О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 77 Гр. София, 15 февруари 2023 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА БОНКА ЯНКОВА като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно частно дело № 96/2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 44 от НПК и е образувано по спор за подсъдност между Районен съд – Перник и Районен съд – Разлог по повод н. о. х. д. № 564/2021 год. по описа на последния съд. Постъпило е писмено становище от прокурор при Върховна касационна прокуратура, съгласно което компетентен да разгледа делото е Районен съд – Разлог. Поддържа се наред с това, че са налице предпоставките на чл. 43 от НПК за изпращането му за разглеждане от друг равен по степен съд. Върховният касационен съд като се запозна с материалите по делото, намери следното: Досъдебното производство по делото е било образувано на 30. 07. 2008 год. с постановление на прокурор от Районна прокуратура – Перник. С постановление от 28. 04. 2014 год. на прокурор от Софийска апелативна прокуратура е било уважено искане за отвод на прокурорите от Районна прокуратура – Перник и ръководството и наблюдението над наказателното производство в досъдебната му фаза е възложено на Районна прокуратура – Сливница. Именно последната е внесла в Районен съд – Перник обвинителен акт срещу С. И. Б. за престъпления по чл. 210, ал.1, т. 3, пр. 1 и 3 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 290, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 от НК, както и срещу С. Г. В. за престъпление по чл. 210, ал.1, т. 3, пр. 1 и 3 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Съобразно посоченото в обвинителния акт престъплението по чл. 210, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК е осъществено за времето от началото на 2005 год. до 25. 07. 2012 год. в [населено място] и [населено място] като двамата подсъдими в съучастие помежду си като съизвършители при условията на продължавано престъпление с цел да набавят за себе си и за И. Б. имотна облага поддържали у С. Н., В. М. и Н. Ш. заблуждение, че ще довършат, предадат и прехвърлят нотариално правото на собственост върху апартаменти в новострояща се сграда в [населено място], като вместо това се разпоредили с апартаментите и ги прехвърлили на трети лица, с което причинили на пострадалите имотна вреда общо в размер на 350 847,43 лева. С разпореждане № 1106/01. 11. 2021 год. съдията-докладчик по образуваното в Пернишкия районен съд н. о. х. д. №[ЕИК] год. е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Разлог. Съображенията му са основани на изложеното в обвинителния акт, че апартаментите – предмет на предварителните договори с купувачи тримата пострадали, са били продадени през 2007 год. на трети лица, а исковите претенции на пострадалите по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД били отхвърлени като неоснователни от Районен съд – Разлог, с оглед на което е направен извод, че имотната вреда за пострадалите е настъпила в [населено място]. В Разложкия районен съд е образувано н. о. х. д. № 564/2021 год., съдебното производство по което е прекратено с определение, постановено в разпоредително заседание на 26. 01. 2023 год. Със същия съдебен акт е повдигнат спор за подсъдност с Пернишкия районен съд и в подкрепа на извода, че не е компетентен да разгледа делото съдебният състав е изтъкнал, че имотната вреда за пострадалите е настъпила с акта на имуществено разпореждане със средствата, представляващи 90 % от уговорената продажна цена по предварителните договори. Тезата, че делото не му е подсъдно съдебният състав е защитил и със съображения, изводими от чл. 43, т. 1 от НПК. Преди всичко следва да се посочи, че Районният съд – Разлог недопустимо е смесил две взаимно изключващи се процедури – тази по чл. 44 от НПК с възможността делото да бъде изпратено за разглеждане на друг, равен по степен съд. В първата хипотеза всяко от двете спорещи съдилища, основавайки се на правилата в раздел втори на глава четвърта от НПК, отрича собствената си компетентност да разгледа делото, твърдейки че то е подсъдно на другия съд. В хипотезата на чл. 43 от НПК такъв спор не съществува, защото надлежно сезираният с обвинителен акт или с тъжба съд приема, че съобразно разпоредбите на чл. 35 – 42 от НПК е компетентен да се произнесе по същество. Необходимостта от промяна на подсъдността в този случай произтича от наличието на някоя от лимитативно изброените в чл. 43 от НПК предпоставки. В настоящия казус Разложкият районен съд изрично е подчертал, че не е компетентен да разгледа делото, изпратено му от Районен съд – Перник по подсъдност. Това предопределя и рамките, в които следва да се произнесе настоящата инстанция. С оглед обстоятелството, че обвинението срещу подс. Б. е за две престъпления, съдилищата са направили законосъобразен извод, че преценката за местната подсъдност следва да се извърши на първо място съобразно посоченото в чл. 38, пр. 2 от НК и тъй като по-тежкото измежду посегателствата по чл. 210, ал. 1 и чл. 290, ал. 1 от НК е първото от тях, от съществено значение е приетото от прокурора досежно това престъпление. Принципно правилно е и становището, че за да се определи къде е извършена измамата, каквито са изискванията на чл. 36 от НПК, следва да се отчита посоченото в обстоятелствената част на обвинителния акт досежно мястото, на което е настъпил предвиденият в състава конкретен престъпен резултат (в този смисъл Опр. № № 29/2016 год. по ч. н. д. № 79/2016 год. на ІІ н. о.). Затрудненията в случая произтичат не толкова от усложнената престъпна дейност, отразена в обвинителния документ, колкото от качеството на последния. Внимателният му прочит обаче позволява да се направи извод, че според прокурора измамата е извършена в [населено място] и [населено място]. Съдът е обвързан от фактическите и правни рамки, поставени от прокурора с обвинителния акт и при положение, че той е свързал вредата с невъзможността тримата пострадали да придобият собствеността върху недвижимите имоти, предмет на предварителните договори, която невъзможност е последица от прехвърляне на имотите на трети лица и от отхвърляне на исковете на пострадалите по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД от Районния съд – Разлог, следва да се приеме, че измамата е довършена именно в района на този съд. Въпрос по същество е какви са продължителността и естеството на измамливите действия на подсъдимите, както и дали действително претърпените от пострадалите вреди се изразяват в невъзможността да придобият имотите, за които са сключили предварителен договор или в заплащане на паричните суми съобразно клаузите на тези договори. Предвид изложеното делото е подсъдно на Районен съд – Разлог. Същото следва да му бъде изпратено за разглеждане и произнасяне по същество като бъде отменено определението му за прекратяване на съдебното производство. Така мотивиран и на основание чл. 44 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение, постановено в разпоредително заседание на 26. 01. 2023 год., с което е прекратено съдебното производство по н. о. х. д. № 564/2021 год. по описа на Районен съд – Разлог. ИЗПРАЩА делото на същия съд за разглеждането му и решаването му по същество. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Копие от настоящия съдебен акт да се изпрати на Районен съд – Перник за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.