Р Е Ш Е Н И Е № 219 София,27.06.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и дванадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 216 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Х. А.,К. И. Е.,А. К. С.,Е. С. М., А. С. Ш.,Н. С. И., Р. Н. С.,С. Н. С.,М. М. Ш. /М. Х./ и Х. Х. Х. срещу въззивното решение на Търговищкия окръжен съд, постановено на 20.12.2011г. по гр.д.№338/2011г. С определение №202/28.03.2012г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса допустимо ли е иск за установяване нищожност на договор за доброволна делба поради неучастие на всички съсобственици по реда на чл.75,ал.2 ЗН да бъде предявяван в самостоятелно производство. Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно ,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че нямат правен интерес да предявят иск за установяване нищожност на делбата. Излагат съображения,че ако нищожността не бъде прогласена,сънаследниците, които са сключили договора без тяхно участие и получават рентата за всички ниви вече три години,всеки момент могат и да продадат нивите. Поддържат също така,че съдът няма правомощията да се разпорежда по какъв начин да защитават правата си,след като законодателят е дал възможност на всеки,чиито права са нарушени,да потърси защита пред съда. Молят обжалваното решение да бъде отменено. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба И. М. И. и И. М. М. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: С обжалваното решение е обезсилено решението на първоинстанционния съд,с което е прогласен за нищожен договор за доброволна делба на земеделски земи от 16.10.2007г.,сключен между Ф. Х. Ш.,И. М. М. и И. М. И. в частта,с която на И. М. М. са поставени в дял нива с площ от 7.905дка,имот №*,съставляваща част от имот №* по плана за земеразделяне на [населено място];нива с площ от 4.081дка,имот №*,представляваща част от имот №* и нива с площ от 11.143дка,имот №*,представляваща част от имот №* по плана за земеразделяне на [населено място],както и в частта,с която на И. М. И. са поставени в дял нива с площ от 7.905дка,имот №*,съставляваща част от имот №* по плана за земеразделяне на [населено място]; нива с площ от 4.081дка,имот №*, представляваща част от имот №* по плана за земеразделяне и нива с площ от 11.143дка,имот №*,представляваща част от имот №* по плана за земеразделяне на [населено място] на основание чл.75,ал.2 ЗН и производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска-липсата на правен интерес и наличието на основания за някои от страните по чл.299,ал.1 ГПК. Прието е,че липсва правен интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожност на договор за доброволна делба,сключен на 16.10.2007г. между ответниците,тъй като пред ищците стои открит пътят за делба,доколкото безспорно вече извършената само между тримата ответници делба е нищожна по силата на чл.75,ал.2 ЗН,както и чрез предявяване на установителен иск за установяване идеалните части на всеки един от тях от наследственото имущество и за ползване на плодовете,които то дава-реколта,рента,аренда и т.н. съобразно правата им, ако не желаят извършването на съдебна делба. Освен това е прието,че искът е недопустим и по причина,че по отношение на ответниците и двама от ищците има постановено решение на същото основание-с решение от 01.02.2011г.,постановено по гр.д.№713/2010г. по описа на ВКС,ІІІ ГО са обезсилени решенията на първоинстанционния и въззивния съд,с които е прогласена нищожността на същия договор за доброволна делба по иск, предявен от А. Х. А. и Х. Х. Х. и производството по делото е прекратено. По въпроса допустимо ли е иск за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба поради неучастие на всички съсобственици да бъде предявяван в самостоятелно производство настоящият състав приема следното: Целта на делбата е ликвидиране състоянието на съсобственост върху определено имущество чрез разпределяне на същото между съсобствениците по начин всеки един от тях да получи реален дял или неговата парична равностойност. Тази цел може да бъде постигната само ако всички лица,които притежават дял от съсобственото имущество, участвуват в делбата. Когато делбата е извършена без участието на някой от съсобствениците,тя е изцяло нищожна /чл.75,ал.2 ЗН/,т.е. не поражда предвидените в закона и целени от страните правни последици по ликвидиране на съсобствеността. Състоянието на съсобственост продължава да съществува и всеки от притежаващите дял от това имущество има правото да ползва съсобственото имущество съобразно правата си като си служи с общите вещи според тяхното предназначение /чл.31,ал.1 ЗС/,получава съответното обезщетение при лишаване от ползването /чл.31,ал.2 ЗС/,участвува в управлението на съсобствените вещи /чл.32 ЗС/,участвува в ползите на общите вещи съразмерно с частта си /чл.30,ал.2 ЗС/,като получава съответния дял от плодовете,които те дават,вкл. и гражданските плодове. Правата на съсобственика следователно не се изчерпват само с възможността да иска ликвидиране на съществуващата съсобственост. С. може да има интерес и от запазване на съсобствеността като законодателят не е установил изискванията,на които следва да отговарят отношенията между съсобствениците,за да бъде съсобствеността запазена и занапред,респ. при наличието на които съсобствеността да следва да бъде задължително прекратена. Състоянието на съсобственост съществува само и единствено по волята на съсобствениците,тъй като всеки един от тях може да поиска прекратяването на това състояние като поиска делба на общата вещ дори и при наличието на противна уговорка /чл.34 ЗС/. Законодателят следователно дава на съсобствениците правото във всеки един момент да поискат делба на общата вещ,но не ги задължава да сторят това дори и в хипотеза на изключително влошени отношения помежду им,вкл. и при наличие на взето решение за използване и управление,което е вредно за общата вещ /чл.32,ал.2 ЗС/. И в този случай състоянието на съсобственост продължава да съществува и не се прекратява принудително. Ако неучаствувалия при сключването на договор за доброволна делба съсобственик има интерес съсобствеността да бъде запазена и не желае нейното прекратяване,обвързването на възможността да установи нищожността на сключения без неговото участие договор за доброволна делба с предявяването на иск за делба ще накърни правото му да се разпорежда свободно с дела си от съсобственото имущество /което търпи ограничения само с оглед аналогичните права на останалите съсобственици/, ще го лиши от правата по чл.30,31 и 32 ЗС. Действително съсобственикът разполага с възможността да предяви иск за разпределяне на ползването или иск за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване,както и иск за присъждане на съответната на дела му част от добивите и гражданските плодове от съсобствената вещ с твърдения за нищожност на извършената без негово участие делба,но доколкото съдържащата се в мотивите на съдебното решение констатация за тази нищожност няма да обвърже страните със сила на присъдено нещо, подобни доводи съсобственикът ще следва да навежда във всеки следващ процес за защита правата му в съсобствеността и да доказва тяхната основателност. Установяването на нищожността в самостоятелно исково производство внася яснота и безспорност досежно съществуването на съсобствеността и възможността съсобствениците да упражняват признатите им от закона права по управление, ползване и разпореждане на съсобствената вещ вкл. и по отношение на третите лица с оглед изискването за вписване на исковата молба и съдебното решение. По тези съображения настоящият състав приема,че е допустимо иск за установяване нищожността на договор за доброволна делба поради неучастие на всички съсобственици да бъде предявяван в самостоятелно производство. Възприемането на противното би означавало да се приеме, че недобросъвестността на съсобствениците,които са сключили договор за делба без участието на всички лица,които притежават дял от съсобственото имущество има за последица ограничаване правата на неучаствувалите в делбата. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно. След като предявилите иска съсобственици изрично заявяват,че желаят да запазят състоянието на съсобственост и към настоящия момент не желаят ликвидирането му чрез извършването на делба,тезата на въззивния съд,че биха могли да искат прогласяване нищожността на сключения без тяхно участие на 16.10.2007г. договор за доброволна делба само в делбено производство не може да бъде споделена. Както вече беше отбелязано, законодателят не е установил изискване за защита правата на съсобствениците само чрез предявяване на иск за делба. Наличието на извършена по съдебен ред или чрез договор делба,в която не са участвували всички съсобственици не ги лишава от правата им,нито от възможността да упражняват правомощията си като съсобственици,но създава в правния мир привидност досежно принадлежността на правото на собственост,която неучаствувалия в делбата съсобственик има интерес да бъде преодоляна чрез прогласяване на нищожността със сила на пресъдено нещо. Волята на неучаствувалия в делбата съсобственик да запази състоянието на съсобственост следователно сама по себе си сочи наличие на правен интерес от предявяването на иск за прогласяване нищожността на делбата,какъвто в настоящия случай с оглед становищата на спорещите страни е налице. Не е налице процесуална пречка спорът да бъде разгледан по същество и по смисъла на чл.299,ал.1 ГПК,тъй като с решение №13/01.02.2011г.,постановено по гр.д.№713/2010г. от състав на ІІІ ГО на ВКС въпросът за действителността на сключения на 16.10.2007г. договор за доброволна делба не е разрешен със сила на пресъдено нещо. Освен това в производството по гр.д.№713/2010г. не са участвували всички съсобственици и следователно правото на неучаствувалите в този процес да предявят иск за прогласяване нищожността на договора за доброволна делба не може да се приеме за погасено. Поради това следва да се приеме, че постановеното от въззивния съд решение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания спорът за действителността на договора за доброволна делба,сключен на 16.10.2007г. да бъде разрешен по същество. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Търговищкия окръжен съд,ГО, постановено на 20.12.2011г. по гр.д.№338/2011г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Търговищкия окръжен съд. Председател: Членове: