Ключови фрази
Иск за обезщетение за трудова злополука и професионална болест * нищожност на съдебно решение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 69
гр.София, 16.06.2016г.

в името на народа


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 3590/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], представлявано от управителя А. П. Г., чрез адв. В. И. К., срещу въззивно решение № 208/28.04.2015 г., постановено от Великотърновския окръжен съд по гр.д. № 32/2015 г., в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на Ц. А. Й. обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ в размер на 60 000 лв., лихва върху главницата, считано от 02.12.2013 г. и съдебноделоводни разноски съразмерно уважената част от иска, както и дължимите държавни такси.
Касаторът излага доводи за нищожност, както и за неправилност поради неточно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна Ц. А. Й., чрез адв. Й. Ц. Й., е изразила становище за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията.
Касационно обжалване е допуснато изцяло на въззивното решение, и в необжалваната му част, по въпроса нищожно ли е съдебно решение, подписано от лице, което не е имало качеството „съдия” към датата на постановяването и обявяването му.
Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:
Законодателят не е посочил конкретните пороци, водещи до нищожност на съдебното решение, но те са изяснени от съдебната практика – най-общо в т. 8 ППВС № 1/1985 г., както и в решения на състави на ВС и ВКС по конкретни хипотези.
Като нищожно се определя и решението, което е постановено от орган, който не е на длъжност, даваща му право да го издаде, включително постановеното от съдебен състав, в който един или повече от членовете му, нямат качеството съдия в съответния съд – въз основа на назначение или командироване.
Без значение за валидността на съдебния акт е неподписването му от един от членовете на състава, ако той, наред с другите, е взел участие във вземането на решението и към него момент е бил съдия в съответния съд. Както е изяснено в ТР 1/2011 г. на ОСГТК, съдиите удостоверяват с подписите си не своите изявления, а волята на съда, такава, каквато тя е формирана, при тайно съвещание. За автентифициране на решението е достатъчно да е подписано от двама съдии, като председателят на състава, съответно старшият член, отбелязват причините, поради които третият съдия, взел участие при вземане на решението, не може да го подпише.
Когато член от съдебния състав загуби качеството съдия в съответния съд преди провеждане на тайното съвещание, той не може да го подпише преди или след обявяването му, защото не може да вземе участие в постановяването му, а ако го е подписал, то съдебният акт е нищожен, като взет от некомпетентен орган.
Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните, данните по делото и съобрази материалния закон, намира, че касационната жалба е основателна.
Въззивното решение е взето от тричленен съдебен състав с председател Р. Д.. Устните състезания по делото са проведени в открито съдебно заседание на 12.03.2015 г., когато е даден и десетдневен срок за депозиране на писмена защита, т.е. срокът за произнасяне е определен не по-рано от 22.03.2015 г. Още на 26.02.2015 г., преди разглеждане на делото в открито заседание и слушане на устните прения, с решение на Висшия съдебен съвет, съдия Р. Д. е била освободена от заеманата длъжност, поради подаване на оставка, считано от 20.03.2015 г., което е два дена преди изтичането на срока за депозиране на писмени защити. Въззивното решение е обявено на 28.04.2015 г., с три подписа – повече от месец след напускането на съдия Р. Д..
Съгласно чл. 235, ал. 1 ГПК, решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждане на делото, след тайно съвещание, при участие на всички членове на състава и, както стана ясно от отговора по-горе, те, към датата на произнасянето, следва да имат качеството съдия в съответния съд. Решението – диспозитив и мотиви, трябва да бъде изготвено в писмен вид – чл. 235, ал. 4 ГПК и, както е изяснено в ТР 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, обявяването му по чл. 235, ал. 5 ГПК не е елемент от фактическия състав на валидно формираната воля на съдебния състав. По настоящото делото няма данни, които да водят на извод, че преди 22.03.2015 г., още докато председателят на съдебния състав е имал качеството съдия във Великотърновския окръжен съд (и преди изтичане на срока за писмени защити), съдебният акт е произнесен от тричленния състав и подписан от тримата му членове, но по някакви причини обявен повече от месец след това. Ако решенето е било постановено преди 22.03.2015 г., но мотивите изготвени след това, поради което и обявено на 28.04.2015 г., след като член от състава е напуснал длъжността, тогава то би било подписано от другите двама членове, с отметка за причината, поради която третият от съдебният състав, участвал при произнасяне и постановяване на решението – Р. Д., не може да го подпише.
При тези данни, съставът на Върховния касационен съд намира, че не само към датата на обявяване на въззивното решение, но, което е същественото в случая, и при постановяването му, Р. Д. не е била съдия във въззивната инстанция – Великотърновския окръжен съд. Това, както стана ясно по съображенията, изложени в отговора по чл. 290 ГПК, обуславя извод за невалидност на обжалвания съдебен акт, който следва да бъде прогласен за нищожен изцяло, не само в обжалваната му част – чл. 270, ал. 1 ГПК.
Делото следва да се върне на Великотърновския окръжен съд за разглеждането му от друг състав на същия съд, който да съобрази и разноските, сторени от страните в настоящото производство, съобразно резултата по материалноправния спор.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на въззивно решение № 208/28.04.2015 г., постановено от Великотърновския окръжен съд по гр.д. № 32/2015 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: