1 Р Е Ш Е Н И Е № 136 София, 02.10.2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова с участието на секретаря Елеонора Стоянова като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 4309 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] срещу Решение № 235 от 01.07.2013г. по в.т.д. № 1156/2013г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 247/2011г. на Районен съд Раднево за отхвърлянето на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК за установяване вземане на ищеца за неизплатени от ответника [фирма], [населено място] задължения по договор за наем № СМТ АС 70/25.11.2008г. /с възможност за последващо изкупуване/ на хидравлична помпа и Анекс № 1 и Анекс № 2 към него, за наемна цена за периода м. февруари 2009г.-м.октомври 2009г. и за извършен ремонт, сервизна дейност и доставяне на резервни части за машината, в общ размер на 108 806.73лв. и обезщетение за забава 14 685.54лв., за които са били издадени заповеди за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията в чл.281, т.3 ГПК и постановяване на друго за уважаване на исковете и присъждане на разноските. Твърденията са, че въззивният съд е нарушил процесуалноправните норми на чл.272 ГПК, чл.269 във вр. с чл.236,ал.2 ГПК - във въззивната жалба касаторът-въззивник въвел множество доводи и възражения, като съдът не обсъдил нито едно и не изложил собствени мотиви по съществото на спора. Окръжният съд не се произнесъл по оплакванията в жалбата за необсъждане от първоинстанционния съд на: твърдението за валидно поето въз основа на писмен договор и съществуващо задължение на ответника за заплащане на наемни вноски и стойността на вложени резервни части и ремонтна дейност; на безспорно установеното осчетоводяване на тези задължения от ответника въз основа на издадените от наемодателя фактури и ползването на данъчен кредит; на безспорния факт, че двустранно съставените и неоспорени протоколи отразяват състоянието на машината като „добро“. Въззивната инстанция не изложила мотиви и във връзка с позоваването от ищеца на недопустимост на свидетелските показания относно състоянието на помпата, при наличие на подписани от ответника писмени документи за този факт, и по становището за недопустимост да се кредитира оспорена техническа експертиза, работила само въз основа на свидетелски показания и твърдения на ответника. Нямало произнасяне и по поддържания довод, че анексите са тълкувани в разрез с изразената в тях воля за срока на договора и по начин, по който дори ответникът не е твърдял. Подробни съображения са изложени и относно незаконосъобразността на изводите по съществото на спора относно вземанията, претендирани въз основана на наемното правоотношение. Ответникът [фирма] оспорва основателността на касационната жалба. С определение № 336 от 25.04.2014г. настоящият състав допусна при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК касационното обжалване по процесуалноправния въпрос свързан със задълженията на въззивната инстанция да изложи собствени мотиви и да обсъди и даде отговор на наведените от въззивника конкретни възражения по твърдяната порочност на решението, поради констатирано противоречие с цитираната в определението задължителна за въззивния съд практика на ВКС-постановени по реда на чл.290 ГПК решения. ВКС, Търговска колегия, състав на Първо т.о., след преценка на данните по делото и заявените касационни основания съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното: Ищецът е предявил иск по реда на чл.422 ГПК, за установяване съществуването на вземане произтичащо от договор за наем № СМТ АС 70/25.11.2008г. /с възможност за последващо изкупуване/, съгласно който наемната цена е 10 000 евро на месец без ДДС, а срокът-до 25.05.2009г., на Анекс № 1 от 01.04.2009г., съгласно който срокът на договора е изменен: от 01.04.2009г.-до 30.09.2009г., а наемната цена е 50 евро на изразходен моточас, като всички останали клаузи не се променят, и на Анекс № 2, в който срокът на договора е изменен: от 01.10.2009г. до 30.10.2009г., като всички останали условия не се променят. Ответникът не е оспорил, че машината му е била предоставена на 24.11.2008г. и е ползвана до края на октомври 2009г., но е възразил, че тя е имала множество дефекти, била неизползваема за периодите на ремонта, поради недоброто й функциониране не могъл да изпълни поети поръчки. Именно поради лошото й състояние, с Анекс № 1 било прието заплащането на наема да бъде на база реалното й ползване, и устно уговорено - да не се заплаща наема за периода до този момент. Аналогична уговорка-да не се заплаща и наема и са срока по първия анекс, била постигната също устно при подписването на втория анекс. Искът е бил отхвърлен от първоинстанционния съд по съображения, че „не е налице неточно изпълнение от страна на ответника, съгласно разпоредбата на чл.79,ал.1 ЗЗД и предявеният иск е неоснователен- не е установено съществуването на вземането, за което са били издадени заповеди за изпълнение“. Прието е за доказано твърдението на ответника, че машината имала множество технически неизправности, давала множество дефекти, нуждаела се непрекъснато от ремонти, с нея изкопите не могли да бъдат извършвани качествено. Възприето е при тълкуването на договора и анексите, че срокът на валидността на му е от 01.10.2009г. до 30.10.2009г., при поддържано от ответника становище, че между страните е имало устна уговорка наемателят да не заплаща наема за периода, посочен в договора /25.11.2008г.-25.05.2009г./, и в Анекс № 1 /01.04.2009г.-30.09.2009г./, поради дефектите на съоръжението. Не е обсъдено възражението на ищеца за липсата на писмени доказателства за такова предоговаряне, не е коментирано заключението на счетоводната експертиза, установила осчетоводяване на издадените от ищеца фактури за наем и ремонт на машината /с изключение на една/ в счетоводството на ответника, не са изложени съображения по представените от самия ответник и подписани от него протоколи за отчитане отработените от сондата машиночасове за м.април- м.октомври 2009г., в които състоянието на съоръжението е посочено като „добро“, както и липсата на отправено от наемателя искане да върне вещта поради дефектите й. Сезиран с жалба на ищеца, в която са били изложени конкретни съображения за порочността на постановеното решение и възражения за необсъждане на доказателства и правни доводи, въззивният съд буквално е преповторил /сканирал/ първоинстанционните мотиви с допълнението, че съгласно разпоредбата на чл.230,ал.1 ЗЗД наемодателят следва да предостави вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета, а ищецът не е установил това, като е възпроизведен изводът, че „неточното изпълнение е налице не от страна на наемателя, а на наемодателя, съгласно разпоредбата на чл.79,ал.1 ЗЗД“. Константна е практиката на ВКС, обективирана в решенията, послужили като основание за допускането на касационното обжалване, че излагането на мотиви към съдебното решение е задължение на съда пряко произтичащо от разпоредбата на чл.236,ал.2 ГПК и мотивите на въззивната инстанция следва да съдържат самостоятелно изложение на приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните, на които следва да бъде даден самостоятелен отговор. Правомощията на въззивната инстанция са ясно очертани в разпоредбите на чл.269-271 ГПК, а съгласно разясненията в т.19 на ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, дейността й е аналогична на тази на първата и без да представлява нейно повторение, я продължава. Поради това въззивният съд дължи даване на собствено разрешение по спорния предмет след самостоятелна преценка на доказателствата, формиране на собствени фактически и правни изводи, които следва да изрази в мотивите си. Непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което и дейността на въззивната инстанция е свързана с установяване на истинността и на фактическите твърдения на страните чрез преценка на доказателствата по делото. Предвид изложените в обжалваното решение мотиви, следва да се приеме, че то е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В нарушение на задълженията си, посочени в разрешението на правния въпрос, въззивната инстанция не е отговорила на нито едно от конкретните доводи и възражения във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд нарушения при обсъждане на доказателствата. Старазагорският ОС съд не само не е извършил самостоятелна преценка на фактическия и доказателствен материал, но дори не е отбелязал в мотивите си направените във въззивната жалба конкретни възражения за неправилно формирани фактически и правни изводи. Въззивното решение е „препис“ на първоинстанционното като по никакъв начин не представлява продължение на правораздавателната дейност на първата инстанция по смисъла на т.19 от ТР№ 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС. Съобразно изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното въззивно решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на основание чл.293,ал.2 и 3 ГПК следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на Старозагорския ОС за ново разглеждане за обсъждане на възраженията на касатора-въззивник от стадия на преценката на доказателствата по делото, с оглед изложеното във въззивната жалба. По отношение на разноските за настоящото производство, приложима е разпоредбата на 294,ал.2 ГПК. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 235 от 01.07.2013г. по в.т.д. № 1156/2013г. на Окръжен съд Стара Загора. ВРЪЩА делото на Старозагорския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.