Ключови фрази
правен интерес * установителен иск * установяване право на собственост


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 22

София, 18.01.2011 г.

ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети януари , две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Василка Илиева

изслуша докладваното от съдията Арсова ч.гр.д. № 380/2010 година:

Производството е по чл. 274, ал.2, пр.2 ГПК.
Р. З. З. е подала частна жалба срещу определение № 2069 от 16.07.2010 г., постановено по гр.д. № 1418 от 2010 г. на Пловдивския окръжен съд, 10 състав , с което е оставена без уважение частната й жалба за отмяна на определение от 31.03.2010 г. , постановено по гр.д. № 13667 от 2009 г. по описа на Пловдивския районен съд, 17 състав и производството по делото е прекратено по отношение на ответниците В. Т. Т.- З. и С. С. Т. и по отношение на 1/8 като част от 21/96 ид.ч. от процесния имот , както и в частта с която Р. З. е осъдена да заплати на всяка една от ответниците още по 1 378 лв. съдебни и деловодни разноски или общо по 2 010 лв. В жалбата се инвокират оплаквания за процесуална неправилност на определението , с което е прекратено производството поради липса на правен интерес от провеждането на иска по чл.124, ал.1 ГПК по отношение на посочените две ответници. Към жалбата е представено изложение , в което Р. З. обосновава съображения за допускане на касационно разглеждане на определението в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по два процесуални въпроса: 1. Налице ли е правен интерес дадено лице да установи със сила на пресъдено нещо действителните си права по отношение на лице, разпоредило се с тях и по въпрос № 2. Какъв ще бъде ефектът и ще получи ли ищеца целената от него защита , установявайки със сила на пресъдено нещо действителните си права единствено по отношение приобретателите по разпоредителни сделки с чужди права.

Ответниците София С. Т. , В. Т. Т. – З. и Д. Т. Б. и М. Е. Б. , всеки един от тях са подали самостоятелни отговори , в които подържат, че определението не следва да се допусне до касационно разглеждане, тъй като формулираните въпроси касаят правилността му, а не обуславят необходимост от уеднаквяване на практиката или създаване на нова практика.
Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт , с който се прегражда развитието на съдебното производство и в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Определението следва да се допусне до касационно разглеждане в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените два въпроса.
Настоящият състав счита, че жалбата е основателна.
Съдилищата са намерили , че предявените в обективно и субективно съединение от Р. З. З. против В. Т. Т.- З. и София С. С. , които са бивша съпруга и дъщеря на З. Д. З. , починал на 10.07.2008 г. положителни установителни искове и за собственост на 21/96 ид.ч . от наследствения апартамент са недопустими защото те към датата на предявяване им нямат права на собственост върху имота и в същото време с извън процесуалното си поведение не оспорват правата на ищцата. Представеният писмен отговор от страна на В. Т. – З. в което е оспорен иска е възприет като направен при условията на евентуалност , което също не обуславя наличието на правен интерес.
Настоящия състав намира , че следва да се даде положителен отговор на поставените въпроси, съобразявайки се с тълкуването, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 2.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГК. В тази насока споделя аргументите, изложени от пълномощника на касаторката. Собственика на имота има правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо действителните си права по отношение на лице, разпоредило се с него. Сделката не е породила вещно прехвърлителен ефект , но е възпрепятствала упражняването на правата на собственост и нотариалният акт, обективиращ разпоредителните действия е създал привидност за съществуването на различно правно положение от действителното , което е създало възможност за настъпване на вреди в имуществената сфера на действителния собственик . На второ място основателно е посочено , че пълнота на защитата на вещното право ще се получи само ако се установи със сила на пресъдено нещо правото на собственост по отношение и на двете страни по договора сключен с нотариалния акт. Тези разсъждения обуславят и становището за неправилност на определението, което следва да се отмени и делото да се върне на първостепенният съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на иска. Определението следва да се отмени изцяло , включително и в частта за разноските, които се дължат само при приключването на спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2069 от 16.07.2010 г., постановено по гр.д. № 1418 от 2010 г. на Пловдивския окръжен съд, 10 състав при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК .
ОТМЕНЯВА определение № 2069 от 16.07.2010 г., постановено по гр.д. № 1418 от 2010 г. на Пловдивския окръжен съд, 10 състав и определение от 31.03.2010 г. , постановено по гр.д. № 13667 от 2009 г. по описа на Пловдивския районен съд, 17 състав .
ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: