателен установителен иск, както и за неоснователност на същия по съображения, че процесният имот е общинска собственост. Твърди се, че имотът бил придобит от Община – Перник на основание писмо № 04008/29. 03. 1967 г. от директора и счетоводителя на ДМП „Г. Димитров“, заповед № 595/01. 04. 1968 г. на зам. министъра на Министерство на енергетиката и горивата, приемо-предавателен протокол от 04. 04. 1968 г. между ДМП „Г. Димитров“ гр. Перник и ГНС – гр. Перник, РМС № 331/15. 08. 1972 г., протокол от 27. 09. 1972 г. за предаване и приемане на земя /поземлен фонд/ от ДМ „Георги Димитров“ – Перник на ГНС – Перник на основание РМС 331/1972 г. За имота бил съставен АДС № 8530/04. 05. 1980 г., през 1997 г. е деактуван като държавна собственост и актуван като общинска собственост с АПОС № 583/14. 02. 1997 г., вписан на 11. 10. 2007 г. Въззивният съд, е възприел, на осн. чл. 272 ГПК, мотивите на първоинстанционния съд от фактическа страна, с които е прието за установено, че със заповед № ДВ-196/17. 05. 2000 г. на председателя на Държавна агенция по енергетика и енергийни ресурси, е преобразувано „Мини Перник“ ЕАД, гр. Перник, чрез отделяне от същото на „Мини открит въгледобив“ ЕАД и предоставяне на последното на част от имуществото на „Мини Перник“ ЕАД, свързано с открития въгледобив. Утвърден е уставът и са определени фирмата, седалището, предметът на дейност, капиталът, органите на управление, членовете на СД на новообразуваното дружество. Посочено е, че трудовите правоотношения с работниците и служителите при отделянето се уреждат на основание чл. 123, т. 3 КТ, от дружеството, към което преминава съответната дейност. Преобразуването е вписано с решение № 943/31. 05. 2000 г. по ф.д. № 514/2000 г. на ПОС. В същото е посочено, че отделеното дружество поема активите, пасивите и другите права и задължения на „Мини Перник“ ЕАД съгласно разделителния протокол от 21. 02. 2000 г. Представен е окончателен разделителен протокол от 25. 08. 2000 г., подписан от представители на „Мини Перник“ ЕАД и „Топлофикация Перник“ ЕАД, приложения към него: приложение № 2 (границите на въглищните запаси за „Мини Перник“ ЕАД и за „Топлофикация Перник“ ЕАД, определени от координатите на граничните точки в координатна система 1970 г. и на граничния контур на площите собственост на „ Топлофикация Перник“ ЕАД), приложение № 1 (счетоводен разделителен баланс от 31. 05. 2000 г.) и приложение № 3 - регистър на имотите, включени в капитала на „Мини Перник“ АД след 1. 03. 2000 г. и на имотите включени в капитала на „Топлофикация Перник“ ЕАД след 1. 03. 2000 г. Впоследствие, въз основа на заповед № ДВ-246/26. 06. 2000 г. на председателя на Държавна агенция по енергетика и енергийни ресурси „Топлофикация Перник“ ЕАД е преобразувано чрез вливане в същото на „Мини открит въгледобив“ АД, като преобразуването е вписано с решение № 1165 от 29. 06. 2000 г. по ф.д. № 155/96 г. на ПОС. В решението е посочено, че „Топлофикация Перник“ ЕАД поема всички активи и пасиви на вливащото се дружество и е негов универсален правоприемник. Въз основа на заключенията на съдебнотехническите експертизи е признато за установено, че първото графично нанасяне на процесния имот в план е нанасянето му в КВС като част от имот № ...., от ....дка, който през 2002 г. е разделен на имот № .....и имот № ....(в който се включва и процесният имот), а през 2006 г. имот № .....е разделен на имот № ....и имот № ....– от 798,047 дка, в който се включва и процесният имот. В одобрените през 2008 г. КККР имот № ....е нанесен като поземлен имот с идентификатор ...., от 795,636 дка, а при изменението на КККР през 2014 г. поземленият имот е разделен на поземлен имот с идентификатор ...., от 632368 кв.м., записан на „Топлофикация Перник“ ЕАД и имот с идентификатор ...., от 163149 кв.м., записан на Община – Перник. Според експертите, приложение № 2 и приложение № 3 към разделителния протокол съдържат координатите на имотите, останали в собственост на „Мини Перник“ ЕАД и на имотите, предоставени на „Топлофикация Перник“ ЕАД при отделянето. Спорният имот съставлява част от имот № ....с площ от 800,986 дка. Същият се включва в имотите описани в разделителния протокол от 25. 08. 2000 г. и приложение № 2 към него. Само реалните части от 34970 кв.м. и от 2342 кв.м. (за които искът е отхвърлен с решение, потвърдено от въззивния съд и влязло в сила в тази част) от процесния имот се включват в терените, описани в РМС № 331/1972 г., посочено от общината като правопораждащ собствеността й факт. Във връзка със заявеното от общината придобивно основание е прието за установено от фактическа страна, че с писмо № 04008/29. 03. 1967 г. от директора и счетоводителя на ДМП „Г. Димитров“, е удостоверено, че ръководството на минното предприятие дава съгласието да се прехвърлят безвъзмездно на ГНС – Перник 1134335 кв.м. терени в чертите на града, които се водят към Централното управление и не са нужни на предприятието.. Със заповед № 595/01. 04. 1968 г. на зам. министъра на Министерство на енергетиката и горивата е наредено на ДМП „Г. Димитров“ – гр. Перник да предаде безвъзмездно на ГНС – Перник 1134335 кв.м. имоти, намиращи се в чертите на града по приложен опис, както и за приемането и предаването на терените да се състави съответен протокол между двете страни. Представен е приемо-предавателен протокол от 04. 04. 1968 г. между ДМП „Г. Димитров“ гр. Перник и ГНС – гр. Перник за предаване на 1134335 кв.м. терени в чертите на [населено място] по приложен опис и ситуационни планове. Представен е опис (без дата) на земите в чертите на града към ЦУ на ДМП „Г. Димитров“ – Перник с обща площ 1134335 кв.м., които не ползват дейността на предприятието и се предават на ГНС – Перник, в който липсва описание на имотите, но се препраща към 6 бр. хелиографни копия на скици, каквито по делото не са представени. Други описи не са представени. Не са представени и посочените в протокола ситуационни планове. Представено е РМС № 331/15. 08. 1972 г., с което е разпоредено отчуждаване и предаване на ГНС – Перник на имоти за изграждане на зелени зони около града, сред които фигурира и 1905 дка необработваема земя – табани на ДМ“Георги Димитров“ – Перник. Представен е и протокол за предаване и приемане на земя /поземлен фонд/ от ДМ „Георги Димитров“ – Перник на ГНС – Перник, на основание РМС 331/1972 г., от 27. 09. 1972 г., както следва: табан от 30 дка под мината „Барутни погреби“ до Ш. махала, табан от 240 дка на Брикетна фабрика и блатата, табан от 430 дка на рудник „Ал. Миленов“, табан от 975 дка на бившия рудник „:-ми септември“, табаните и изкопите на открития участък на рудник „Толбухин“ с площ от 230 дка. Посочено е, че към настоящия протокол се прилага скица на земите. Такава по делото не е представена. Представена е заповед № ДС-45/13. 01. 1997 г. за отписване от актовите книги на имотите държавна собственост на посочените имоти и актуването им като общинска собственост, АПОС № 583/14. 02. 1997 г. и АДС № 8539/4. 05. 1980 г., съставени за терен от 240 кв. м., включващ района на „Максим-табан“, терена на Брикетната фабрика и блатата на „Шамака“, отреден за озеленяване. В актовете като бивш собственик е посочено СМЕК „Г.Димитров“ – Перник, а като придобивно основание – РМС № 331/1972 г.. Въз основа на заключенията на съдебнотехническите експертизи е прието за установено, че в описаните документи, представени от общината, се включват само части от имота, предмет на иска, за които части искът е отхвърлен с първоинстанционното решение, потвърдено с въззивното, влязло в сила като необжалвано в тази част, а именно: частта от 34970 кв.м., защрихована в червено, между точките ГДЕЖЗИГ, и без частта от 2342 кв.м., защрихована в червено, между точките АБВА на скица-приложение 2 към заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице инж. Р. И., подписана от първоинстанционния съд като неразделна част от решението. Не би могло да се направи извод, че представените от общината писмени доказателства, касаят спорния имот по следните съображения: а/. липсва словесно описание на индивидуализиращите признаци на имотите; б/. липсва графична част към заповедите, приемо-предавателните протоколи и разпореждането на министерския съвет; в/. на ГНС – Перник са предадени терени с площ от 1134335 кв.м., намиращи се в чертите на [населено място], а спорният имот е извън урбанизираната територия; г/. в документите е записано, че предмет на предаване са имоти в района на градския парк, жилищни квартали на града, трасета на шосето, в каквито райони процесният имот не попада; д/. имотите по РМС № 331/1972 г. не са отразени на одобрената КВС, а процесният имот е нанесен в нея; д/. единственият картен материал, даващ някаква представа за местоположението на терена, предмет на РМС № 331/1972 г. ,е хелиографно копие на чертеж на план от 1992 г., каквито копия се съхраняват при ищеца и ответника и каквото копие е представено от общината като доказателство по делото. Според експертите, приложение № 2 към разделителния протокол съдържа координатите на имотите по този план, приложен по делото. Само реалните части от 34970 кв.м. и от 2342 кв.м. (за които искът е отхвърлен с решение, потвърдено от въззивния съд и влязло в сила в тази част) от процесния имот се включват в терените, описани в РМС № 331/1972 г. При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че предявеният иск е допустим с оглед разясненията, дадени с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС и предвид обстоятелството, че ищецът претендира да е носител на правото на собственост върху процесния имот, както и че право на ищеца е да определи от какъв обем защита на засегнатото си материално право иска да се ползва. Твърденията в исковата молба не сочат на непълнота и грешка в кадастралната карта – липсват твърдения за незаснемане или за неправилно заснемане на процесния имот, нито се цели промяна в нанасянето на имота в кадастралната карта след установяване на пространствения обект на правото на собственост. По същество искът е приет за неоснователен, тъй като общината не е доказала спорният имот с идентификатор .....да е нейна собственост, с изключение на описаните по-горе реални части от 34970 кв.м. и от 2342 кв.м., за които искът е отхвърлен с първоинстанционното решение, потвърдено от въззивния съд и влязло в сила в тази част, като необжалвано. Останалата част от поземлен имот с идентификатор .....не е придобита от общината на заявеното основание най-малкото по съображения, че не се включва в имотите, за които се отнасят представените от общината доказателства за собственост. Доказателствената стойност на съставените актове за общинска собственост, в които като придобивно основание е посочено РМС № 331/1972 г., е оборена и същите не легитимират общината като собственик на имота. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: при спор за материално право по чл. 54, ал. 2 ЗКИР налице ли е интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост за спорния имот/спорната част от имота или е налице интерес от предявяване само на положителен установителен иск за собственост или на осъдителен иск по чл. 108 ЗС. Въпросът не е от обуславящо значение при преценка допустимостта на предявения отрицателен установителен иск за собственост и отговорът на същия не би повлиял на изхода на делото. Материалноправният спор предмет на делото касае единствено носителя на правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор .....по одобрената кадастрална карта на [населено място], така както е нанесен по местоположение и граници – дали това е ищецът или ответникът, а не пространствения обхват на правото на собственост върху имота с оглед правилното му заснемане в кадастралната карта. В исковата молба и уточняващите я молби не са въведени твърдения за непълнота или грешка в кадастралната карта по смисъла на пар. 1, т. 16 ДР ЗКИР, изразяваща се в неправилно нанасяне местоположението или границите на поземлен имот с идентификатор .....в одобрената кадастрална карта на [населено място], нито твърдения за наличие на спор за материално право по смисъла на пар. 1, т. 16 ДР на Наредба № РД-02-20-5/15. 12. 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри – не са въведени твърдения за грешно заснемане на местоположението и границите на имота в одобрената кадастрална карта, нито се съдържа искане да бъде признато за установено в отношенията между страните по делото, че в одобрената кадастрална карта на [населено място] е допусната грешка при заснемане на имота. В този смисъл, въпросът дали с предявяването на отрицателен установителен иск за собственост е възможно постигането целта на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР – установяване пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта, е зададен хипотетично, без връзка с предмета на конкретното дело. С оглед на изложеното, поставеният въпрос не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, което би могло да обуслови допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Следва да се подчертае, че изводът на въззивния съд за допустимост на предявения отрицателен установителен иск за собственост е съобразен напълно с разясненията, дадени с ТР № 8 от 27. 11. 2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според които интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект. Отрицателният установителен иск е допустим и в случай, че ищецът разполага с възможността да предяви положителен установителен иск за своето право, тъй като за него съществува правен интерес и при избрания по-ограничен способ за защита, при който се отрича правото на ответника върху същия обект. Чрез отрицателния установителен иск ищецът защитава своето право, отричайки правото на ответника върху същия обект, или отричайки правата му, които са пречка за реализация на собственото му право. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част. Ответната страна по касационната жалба претендира присъждане на съдебните разноски, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция, но не е представила доказателства за извършвани разходи в производството по чл. 288 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 853 от 16. 07. 2021 г. по гр. д. № 4059/2020 г. на САС, 8 с-в, потвърждаващо решение № 260060 от 28. 08. 2020 г. по гр. д. № 279/2019 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е признато за установено по предявения от „Топлофикация Перник“ АД против Община-Перник, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск, че Община – Перник не е собственик на недвижим имот с площ от 125861 кв.м., съставляващ реална част от поземлен имот с идентификатор ...., целият с обща площ от 163173 кв.м., която реална част включва площта на поземлен имот с идентификатор ....без частта от 34970 кв.м., защрихована в червено, между точките ГДЕЖЗИГ, и без частта от 2342 кв.м., защрихована в червено, между точките АБВА на скица-приложение 2 към заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице инж. Р. И., подписана от първоинстанционния съд като неразделна част от решението. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: