Р Е Ш Е Н И Е № 740 С. 11.01.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: М. ИВАНОВА И. ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 127 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Агенция „М.”гр.София,представлявана от директора Т.,чрез процесуалния представител –юрисконсулт Й. против въззивно решение от 7.08.2009г. по в.гр.д. № 5 по описа за 2008г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 10.02.2004г. по гр.д. № 10555 по описа за 2001г. на Районен съд С.,68 състав, в частта, в което е отхвърлен предявения от Б. Б. Б. иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3,във вр.с чл.225 от КТ и вместо това е постановено друго,с което е осъдена Агенция „М.” гр.С. да му заплати сумата от 1 780.80лв.,представляваща обезщетение за времето през което е останал без работа за периода 24.10.2001г.-24.04.2002г.,а в останалата част досежно предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ и чл.55 ал.1 изр.3 от ЗЗД,във вр.с чл.221 ал.2 от КТ решението е оставено в сила. Искането е за цялостна отмяна на постановения въззивен акт на основание чл.281 т.3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявените искове. Следва да се посочи,че висящото производство досежно иска с правно основание чл.55 ал.1 изр.3 от ЗЗД,във вр.с чл.221 ал.2 от КТ е недопустимо на основание чл.280 ал.2 от ГПК,с оглед обжалваемия му интерес /от 500лв./, който е под законоустановения допустим размер от 1 000 лв.В тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане,а производството прекратено. С определение № 292 от 25.03.2010г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за това- дали в задълженията на заемащия длъжността „старши инспектор в митническо бюро” влиза- осъществяването на контрол и митнически надзор по физическото напускане на декларираните стоки. В съдебно заседание страните не се явяват.Касаторът се представлява от процесуалния си представител,който поддържа изложените в касационната жалба доводи и претендира разноски за юрисконсулско възнаграждение. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: Отговорът на поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване е положителен. Ищецът по делото е заемал длъжността „старши инспектор”в митническо бюро Монтана,Митница Л. към Агенция М. Р. Русе.Произтичащите от заемането на длъжността му задължения са регламентирани в Закона за М.те/чл15 ал.2,чл.17 ал.1,чл.2/, Правилника за прилагането на Закона за М.те /чл.606,чл.773,чл.774/, Вътрешните правила за работа с Единния административен документ /ЕАД/. В качеството му на митнически орган по смисъла на закона, осъществяващ контролни правомощия –ищецът е бил длъжен съгласно чл.74 от ЗМ да извършва документален контрол на представената пред него декларация/ЕАД/ и придружаващите я документи /включително и да изисква допълнителни документи за проверка истинността на съдържащите се в нея данни /,както и да извършва проверка на стоките и да взема проби за анализ или контрол.Ищецът е работил в изходно митническо учреждение по смисъла на чл.606 ал.2 т.1 от ППЗМ,поради което е бил длъжен – съгласно ал.3 от цитираната норма-„да се увери,че представените стоки съответстват на декларираните”,както и „да контролира и да удостоверява фактическото им заминаване”,извършвайки съответните заверки в Е.. Задължението на заемащия длъжността „старши инспектор в митническо бюро”да осъществява контрол /документален и физически/ на изнасяните стоки и митнически надзор по физическото им напускане – произтича и от факта,че без неговата заверка върху Е. – не е било възможно осъществяването на износа на стоката. Делото е за втори път пред касационната инстанция след като - с решение №1437 от 27.12.2007г. по гр.д.№ 104/05г. - ВКС е отменил първоначално постановения въззивен акт,считайки за неправилен изложения в него правен извод за допуснато нарушение на чл.195 от КТ /липса на конкретизация на извършеното нарушение/ и е върнал делото с указания за произнасяне по съществото на спора. След връщане на делото,въззивния съд е приел извършеното уволнение за незаконно,като изложените мотиви са в смисъл, че ищецът не е имал задължения за осъществяване на контрол и митнически надзор по физическото напускане на декларираните стоки, и че заверявайки клетки А и Д от формуляр 1 от Е./удостоверявайки подаването и регистрацията на декларацията и контрола от отправното митническо учреждение/,не е извършил невярно удостоверяване при оформяне на Е.. Този извод не се споделя от настоящия съдебен състав. Безспорно по делото е,че на 31.03.2001г.по време на работа- ищецът/сега ответник по касация/ е регистрирал Е. № 4200/1-89 за износ на стоки с бруто тегло 600 000кг.на обща стойност 1 800 000лв.на м/к ”Бахмач”. Същевременно е установено,че в регистър ”Нареждане на товари” въобще няма запис за извършено товарене на посочените в Е. № 4200/1-89 стоки и не се съдържа регистрация на посоченото превозно средство за периода между датите 30.03.2001г. и 1.04.2001г. За процесната дата - 31.03.2001г.. въобще липсват данни за пристигнали и заминали кораби в пристанище Л./видно от писмо на дирекция М. администрация Л./. Единствено - в записите на приходния и изходния рапорт –се съдържат данни за м/к ”Бахмач”и те са противоречиви.Записано е,че корабът е влязъл натоварен с 5 тона дизелово гориво,като газенето на носа е 140 см.,а на кърмата -200см., а е излязъл със значително по-голям товар на преводното средство- 60 тона дизелово гориво,320 тона сирене и 200тона кашкавал, при запазване на същото газене/ на носа е 140 см.,а на кърмата -200см./. Видно от писмото на Р. Г. сектор Видин- на 31.03.2001г.-въобще не е извършвана проверка на м/к ”Бахмач”от органите на Г. и паспортен контрол на ГККП Л.. Пред вид дадения отговор на поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване - следва да се направи извод,че постановеният въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен. След като- в качеството си на митнически орган –ищецът е регистрирал Е. № 4200/1-89 за износ на стоки с бруто тегло 600 000кг.на обща стойност 1 800 000лв.на м/к ”Бахмач”,той е бил длъжен да осъществи контрол като извърши проверка на изнасяните стоки и митнически надзор по физическото им напускане.Дейността на митническия орган не е регистрационна,а контролна.Като не е изпълнил преките си задължения, ищецът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина,което е следвало да бъде санкционирано.В случая- пред вид тежестта на извършеното нарушение-състоящо се в грубо погазване на установените правила и норми на работа,с оглед количеството и стойността на изнесените стоки, размера на причинената щета и липсата на самокритичност у дееца -правилно е наложено най-тежкото предвидено в кодекса наказание. В случая липсата на незаличено предходно налагано наказание/иначе има три наложени дисциплинарни наказания-две през 1996г.и едно през 1999г.,които за заличени съгласно чл.197 от КТ/,на която се позовава ищеца е ирелевантна и сама по себе си не може да обоснове налагане на по-леко наказание. Абсолютно несъстоятелно е изложеното в исковата молба твърдение за съдържанието на разпоредбата на чл.74 от ЗМ,в смисъл,че същата установявала права,но не и задължения за митническите служители.Това е така, защото в нея са посочени допълнителните правомощия на митническите органи,предоставени им в повече от колкото се полага за другите органи,именно за да ги улеснят при изпълнение на законоустановените им задължения за осъществяване на контрол. Гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за неоснователен. От неговата неоснователност, произтича и неоснователността на останалите два обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ. С оглед изхода на спора и направеното искане- в полза на касатора, на основание чл.78 ал.1,във вр.с ал.8 от ГПК-следва да бъдат присъдени направените разноски за юрисконсулско възнаграждение пред настоящата инстанция, които пред вид разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. възлизат на 248лв./при материален интерес от 1 800лв./ С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 7.08.2009г. по в.гр.д. № 5 по описа за 2008г.на Софийски градски съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Б. Б. Б. ЕГН xxxxxxxxxx със съдебен адрес:гр.С. бул.”Княгиня М. Луиза”№10 ет.1-адвокат Г. против Агенция „М.”гр.София, представлявана от директора Т. обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ за отменяне на заповед № 13836 от 23.10.2001г.за дисциплинарно уволнение,за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност:„старши инспектор”в митническо бюро Монтана,Митница Л. към Агенция М. Р. Русе и за присъждане на обезщетение в размер на 1 800лв. за времето, през което е останал без работа за периода 24.10.2001г.-24.04.2002г. ОСЪЖДА Б. Б. Б. ЕГН xxxxxxxxxx със съдебен адрес:гр.С. бул.”Княгиня М. Луиза”№10 ет.1-адвокат Г. ДА заплати на Агенция „М.”гр.София, представлявана от директора Т. сумата от 248лв./двеста четиридесет и осем лева/,представляваща направените разноски за юрисконсулско възнаграждение пред касационната инстанция. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима подадената касационна жалба от Агенция „М.”гр.София, представлявана от директора Т. и ПРЕКРАТЯВА производство по делото досежно иска с правно основание чл.55 ал.1 изр.3 от ЗЗД,във вр.с чл.221 ал.2 от КТ. РЕШЕНИЕТО е окончателно,а в частта,в която е прекратено производството- същото има характер на определение и подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.