Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №  276 гр. София,  27  май  2010 г.     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети май............…....две хиляди и десета година в състав:                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:    БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                                                 ЖАНИНА НАЧЕВА   при секретаря Н. Цекова.....…...……………………………………в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова....……..…………………………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………..…….касационно дело № 164 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:   Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения К. Р. Ч. за възобновяване на ВНОХД № 458/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд и изменение на постановеното по него въззивно решение № 188/05.10.2009 г., в частта, в която е било потвърдено наложеното му наказание с присъда № 87/25.02.2009 г. по НОХД № 2615/2008 г. на Пазарджишкия районен съд. С тази присъда подсъдимият К. Р. Ч. е бил признат за виновен в това, че на 12.05.2008 г., в Затвора – Пазарджик, е причинил средна телесна повреда на З. А. , изразило се в счупване на долната челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, като деянието е било извършено при опасен рецидив, поради което и на основание чл. 131а, вр. чл. 129 ал. 2, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” и чл. 54 от НК му е било наложено наказание 5 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален усилено строг режим, като в негова тежест са били възложени разноските по делото. Подсъдимият е бил осъден за заплати на З. А. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 850 лв. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и служебния му защитник, се изтъкват доводи за явна несправедливост на наказанието, като се претендира намаляването му. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество обаче, то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Наложеното от първата инстанция и потвърдено от въззивната наказание е справедливо. То е било определено в пределите по чл. 131а от НК (от 3 до 8 г.), като при отмерването му на 5 години и 6 месеца лишаване от свобода са били обсъдени и надлежно оценени съобразно тяхната тежест и значение всички обстоятелства, включени в обхвата на чл. 54 от НК. В нужната степен е била отчетена индивидуалната тежест на извършеното, очертана от повода, мястото и начина на извършване, които данни добре са били съпоставени с данните за личността на подсъдимия. Осъжданията му за множество деяния, невключени в квалификацията за опасен рецидив, между които и за средна телесна повреда, обосновано са повлияли съдебната преценката за неговата висока степен на обществена опасност. При тази повтаряемост на престъпно поведение и липса на поправителен ефект с основание е прието, че изолирането на подсъдимия за период от 5 години и 6 месеца е точната мярка за наказателно въздействие. В този размер наказанието се явява съответно на извършеното и достатъчно за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК. По делото не се установяват други обстоятелства, които да не са били взети предвид от инстанциите по същество и да пораждат необходимост от смекчаване на наложеното наказание. За пълнота следва да се поясни и че липсва основание да се счита, че при въззивното разглеждане процесуалните права на подсъдимия са били съществено ограничени. В собственоръчно изготвеното искане за възобновяване той е твърдял, че противно на волята му въззивният съд е дал ход на делото в отсъствие на неговия защитник. В съдържанието на съдебния протокол, който е официалният документ, подлежащ на съобразяване, подобни обстоятелства не се откриват. Всъщност става ясно, че макар и редовно призован подсъдимият изобщо не се е явил. Предвид изложените съображения ВКС намира, че направеното искане за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Р. Ч. за възобновяване на ВНОХД № 458/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд и изменение на постановеното по него въззивно решение № 188/05.10.2009 г., с което е била потвърдена присъда № 87/25.02.2009 г. по НОХД № 2615/2008 г. на Пазарджишкия районен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.       2.