Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 284 гр. София, 11 юни 2009г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на  девети юни, две хиляди и девета година, в състав:                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛИЯНА  КАРАГЬОЗОВА                       ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР  ХАРАЛАМПИЕВ                                                                                    ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА при  секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора  АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА н. д. № 264/ 2009 година.             Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия А срещу решение на Апелативен съд-София от 01.04.2009 година, постановено по ВНОХД№175/2009г., по описа на съда, с което е изменена присъда №52/16.02.2009 година на Софийски градски съд. В депозираната жалба се релевират оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание, като в подкрепа на визираното касационно основание се предлагат доводи, сочещи на пренебрегване фактическите данни за тежестта на престъплението и личната опасност на дееца, с поставен акцент на заявеното разкаяние и направените от подсъдимото лице пълни самопризнания. Предявява се искане за намаляване срока на определената наказателна санкция - ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. В съдебно заседание на 09.06.2009година пред ВКС служебният защитник на подсъдимия А поддържа депозираната жалба по изложените в същата възражения и пледира за ревизия на обжалвания съдебен акт, при съблюдаване изискванията на чл.354 ал.2, т.1, вр.чл.348, ал.1, т.3 НПК. Подсъдимото лице участвува в настоящото производство, като при предоставената му последна дума моли за снизходителност. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и аргументира позиция атакуваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото в пределите на касационната проверка по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №52/16.02.2009 година по НОХД №1584/2008г., след проведено при условията на чл.371, т.2НПК съкратено съдебно следствие, Софийски градски съд е признал А. А. А. за виновен в това, че на 01.03.2007 година, при опасен рецидив отнел чужда движима вещ-мобилен телефон „Самсунг”Д 900 на стойност 416,50 лева от владението на М. Н. Големанова, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „А” и ”Б” и чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ месеца лишаване от свобода, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. Визираният съдебен акт е бил предмет на въззивна проверка финализирала с решение №128/01.04.2009година на Апелативен съд-София, с което първоинстанционната присъда е изменена чрез преквалификация на престъпното деяние по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б „А” НК и намаляване на срока на наложеното наказание на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. Касационната жалба на подсъдимия А е НЕОСНОВАТЕЛНА. Правилно контролираната съдебна инстанция, на базата на признатите и възприети в рамките на чл.372, ал.4, вр.чл.371,т.2НПК факти, в съответствие със степента на обществена опасност на престъпното посегателство и личността на извършителя, и при съблюдаване на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства е диференцирала наказателната отговорност на А. А. При определяне на наказателната санкция въззивният съд е отчел конкретиката на индивидуализиращите инкриминираното деяние престъпно- съставомерни признаци /време, място, механизъм на реализираните неправомерни действия, интензитет на упражнената принуда и настъпилия вредоносен резултат, материализиран в стойностните параметри на предмета на престъплението/. Проявен е юридически усет при интерпретацията на особеностите на възрастта на пострадалата Големанова и на нанесените на жертвата душевни травми-деветгодишно дете, преживяло емоционален стрес при посегателството срещу неговите личност и собственост, застрашаващ нормалното му психическо развитие. В контекста на очертаното становище визираното в касационната жалба игнориране на тежестта на престъпното деяние е голословно и доказателствено необезпечено. Обосноваващи наложеното наказание са и фактическите данни, свързани с личността на дееца, очертани в характера и спецификата на престъплението-проекция на неговите обществени, психологически и индивидуални качества; и съдържими се в приложените бюлетини за предходните осъждания на А. А. извън релевантните за правната квалификация, в характеристичните справки за същия, и в приобщените писмени доказателствени материали за социалния му статус, възраст, семейство и процесуално поведение на подсъдимия по време на наказателното разследване, на които въззивната инстанция е отдала необходимото значение. В коментирания аспект ВКС не споделя депозираните в жалбата оплаквания за недостатъчна оценъчност на личната опасност на автора на престъпното посегателство, с акцентиране на изразените критичност и съжаление за случилото се, и с оказаното процесуално съдействие на разследващите органи. Убедително Софийски апелативен съд е анализирал обремененото с криминални прояви съдебно минало на А. А. , сочещо на множество престъпни посегателства против собствеността /кражби, обсебване/ и обуславящо изводи за формирани трайни антисоциални навици. Въззивният състав е преценил и липсата на ефективно упражнено предупредително и възпиращо въздействие чрез постановените спрямо подсъдимото лице и предшествуващи настоящото осъждане присъди, налагаща адекватни на репресивната и поправително-възпитателна функции на наказанието, санкционни последици. На плоскостта на изложеното демонстрираното от подсъдимия А разкаяние, не обуславя ревизия на атакуваното решение в претендираната от защитата посока. Подобно заключение не обуславя и направеното от подсъдимия А признание на фактите в обвинителния акт. То предпоставя съблюдаване на особената процедура по Глава двадесет и седма, чл.370-374НПК /съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция/ и предопределя правоприлагане разпоредбата на чл.55НК, независимо от визираните в същата материалноправни основания, но не мотивира безусловна и прекомерна снизходителност на наложената наказателна санкция -ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Безспорно при индивидуализация на наказателната отговорност в очертаните от императивните предписания на чл.373, ал.2, вр.чл.371, т.2 НПК предели се преценяват процесуалните прояви на подсъдимия в хода на наказателния процес, в обхвата на които са и депозираните самопризнания. Последните обаче следва да се оценяват с оглед тяхното съдържание и предвид характеристиките им, индициращи на процесуално съдействие при установяване на обективната истина. Ако са спомогнали действително и своевременно за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител в хода на досъдебното производство, а не са логическо следствие от ефективната дейност на компетентните органи, те трябва да се третират като смекчаващо обстоятелство включително в санкционните рамки по чл.55НК/сега чл.58аНК/. Без да се пренебрегват степента на обществена опасност на деянието, социалният му резонанс и фактите, свързани с личността на подсъдимия, признанието може да обоснове определяне на наказание с по-нисък размер. Заявените от А. самопризнания в конкретния казус, обективирани във формално волеизявление пред съда, по предвидения в чл.371, т.2 НПК ред, не следва обаче да се интерпретират допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на наказателната отговорност, съобразно правилата на чл.373, ал.2 НПК. Бонусът от този вид признание е предопределен от самия закон /чл.373, ал.2НПК/, поради което същото не трябва да се абсолютизира и отъждествява с безнаказаност. /ТР1/2008г. на ВКС на РБ/. Констатациите относно визираната правнозначима за наказателната отговорност фактология не обуславят редуциране на наказателната санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и аргументират необходимост от социална изолация на А. А. през определения период от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, за постигане целите на индивидуалната и генерална превенция. Очертаната позиция сочи на несъстоятелност на релевираните оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл.348, ал.1, т.3, вр.ал.5, т.1НПК и формира вътрешното убеждение на касационната инстанция за неоснователност на искането за ревизия на въззивното решение в санкционната му част. По изложените съображения, касационният състав счита, че в пределите на възложената му компетентност в настоящото съдебно производство, образувано по жалба на подсъдимия А, следва да остави в сила атакувания съдебен акт на Апелативен съд–София, с който е изменена присъда №52/16.02.2009година на Софийски градски съд, по НОХД№1584/2008г. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №128/01.04.09 година, постановено по ВНОХД №175/2009г., по описа на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.