4 Р Е Ш Е Н И Е 255 гр.София, 02.11. 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на петнадесети октомври 2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1011 по описа за 2015 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. апелативна прокуратура срещу решение № 2044 от 11 ноември 2014 г., постановено по гр.д. № 2671 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което е потвърдено решение от 17.04.2014 г. по гр. д. № 6258 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Г.О., 6 състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на П. Г. Л. на основание чл.2, ал.1, т.3, предложение първо от ЗОДОВ сумата 36 000 лв. обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в заплащане на адвокатско възнаграждение за представителство и защита по ВНОХД № 158 по описа за 2013 г. по описа на СГС, Н.О., ХІ въззивен състав, по договор за правна защита и съдействие № 0380 от 30.01.2013 г. с адвокатско дружество „М. М. и съдружници“. Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, поради което моли настоящата инстанция да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск над 1 000 лв. до пълния предявен размер от 36 000 лв. Ответникът по жалбата П. Г. Л. я оспорва и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Софийския апелативен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна/ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 36 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 571 от 21.05.2015 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса може ли при предявен иск с правно основание чл.2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, които се състоят в заплащане на адвокатски хонорар, да се намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение в наказателния процес. Несъмнено разноските, извършени в наказателното производство, представляват имуществена вреда по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като са пряка и непосредствена последица от увреждането/незаконното наказателно преследване/. Адвокатското възнаграждение за защита по наказателното дело се включва в тези разноски, поради което при предявен иск по чл.2 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за заплатения адвокатски хонорар, но само до разумния и обичайния размер. В съответствие с добрите нрави увреденият също трябва да положи усилия, за да не увеличава размера на вредите. В противен случай съобразно чл.83, ал.2 от ЗЗД длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин. В правната литература тази хипотеза е позната като „последваща вина на пострадалия“/Ал. К., „Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение. Книга първа“, изд.1992 г. на „С.-Р“, 1992 г., стр.285/, която се обосновава с принципа на добросъвестността. Поведението на кредитора по време на причиняване на вредата или след това трябва да е съобразено с този принцип/А. К., „Облигационно право. Обща част“, четвърто издание от 2007 г. на „С.“ от 2007 г., стр.438/. Това означава, че след като пострадалият е могъл да получи правна защита по наказателното дело на разумна и нормална за пазарните условия цена, но вместо това е извършил прекомерни и неоправдани разходи, гражданският съд е длъжен в съответствие с чл.83, ал.2 от ЗЗД да намали обезщетението за заплатения от пострадалия адвокатски хонорар в наказателното производство до размер, съобразен с фактическата и правна сложност на наказателното дело. Критерии за обичайния размер на адвокатското възнаграждение се съдържат в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съдът следва да се съобрази с фактическата и правна сложност на наказателното дело. От този отговор на въпроса следва, че е правилна практиката, застъпена в решение № 81 от 27.01.2006 г. по гр. д. № 23/2005 г. на Четвърто „А“ Г.О. на ВКС, а не становището в обжалваното решение, отричащо възможността за намаляване на обезщетението за имуществени вреди, състоящо се в адвокатско възнаграждение за наказателното дело. Ето защо настоящата инстанция трябва да постанови друго решение по съществото на спора. Ищецът П. Л. е заплатил 36 000 лв. възнаграждение за защитата си по наказателно дело за обвинение в престъпление по чл.215, ал.2, т.1 от НК, за което се предвижда наказание до десет години лишаване от свобода. В този случай съгласно чл.13, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ редакция към момента на извършване на разноските- ДВ, бр.2 от 2009 г./ минималният размер на адвокатския хонорар по наказателното дело възлиза на 500 лв. В исковата молба не са изложени никакви съществени причини, които да са наложили ищецът да заплати хонорар, надвишаващ седемдесет и два пъти минималното адвокатско възнаграждение. Затова съдът констатира, че ищецът не е положил дължимата грижа да получи адвокатска защита срещу разумно възнаграждение. Ето защо Прокуратурата му дължи обезщетение само до двойния размер на минималното адвокатско възнаграждение-1000 лв. За изразходваната над този размер сума Прокуратурата не дължи обезщетение съобразно чл.83, ал.2 от ЗЗД, поради което искът над 1 000 лв. до пълния предявен размер от 36 000 лв. е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на Прокуратурата да заплати сумата над 1000 лв. до пълния размер от 36 000 лв., както и разноски над 28,44 лв. до 1 024 лв. и да бъде постановено друго решение за отхвърляне на иска. В останалата част, с която е оставено в сила решението на Софийския градски съд за присъждане на 1000 лв. обезщетение за имуществени вреди и 28,45 лв. разноски по делото съразмерно на уважената част от иска, въззивното решение трябва да бъде потвърдено. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2044 от 11 ноември 2014 г., постановено по гр.д. № 2671 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е потвърдено решение от 17.04.2014 г. по гр. д. № 6258 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Г.О., 6 състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на П. Г. Л. на основание чл.2, ал.1, т.3, предложение първо от ЗОДОВ сумата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 36 000 лв. обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в заплащане на адвокатско възнаграждение за представителство и защита по ВНОХД № 158 по описа за 2013 г. по описа на СГС, Н.О., ХІ въззивен състав, по договор за правна защита и съдействие № 0380 от 30.01.2013 г. с адвокатско дружество „М. М. и съдружници“, както и в частта за присъждане на разноски над 28,44 лв. до 1024 лв. като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предложение първо от ЗОДОВ, предявен от П. Г. Л. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, състоящи се в заплащане на адвокатско възнаграждение за представителство и защита по ВНОХД № 158 по описа за 2013 г. по описа на СГС, Н.О., ХІ въззивен състав, над 1 000 лв. до пълния предявен размер от 36 000 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2044 от 11 ноември 2014 г., постановено по гр.д. № 2671 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, в останалата обжалвана част, с която е потвърдено решение от 17.04.2014 г. по гр. д. № 6258 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Г.О., 6 състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на П. Г. Л. на основание чл.2, ал.1, т.3, предложение първо от ЗОДОВ сумата 1000/хиляда/ лв. обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в заплащане на адвокатско възнаграждение за представителство и защита по ВНОХД № 158 по описа за 2013 г. по описа на СГС, Н.О., ХІ въззивен състав, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2013 г., както и 28,44/двадесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/ лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: