Р Е Ш Е Н И Е № 189 София, 02 септември 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. четиринадесети май .. 2015 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ............................. ЧЛЕНОВЕ: .. Красимир Шекерджиев .................... .. Лада Паунова ..................................... при секретар .. Илияна Петкова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Искра Чобанова ............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .................. КНОХД № .. 508 .. / .. 15 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по подадени в срок касационни жалби от страна на подсъдимите М. А. А. и Д. П. Х., както и по касационна жалба от страна на Л. Г. и А. А. – граждански ищци и частни обвинители, срещу решение № 453 от 18.12.2014 г. на Апелативен съд – гр. София по ВНОХД № 752/2014 г., с което е потвърдена присъда от 10.06.2014 г. на Софийски градски съд по НОХД № 5456/2013 г., с която подсъдимите са признати за виновни и осъдени за извършено престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 198, ал. 1 от НК при условията на съучастие. С подадените жалби от подсъдимите по същество се иска намаляване на размера на наложените наказания, като в едната жалба се изтъква нарушаване на материалния наказателен закон, а в другата – нарушаване на процесуалните правила от категорията на съществените такива – основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 – 3 от НПК. С касационната жалба от страна на конституираните частни обвинители и граждански ищци се иска увеличаване на размера на наложеното наказание на единия подсъдим – М. А. А. и съответно завишаване на присъденото обезщетение по предявените граждански искове – основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. В съдебно заседание А. лично, защитниците и на двамата подсъдими и повереникът на частните обвинители и граждански ищци поддържат жалбите си на посочените основания и молят същите да бъдат уважени. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура на Република България изразява становище, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Пледира въззивното решение изцяло да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Първоинстанционното производство е протекло по реда на Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата по чл. 371, т. 2 от НПК, като при разглеждане на делото съдът изцяло се е съобразил с разпоредбите на закона и ТР № 1, по т.д. № 1/2008 год. на ОСНК на ВКС. С присъда от 10.06.2014 г. на Софийски градски съд по НОХД № 5456/2013 г., подсъдимите М. А. А. и Д. П. Х. (непълнолетен) са признати за виновни в това, че на 28.12.2012 г., в [населено място], в жилище, находящо се на адрес: [населено място], [улица], № 39, ет. 3, ап. 13, в съучастие като съизвършители са извършили грабеж на движими вещи на обща стойност 1029.00 лева от владението на Б. Й. Х. (ЕГН [ЕГН]), придружен с убийството на последната, поради което и на осн. чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1-во, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 и ал. 2 от НК А. е осъден на ДВАДЕСЕТ години лишаване от свобода, а на осн. чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1-во, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК и чл. 58а НК Х. – на ШЕСТ години. Двамата подсъдими са осъдени на осн. чл. 45 от ЗЗД солидарно да заплатят на наследниците на Х. – Л. Г. и А. А. сумата от по 150 000.00 лв., за всяка една от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, сумата от 1 029.00 лв. – имуществени вреди и 6 000.00 лв. държавна такса. Градският съд се е произнесъл по приложението на чл. 68, ал. 1 от НК спрямо предишно осъждане на А., първоначалния режим и типа затворническо общежитие, времето, през което двамата подсъдими са били с мярка задържане под стража и разноските по делото. С въззивното решение присъдата е потвърдена изцяло. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Въззивната инстанция с необходимото внимание, ползвайки се от събраните доказателствени материали по делото и след правилен самостоятелен доказателствен анализ, излагайки своите съображения е установила същата, приета и от първата инстанция, фактическа обстановка и е достигнала до абсолютно идентична правна оценка. Констатациите по фактите на долните инстанции са правилни и законосъобразни, а и пред инстанцията по правото, каквато е касационната, е недопустимо да бъдат повдигани нови възражения по фактите, а е възможно да се обсъжда само оценъчната дейност по правото на инстанциите по същество. В рамките на дадените от законодателя правомощия, закрепени и разписани в процесуалния наказателен закон, ВКС първо трябва да провери дали са спазени процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на предходната инстанция при установяването на обстоятелствата, относими към предмета на доказване, без да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали. Настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт в обжалваната част. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно и съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Фактическите положения, установени по делото, са изведени от долните две инстанции в резултат на обективен анализ и се подкрепят от събраната по делото доказателствена маса. Касационната инстанция счита, че изложената от състава на Апелативен съд – гр. София аргументация е съобразена с разпоредбата на чл. 339 от НПК. В своята практика ВКС нееднократно е акцентирал, че атакуваният съдебен акт подлежи на отмяна, когато се установи избирателно събиране на доказателства, липса на източници за установяване на съществени обстоятелства по предмета на доказване, едностранчиво, изопачено или тенденциозно обсъждане на доказателствения материал, на който е придадено съдържание, различно от действителното или приетите фактически обстоятелства са изградени на базата на несъществуващи или негодни доказателствени средства. В случая, съдилищата по фактите, в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, са взели всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановили са решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обвинението е доказано не само от направените самопризнания и от двамата подсъдими, но и от всички приложени по делото доказателства. Изложената фактическа обстановка, въззивният съд е приел за установена, като е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства, и доказателствени средства, а именно: направеното от подсъдимите М. А. и Д. Х. самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, показанията на свидетелите, протоколи за оглед на местопроизшествие от досъдебното производство, протокол за обиск на М. А., протокол за претърсване на Д. Х., протокол за претърсване, протокол за разпознаване, протоколи за доброволно предаване, а така също и въз основа на веществените доказателства, заключенията на назначените и изготвени по делото съдебно-медицинска експертиза на труп, съдебнохимически експертизи, съдебно-медицински еспертизи на веществени доказателства, комплексно-трасологична, дактилоскопни експертизи, заключения по ДНК експертизи, физикохимическа експертиза, технически, съдебнопсихиатрични експертизи, съдебномедицинска експертиза. Показанията на разпитаните свидетели, приобщени по съответния процесуален ред от първата инстанция, са възприети от въззива, като правилно е преценено, че същите са логични, вътрешно непротиворечиви, кореспондират с останалите, събрани по делото писмени доказателства, включително обясненията на подсъдимия и са относими към предмета на доказване по чл. 102 от НК. Между същите не са открити съществени противоречия по смисъла на чл. 305, ал. 3 от НПК, което да е налагало отделното им ново обсъждане едно по едно от апелативния съд. Касационното основание за нарушаване на материалния закон от предходните инстанции не е налице. Правилно е преценено от обективна страна, че деянието е извършено с особена жестокост от страна на подсъдимия и с ясното съзнание у М. А. за опасността за живота на жертвата. Ударите са нанесени с изключителна ярост и жестокост, сила и интензитет, насочеността им е в жизнено важни човешки органи в областта на главата и торса на пострадалата. Интензивно нанесените удари по тялото и главата на пострадалата са причинили повече от едно смъртоносно травматично увреждане – закрита тежка черепно-мозъчна и тежка гръдна травма, които надхвърлят уврежданията, необходими за настъпване на смърт при човек с нормална физиология. Смъртта е настъпила в продължителен период от време, през който пострадалата е изпитвала значителни болки и страдания. Правилно е прието, че е налице квалифициращото обстоятелство по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1 от НК. В съдебната практика отдавна е изяснено, че за да бъде квалифициран грабежът, придружен с убийство, като извършен по особено мъчителен за пострадалия начин, е необходимо да се преценят периода, в който са нанесени уврежданията и времетраенето на страданията. От значение са също така броя и мястото на нанесените удари, причинените непосредствени увреждания, изживените предсмъртни мъки и страдания и всички други обстоятелства, свързани с начина на осъществяване на деянието. В случая посредством множество удари са причинени несъвместими с живота телесни увреждания. От субективна страна, деянието е извършено при форма на вината – „пряк умисъл“. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните последици. Вината, като субективно психическо отношение на дееца към престъпния резултат, намира своето обективно проявление в действията на извършителите. Поведението на подсъдимите М. А. и Д. Х. сочи, че те съвсем ясно са осъзнавали обстоятелството, че с тези удари, в тези части на човешкото тяло, с такава сила, причиняват телесни увреждания, водещи до смърт, на осемдесет и пет годишната жена. Наложените наказания на подсъдимите по своя размер са определени законосъобразно и са справедливи. Съгласно чл. 348, ал. 5, т. т. 1 и 2 от НПК, за да се породи за третата инстанция правомощието за изменение на атакуваното решение по основанието за явна несправедливост на наказанието, следва да се установи, че отмерената санкция очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. В настоящия случай, нито една от тези хипотези не е налице. Напротив, извършеното престъпление е изключително жестоко и манифестира висока степен на незачитане на правото на живот, телесната неприкосновеност на човешката личност и частната собственост. Определеното от съдилищата по същество наказание е адекватно и пропорционално на извършеното от подсъдимите. При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия М. А., съдът правилно е взел предвид, като смекчаващо отговорността обстоятелство младата възраст, а като отегчаващи – предходните му осъждания, особената жестокост на извършване на деянието, проявената агресия, възрастта на пострадалата. При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия Д. Х. като смекчаващи отговорността обстоятелства е отчетена младата възраст, добрите характеристични данни, чистото му съдебно минало, а като отегчаващи – проявената особена жестокост на извършване на деянието, реализираната свръхагресивност и отново – възрастта на пострадалата. Касационната инстанция се присъединява към констатацията на първата инстанция, че извършеното от подсъдимите престъпление е несравнимо по-тежко от обикновените грабежи, дори и от тези придружени с убийство. Това е така, поради следните съображения – подсъдимите притежават особено висока степен на обществена опасност, тъй като безпричинно, с особена жестокост и по особено мъчителен начин са отнели човешки живот. Извършили са убийството на пострадалата, без тя да ги е предизвикала по никакъв начин. Демонстрирано е тотално незачитане на основни човешки права, на правовия ред като цяло, чувство на безнаказаност и недосегаемост, манифестирана е агресия, несъвместима със здравия разум. Извършителите на престъпното деяние са лица с подчертано висока степен на обществена опасност, въпреки че подсъдимият Д. Х. не е бил осъждан до този момент. Спрямо пострадалата Б. Х., жена на 85 години, доверила се на подсъдимия М. А., да го допусне в жилището си, е приложена изключителна немотивирана жестокост, само и единствено, за да се отнемат златните й бижута. По принцип, важно за реализирането на целите на наказанието, е неговата неизбежност и неотменимост, а не строгостта на неговото налагане, изразяваща се в тежестта на наложената санкция по вид и размер. В случая, обаче, наложените наказания в този вид и по своя размер са не просто законосъобразни и справедливи, но и наложителни най-вече с оглед постигане целта на генералната превенция, защото битовата престъпност, особено битовите грабежи, още повече придружени с причинена смърт на ограбения, са изключителен критерий за степента на развитие на едно общество и индиция за посоката на неговото развитие. Спрямо двамата подсъдими не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, водещи до извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Изводът на въззивния съд за справедливост на наложените наказания е правилен. Правилно ценените и изброени в мотивите на присъдата и в съобразителната част на решението отегчаващи обстоятелства обосновават липса на основание за намаляване на наказанието на подсъдимите. Настоящата инстанция не констатира противоречие между диспозитив и мотиви в първоинстанционния акт при определяне на наказанието на А. във връзка с реда, по който е протекло делото пред СГС. Видно от мотивите към присъдата, наказанието на този подсъдим е определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, като съдът е преценил да наложи като най-подходящата санкция – доживотен затвор. С оглед приложението на чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 58а от НК е редуцирал това наказание на лишаване от свобода за срок от двадесет години. Законосъобразно в присъдата е отразил единствено редуцираното наказание, при което не е допуснал процесуално нарушение във връзка с единството между диспозитив и мотиви. По същия начин е редуцирано и определеното наказание на Х.. Спрямо този подсъдим съдът е редуцирал предвидената в закона санкция по правилата на чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК и е индивидуализирал наказанието при изключително лек превес на отегчаващите отговорността обстоятелства (шест месеца над предвидения среден размер) на девет години лишаване от свобода. Във връзка с направеното признание на фактите по чл. 371, т. 2 от НПК, му е наложил наказание шест години лишаване от свобода. Сочените от защитата смекчаващи отговорността обстоятелства, макар неотразени изрично в съдебните актове, явно са взети предвид и съпоставени с брутално извършения грабеж, характеризиращ Х. като личност с висока степен на обществената опасност. Видно от материалите по досъдебното производство разследващите са разкрили бързо извършителите на базата информация, предоставена им от Л. Г. и А. А., че майката на подсъдимия А., подпомагана от същия (криминално проявен и осъждан), е чистила в апартамента на пострадалата. Последвали са бързи процесуални действия по разследването и назначаване на множество експертизи, доказващи по несъмнен начин авторството на извършеното престъпление от страна на двамата подсъдими. При този развой на досъдебното производство не може да се възприеме, че самопризнанията на Х. имат изключителен принос за разкриване на авторството на престъплението в контекста на ТР № 1 по т.д. № 1/2008 год. на ОСНК на ВКС. Във връзка с посоченото, настоящата инстанция приема, че наложените на двамата подсъдими наказания ще постигнат целите по чл. 36, ал. 1 от НК, като не са налице обстоятелства, които да обосноват тяхната корекция по размер. Присъденото обезщетение на гражданските ищци за търпените от тях неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление е справедливо. Същото е съобразено със съществуващите близки отношения между починалата и нейните дъщери, търпените от тях болки и страдания от загубата на майчината морална подкрепа, закрила и грижа, както и с крайно болезненото изживяване, свързано с особено мъчителния начин на нейното умъртвяване. В някаква относителна степен е съответно на възрастта на Х. и европейските стандарти. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 453 от 18.12.2014 г., по описа за 2014 г. на Апелативен съд – гр. София по ВНОХД № 752/2014 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:............................................. ЧЛЕНОВЕ:.............................................. ...............................................