Ключови фрази
Обективна отговорност за деликт при или по повод извършване на работа * непозволено увреждане * обезщетение за имуществени вреди * обезщетение за неимуществени вреди * съпричиняване * увреждане * причинно-следствена връзка

Р Е Ш Е Н И Е

№ 307
гр.София, 01.08.2014г.

в името на народа


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА НИНОВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 773/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], София, срещу въззивно решение № 1113/21.02.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 9194/2011 г., в частта му, с която [фирма] е осъдено да заплати на З. К. Д. по 450 лв. месечно обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане през периода 29.06.2006 г. – 31.12.2032 г., както и обезщетение за неимуществени вреди от същия деликт за периода 29.06.2005 – 29.06.2006 г.
Касационното обжалване е допуснато по следните въпроси, конкретизирани от съда: Обвързан ли е съдът, произнасящ се по иск за обезщетяване за вреди от ексцес, в резултат на деликт, от установеното, по вече влязло в сила съдебно решение, между същите страни, че деликтът е извършен, налице е съпричиняване от пострадалия и конкретно какво е участието му в увреждането; към кой момент следва да се оценяват усилената храна, възнаграждението за болногледач, лекарствата и медицинските консумативи, за които съдът е приел, че са необходими с оглед здравословното състояние на увредения, когато обезщетението се присъжда, както за минал период, така и за бъдещ и как трябва да се индивидуализира в диспозитива на решението присъденото месечно обезщетение за имуществени вреди от разход на средства по различни пера /лекарства, консумативи, болногледач, храна и пр./.
Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:
При ексцес, за увредения възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което (ново състояние) се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече репарираните. При ексцес е налице допълнително обстоятелство по едно вече възникнало облигационно правоотношение. В този смисъл, вече установеното с влязлото в сила решение за извършването на деликта, за съпричиняване на вредите от пострадалия и за неговото дялово (процентно) участие в уврежданията, се ползва със сила на присъдено нещо и не е предмет на установяване по новото дело. Казаното се отнася и за хипотезите, когато поради промяна на обстоятелствата, във връзка с причинените вреди, се следва изменение в размера на вече присъденото обезщетение, или отпадане на някои от присъдените плащания за репариране на бъдещи увреждания.
Принципът на чл. 51 ЗЗД за пълно обезщетяване, изисква възстановяване на всички реално претърпени вреди, както и на пропуснатите ползи, щом са в пряка и непосредствена последица от увреждането. Претърпените имуществени и неимуществени вреди са, както вече настъпилите, така и бъдещите, които са следствие от деликта и са естествено продължение на обективния процес на вредоносното проявление на самото увреждане. Сумите за специализирана храна, болногледач, лекарства, медицински консумативи, лечение, рехабилитация и пр., намаляват имуществената сфера на увредения. На репарация подлежат действително вложените средства – с тях имуществената сфера на пострадалия е реално намаляла. Размерът им се установява с доказателства за действително разходваните от увредения суми, а ако такива доказателства няма – чрез експертиза за стойността на стоките, услугите и лечението към датата на извършване на съответния разход. В случаите, когато се касае за периодични, еднотипни разходи, оценката се прави за релевантния период, като трябва да се отчете, при необходимост, икономическата конюнктура и инфлационните процеси. Бъдещите увреждания са прогноризуеми, като за определяне на тяхната парична стойност, няма друга възможност, освен да се изходи от стойността на стоките и услугите към датата на изготвяне на заключението по висящото дело, съответно към датата на формиране на силата на присъдено нещо по делото, ако в хода на процеса настъпят нови обстоятелства, имащи отношение към оценката на въпросните имуществени вреди.
По отношение на въпроса за диспозитива на съдебното решение, съставът на Върховния касационен съд приема, че той трябва по ясен, недвусмислен и изчерпателен начин да очертава предмета на спора, по който се е произнесъл съдът, включително за бъдещите имуществени и неимуществени увреждания. При кумулативно обективно съединяване на искове, съдът дължи произнасяне в диспозитива по всеки от тях, чрез индивидуализацията му – страни, основание, искане, правна квалификация. Ако не го стори, решението, само породи това не е неправилно, а евентуално може да страда от пороци, отстраними по реда на поправката на очевидна фактическа грешка или тълкуване на решението.
По касационните оплаквания:
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по касация е З. К. Д. изразява становище с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, както и в съдебно заседание, че жалбата е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе по спора, съобрази следното:
Зоя К. Д. е предявила против [фирма] искове за заплащане на обезщетение за причинени й имуществени и неимуществени вреди от деликт поради ексцес в здравословното й състояние и поради промяна на общественоикономическите условия, след присъждане на обезщетения за установени, с предходно решение, имуществени и неимуществени вреди.
Въззивната инстанция приела, че с влязло в сила решение по гр.д. № 1962/1971 г. било установено, че на 04.09.1970 г., при циркова репетиция, З. Д. претърпяла трудова злополука, при която й били причинени трайни уреждания на здравето: счупване и изкълчване на гръбначния стълб с увреждане на гръбначния мозък, счупване на телата на осми и девети гръдни прешлени с лезия на гръбначния мозък в същия участък, долна спастична паралегия. С решение на ТЕЛК от 1977 г. й била определена пожизнено първа група инвалидност с чужда помощ.
С решение по цитираното дело, както и с влязло в сила решение по гр.д. № 8260/1983 г. на СГС, на Д. били присъдени обезщетения за имуществени и неимуществени вреди – за първоначално причинените увреждания, както и за настъпилото след това влошаване на здравословното състояние.
С решение по гр.д. № 1820/1987 г. на СГС било установено поредно влошаване в състоянието на Д., довело до нова операция – прерязване на сухожилията на големите мускули на бедрата, а тя от своя страна – причинила нови болки и страдания на пострадалата. Съдът присъдил обезщетение от 1200 лв. на новонастъпилите от ексцеса болки и страдания, както и 8890,67 лв. обезщетение за имуществени вреди от разходи за придружител, специална храна и лекарства за времето от 01.01.1983 г. до 1986 г., а след тази дата до 2032 г. или до явяване на законна причина за изменение или прекратяване на плащането – по 164 лв. ежемесечно, като глобално присъдената сума се плаща ведно със законната лихва, считано от 01.01.1983 г. до издължаването й, а периодичното, ведно със законната лихва, считано от деня на падежа за всяка вноска, до издължаването й. След деноминацията, месечните суми за имуществени вреди по горното решение се равняват на 0,16 лв.
Съдът установил, че е настъпило ново влошаване в здравословното състояние на Д., считано от 29.06.2005 г., което било в пряка причинноследствена връзка с трудовата злополука. Прието е, че считано от горната дата, на Д. са били нужни по 450 лв. месечно за усилена храна, чужда помощ, лекарства и медицински консумативи, като тези разходи ще се следват и за в бъдеще и съдът осъдил ответникът да ги плаща за периода 29.06.2005 г. до 31.12.2032 г. Съдът стигнал до заключение, че за претърпените до подаване на исковата молба болки и страдания от ексцеса, Д. следва да бъде обезщетена със сума от по 100 лв. месечно или 1200 лв. общо, считано от датата на ексцеса. За времето след това, обезсилил първоинстанционното решение и прекратил производството по делото, като недопустимо.
В противоречие с дадения по реда на чл. 290 ГПК отговор, съдът не се е съобразил с установеното по влязлото в сила решение по гр.д. № 1962/1971 г., че З. Д. е допринесла за трудовата злополука, като участието й в увреждането е определено на 1/5, което последователно е било зачитано от съдилищата по следващите дела за обезщетения от влошаване здравословното състояние на Д., в пряка причинноследствена връзка с трудовата злополука.
Съдът е установил чрез съдебна експертиза за какво и в какъв размер разходи е сторила и ще извършва до края на живота си Д., във връзка с увреденото й здравословно състояние,. Вещото лице е посочило, че месечно на Д. са нужни лекарства, памперси, прегледи, рехабилитация, хранителни добавки, обслужване от болногледач и ползване на домашен помощник, специализиран транспорт, както и ежегодно – балнеолечение. Експертът е посочил средномесечни суми по пера към датата на изготвяне на експертизата – месец юни 2007 г. По делото няма твърдения, нито доказателства, че за месеците от преди това, считано от 29.06.2005 г., вложените от Д. средства са били различни, а от друга страна, началната датата не е толкова отдалечена във времето от датата на експертното заключение; през периода няма и такава промяна в икономическите условия и инфлационните процеси, които съществено да са повлияли върху цената на изброените по-горе стоки, услуги и лечение. Следователно при определяне на месечните суми, дължими от ответника, за причинените на Д. имуществени вреди в периода до юни 2007 г., съдът, в случая, не е допуснал нарушение на материалния закон и разрешението му не противоречи на дадения отговор по чл. 290 ГПК. Устните състезания пред въззивна инстанция са проведени през ноември 2011 г., но по делото не е имало доводи за промяна в обстоятелствата в хода на процеса, налагащи актуализация на дадената от експерта оценка, неоспорена от страните. От друга страна, новата оценка не би могла да посочи суми, по-ниски от тези, определени към юни 2007 г., което не би било в интерес на ответника.
Вярно е, че в диспозитива на въззивната инстанция, за разлика от този на първостепенния съд, предметът на всички искове, по които е постановено решението, не е ясно посочен. Това обаче, няма отношение към правилността на съдебния акт и в случая, не е пречка за индивидуализация на претенциите – ясно е, че съдът е осъдил [фирма] да плаща месечно по 450 лв. на Зоя Д. за причинените й имуществени вреди, както следва – 40 лв. за лекарства, 30 лв. за памперси, 12 лв. за прегледи, 50 лв. за балнеолечение, 108 лв. за хранителни добавки, 160 лв. за болногледач, 40 лв. за домашна помощница и 10 лв. за транспорт.
По изложените съображения и с оглед касационните оплаквания, които определят предмета на касационната проверка, въззивното решение следва да бъде отменено само в частта, в която размерът на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди не е намален с 1/5, поради установеното съпричиняване на деликта, във връзка с който е и последвалото усложнение на здравословното състояние на Д.. Работодателят следва да заплати месечно, наред с присъдените обезщетения по влезлите в сила решения, още 360 лв. за имуществени вреди от ексцес, за периода 29.06.2005 г. до 31.12.2032 г., или до явяване на законна причина за изменение или прекратяване на плащането, на осн. чл. 49 ЗЗД.
От присъденото във въззивното решение обезщетение, в размер на 1200 лв., за неимуществени вреди, претърпени от ексцеса, за времето 29.06.2005 – 29.06.2006 г., след приспадане на 1/5, на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ответникът дължи сумата 960 лв.
Решението в частта, с която производството по иска за неимуществени вреди, търпени от ексцеса, за времето след 29.06.2006 г., е прекратено; макар и неправилно, то е влязло в сила. Страната може да търси вземането си в друг процес.
Претенция за лихви не е заявявана и не е разглеждана от по-долустоящите в инстанционно отношение съдилища.
Съразмерно отхвърлената част от исковете, З. Д. следва да заплати на насрещната страна съдебноделоводни разноски в размер на 110 лв.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивно решение № 1113/21.02.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 9194/2011 г. в частта му, с която [фирма], София е осъдено, на осн. чл. 49 ЗЗД, да заплати на З. К. Д. месечно обезщетение за причинени й имуществени вреди от ексцес, настъпил в резултат на непозволено увреждане, в размер над 390 лв., през периода 29.06.2006 г. – 31.12.2032 г., или до явяване на законна причина за изменение или прекратяване на плащането, както и на обезщетение в размер над 960 лв. за причинени й неимуществени вреди от същия ексцес, за периода 29.06.2005 – 29.06.2006 г. и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 49 ЗЗД, предявени от З. К. Д. против [фирма], София за сумата над 390 лв. до 450 лв. месечно обезщетение за периода 29.06.2006 г. – 31.12.2032 г. - имуществени вреди от влошаване на здравословното състояние, в причинна връзка с трудова злополука, и съставляващи разходи за лекарства, памперси, медицински прегледи, балнеолечение, хранителни добавки, болногледач, домашна помощница и транспорт, както и за сумата над 960 лв. до 1200 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, търпени в периода 29.06.2005 – 29.06.2006 г, резултат от същото влошаване на здравословното състояние.
ОСЪЖДА Зоя К. Д. да заплати на [фирма], София сумата в размер на 110 лв., представляващи разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: