4 Р Е Ш Е Н И Е № 124 гр. София, 22.07.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 691 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 961 от 07.06.2012г. на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 129/2012г., с което е отменено решение №3093 от 27.11.2009г. по гр.д. № 1273/2008г. на Пловдивски районен съд по гр.д. № 1273/2008г. и вместо това е признато за установено по отношение на И. Н. И. и В. Н. Т., че М. И. П., И. К. П. и К. К. П. са собственици по наследство и реституция по ЗСПЗЗ на ПИ № * от УПИ * за ПУ „П. Х.” в кв. * по плана на ПУ „П. Х.” - север, [населено място] с площ *кв.м. и са осъдени ответниците да предадат владението върху имота на основание чл. 108 ЗС, както и на основание чл.109 ЗС да премахнат незаконно изградената постройка в имота с площ * кв.м., представляваща едноетажна жилищна сграда, заедно с всички други заграждения в имота. С определение № 1 от 02.01.2013г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса дали извършеното застрояване на земеделски имот с жилище променя предназначението му и съответно за приложението на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ спрямо такъв имот. Погрешно в определението е посочена хипотезата на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК. Решението, послужило като основание за допускане на касационно обжалване - Решение № 353 от 06.07.2010г. по гр.д. № 621/2009г. на ІІ г.о., е постановено по реда на чл. 290 ГПК и попада в задължителната практика на ВКС по смисъла на Т. № 1/2009г. Касационна жалба е подадена от ответниците по иска И. Н. И. и В. Н. Т. чрез пълномощника им адв. А.. Те поддържат, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Съдът неправилно е разчел указанията на ВКС в отменителното решение. Освен това, изводите, че липсва пречка за реституция на имота в полза на ищците не са съобразени със събраните доказателства за статута на земята като прилежаща част към жилище и към режима на такива имоти съгласно Примерния устав на ТКЗС. Ответникът по жалбата К. К. П. в писмения си отговор оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски. Останалите ответници не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по обективно съединени искове по чл. 108 и 109 ЗС и се развива пред въззивната инстанция за втори път - след отмяна от ВКС на предходно въззивно решение. Ищците се легитимират като наследници на Е. А. Д. и собствеността им е възстановена с решение № 14882/02.11.1999г. на ПК-П.. Н. е придобила имота, представляващ нива от 10,810 дка в мест. „М. П. и Г. К. шосе”, през 1955г. като обезщетение за отчужден по З. /отм./ имот. Наследодателят на ответниците Н. В. с писмен договор от 1955г. е закупил от Т. Д. Ц. къща в м.„Х.”. С нотариален акт от *г. Н. В. е признат за собственик по давностно владение на едноетажна жилищна сграда от две стаи със салон и навес, застроена в блок на АПК „Т.” върху * кв.м. Досежно строителството на сградата е установено, че за него няма строителни книжа и режим на търпимост е недопустим, тъй като територията е за нежилищни нужди. Според приетите технически експертизи имотът, реституиран на наследниците на К. Д., е част от бившия държавен имот № *, като напълно съответства на имота от удостоверение № 9894-Б-15/26.01.1999г., издадено на по реда на чл.13,ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ от [община]. От заключението на вещото лице е видно също, че ПИ с №№ *,* и * от кв.* по плана на ПУ”П.Х.”-север, [населено място] съставляват общо възстановения с решение № 14882/99г. имот с площ от *кв.м. Имотът е в регулация от 1977г. Съдът е приел, че имотът на наследодателката Д. е имал земеделски характер /описан е като нива в нотариалния акт от 1955г./ и е внесен като земеделска земя в О.”В.К.”, [населено място], впоследствие трансформирано в АПК „Т.”. Аргумент за земеделския характер на земята е и фактът, че в нотариалния акт на ответниците от 1978г. е посочено, че къщата се намира в блок на АПК „Т.”. Не се спори по делото, че ответниците имат фактическата власт върху процесния имот пл.№ *. При изложените фактически обстоятелства съдът е намерил, че първоначалният ищец К. П. се легитимира като собственик на имот № *, заедно с останалите наследници на К. Д., по силата на наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ. Съдът е развил съображения защо възстановяването на собствеността не противоречи на чл.10, ал.7 и чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ - строежът на сградата не е законен и имотът не е владян от ответниците като земеделска земя, а като прилежаща площ към сградата. По възражението на ответниците за нищожност на решение № 14882/01.11.99г.на ПК-П. съдът е посочил, че е налице произнасяне на ВКС в отменителното му решение №484/11 от 12.01.2012г. по гр.д. № 1273/2010г. на І г.о. В него е прието, че когато административният орган не е изпълнил задълженията си да даде указания на заявителя да отстрани нередовности и да представи документи, то е налице нарушение по смисъла на чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ и е допустимо постановяване на ново решение по преписката. Възражението на настоящите касатори за придобиване на имота по давност съдът е намерил за неоснователно. За периода от 1959г. до възстановяването на собствеността придобиването на това основание е изключено от чл.86 ЗС. Едва за периода от влизане в сила на решението за възстановяване на собствеността в стари реални граници би могло да тече придобивна давност, но от този момент до завеждане на иска на 18.04.2008г. периодът не е достатъчен, за да се придобие спорния имот по давност. Съдът е уважил и иска по чл. 109 ЗС за премахване на сградата и другите заграждения доколкото те пречат на упражняването на правото на собственост на ищците. Касационното обжалване е допуснато поради констатирано противоречие със задължителна практика на ВКС по въпроса дали извършеното застрояване на земеделски имот с жилище променя предназначението му и съответно за приложението на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ спрямо такъв имот. Решението, послужило като основание за допускане на касационно обжалване - Решение № 353 от 06.07.2010г. по гр.д. № 621/2009г. на ІІ г.о. разглежда хипотеза, при която след образуване на ТКЗС имотът е включен в регулационния план и е застроен за задоволяване на остри жилищни нужди с жилищна сграда, която представлява търпим строеж. Според даденото в решението тълкуване строежът е пречка за възстановяване на собствеността и обуславя приложимостта на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ дори и имотът да се намира извън регулационния план към момента на възстановяване на собствеността, тъй като извършеното застрояване е променило предназначението на имота и същият вече не може да се счита за земеделски. В настоящата хипотеза имотът е застроен с жилищна сграда още към 1955г. преди кооперирането и в този момент имотът е бил извън регулация. Предвид горните констатации е налице хипотезата на чл. 291, т.3 ГПК, тъй като практиката е неприложима за висящия спор. Поради това спорът следва да бъде разрешен чрез прилагане на закона въз основа на данните по делото. Обжалваното решение се явява отчасти неправилно поради нарушение на материалния закон. Фактическата обстановка е установена правилно от въззивния съд. Н. на ищците Е. Д. е получила нивата от около * дка в местн.”М. П. и Г. К. шосе” през 1955г. като обезщетение за отчужден по З. недвижим имот. Към този момент процесната спорна част от тази нива вече е била застроена с жилищна сграда, тъй като наследодателят на касаторите /ответници по иска/ Н. В. е купил същата година /1955 г./ жилищната сграда с частен договор. Той е заградил мястото около къщата, владял го е и се е снабдил с констативен нотариален акт по давност за сградата, където тя е описана като построена в земя на ТКЗС. Същевременно, през1958г. Е. Д. е внесла земите си в ТКЗС, а съгласно от удостоверение от Бригадата към АПК „Т.” имотът около къщата не се обработва от ТКЗС. Според Примерния устав на ТКЗС/отм./ внесената от членовете на ТКЗС земя остава собственост на лицата, които са я притежавали, но не в реални граници, а в границите на кооперативните блокове. Собствеността върху внесената земя, включена в регулационния план на селището, се запазва в реални граници. Липсват изрични разпоредби за построените преди кооперирането жилищни сгради в земи за земеделско ползване, но е несъмнено от правната уредба на обобществяването, че те не са се считали за внесени в ТКЗС и правата върху тях се запазват. /Така Примерния устав на ТКЗС и ТР № 104/1964г. на ОСГК/. Ето защо следва да се приеме, че жилищна сграда, построена преди кооперирането в земя за земеделско ползване, която е задоволявала жилищните нужди на собственика, макар и изградена без строителни книжа, представлява законен строеж. В този смисъл е §2, ал.1 от Преходните разпоредби на З./отм./. Наследодателят на ищците е придобил правото на собственост върху къщата чрез давностно владение, осъществявано въз основа на писмения договор за покупко-продажба от 1955г., като при съставянето на констативния нотариален акт през 1978г. давностният срок несъмнено е изтекъл. Върху земята той не притежава право на собственост, а единствено правото да я ползва, доколкото това е нужно за обслужване на сградата - чл. 64 ЗС. Наличието на жилищна сграда в имота не е пречка за възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ в полза на бившите собственици, но реституцията следва да обхване единствено поземления имот, без сградата и прилежащата към нея площ, необходима за достъпа до нея и обслужването й. При горните изводи следва, че се явява основателна предявената от ищците ревандикационна претенция относно поземления имот, но само в установителната й част. Затова в тази част въззивното решение следва да се остави в сила. Тъй като ответниците по иска /сега касатори/ са собственици на жилищната сграда, която имат право да държат в имота на ищците, следва да се отхвърли предявения иск по чл. 109 ЗС за премахване на тази сграда. Следователно решението на Пловдивски окръжен съд, с което се уважава иска по чл. 109 ЗС, следва да се отмени и искът да се отхвърли. За уважаване на иска за предаване владението върху поземления имот е необходимо да се установи каква е прилежащата площ към жилищната сграда, в рамките на която касаторите имат право да ползват имота. Такива доказателства в производството по делото не са събрани. Тъй като настоящето производство е такова по чл.295 ГПК, то на основание ал.2 от цитираната разпоредба следва да се даде ход за разглеждане на делото пред Върховния касационен съд и да се допусне техническа експертиза по въпроса за прилежащата площ към жилищната сграда. Водим от горното и на основание чл. 293, ал.1 и чл. 295, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 961 от 07.06.2012г. на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 129/2012г. в частта, с която е признато за установено по отношение на И. Н. И. и В. Н. Т., двете от [населено място], [улица], ет.*, ап.*, че М. И. П. от [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.*, И. К. П. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] и К. К. П. от [населено място], [улица], вх.*, ет.*, /встъпили в процеса на мястото на починалия К. Г. П./ са собственици по наследство и реституция по ЗСПЗЗ на ПИ № * от УПИ * за ПУ „П. Х.” в кв. * по плана на ПУ „П. Х.” - север, [населено място] с площ *кв.м. ОТМЕНЯ горепосоченото въззивно решение в частта, с която е уважен предявения иск по чл. 109 ЗС и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ иска на М. И. П., И. К. П. и К. К. П., като наследници на починалия в хода на делото ищец К. Г. П., против И. Н. И. и В. Н. Т. с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на едноетажна жилищна сграда, застроена на * кв.м., изградена в ПИ № * от УПИ * за ПУ „П. Х.” в кв. * по плана на ПУ „П. Х.” - север, [населено място] с площ *кв.м. ОТМЕНЯ горепосоченото въззивно решение в частта, с която И. Н. И. и В. Н. Т. са осъдени да предадат на М. И. П., И. К. П. и К. К. П. владението върху описания по-горе поземлен имот. ДАВА ХОД за разглеждане на делото в тази част пред Върховния касационен съд. ДОПУСКА техническа експертиза, която да даде заключение за площта от ПИ № * от УПИ * за ПУ „П. Х.” в кв. * по плана на ПУ „П. Х.” - север, [населено място], необходима за достъп и обслужване на построената в имота едноетажна жилищна сграда и да изготви скица с обозначение на тази площ. Назначава за вещо лице В. А. Г. от [населено място], ж. к. Т., [жилищен адрес] тел. 032/299882, 0898/447538. Определя възнаграждение за експертизата в размер на 200 лв. вносимо от жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението. Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване. Вещото лице да се призове след внасяне на депозита. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: