Р Е Ш Е Н И Е № 179 гр. София, 02 октомври 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 661 по описа за 2017 г Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител С. С. Н. срещу нова въззивна присъда на Софийски градски съд № 104 от 12.04.2017 г, по ВНЧХД № 1090/17, с която е отменена осъдителната част на присъда на Софийски районен съд от 22.11.2016 г, по НЧХД № 17909/14, и подсъдимата Г. Б. Р. е оправдана по чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 147, ал. 1 НК, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимата е призната за виновна в това, че на 28.03.2014 г в [населено място], в жалба, депозирана до Министъра на правосъдието, е разгласила позорни обстоятелства за С. С. Н. в качеството й на длъжностно лице: инспектор към Областна служба „Изпълнение на наказанието” , София, сектор „Пробация”, София област, Пробационна служба, звено С., престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 147, ал. 1 НК, за което, на основание чл. 78 а НК, е освободена от наказателна отговорност, и й е наложено административно наказание глоба от 1 500 лв, като е оправдана по останалата част на обвинението за клевета. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Сочи се, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, като е счел, че липсват признаците от състава на престъплението клевета. С жалбата се иска да бъде отменена обжалваната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция повереникът на частния тъжител пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателката не участва лично в касационното производство. Защитата счита, че въззивният акт следва да бъде оставен в сила. Подсъдимата моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира да й бъдат присъдени сторените от нея разноски. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Европейският съд по правата на човека в своята практика е посочил, че твърдения, направени в жалби или показания пред властите, не могат да се разглеждат като „разгласяване” / на клеветнически твърдения /, тъй като техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, до които се отнасят, а целят да упражнят правото си да подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ, от страна на властите. Съдът е отбелязал, че по този начин се реализира възможност в едно демократично общество, управлявано от върховенството на закона, частно лице да докладва за нередност в поведението на длъжностно лице, независимо, че подобни твърдения могат да окажат негативно влияние върху професионалния статус на длъжностното лице, да подкопаят авторитета му. Цитираната съдебна практика е приложима и в настоящия случай. Подсъдимата е подала жалба до Министъра на правосъдието, с което е упражнила правото си да сезира държавен орган с оплакване за нередност, която е считала, че съществува. Оплакването й е по повод на възможната намеса на тъжителката в качеството й на пробационен служител в обективността на разследването, водено срещу нейния син. Обстоятелството, че извършената по повод на жалбата проверка не е констатирала нередност, не повлиява негативно на правото на жалба, тъй като то / правото на жалба / съществува вън и независимо от основателността на оплакването. Право да подадат жалба имат всички лица, желаещи да сигнализират за нередност, а не само тези, чийто сигнал е основателен. Затова, упражненото право на жалба не би могло да породи неблагоприятни правни последици, респективно, ат автора на жалбата не може да се търси наказателна отговорност. На следващо място, верен е изводът на въззивната инстанция, че инкриминираното деяние не е съставомерно от обективна страна. В тази насока е взето предвид, че в жалбата не се съдържат изрази, обрисуващи негативно тъжителката, целящи да уронят достойнството й, а е изразено мнението / съмнението / на жалбоподателката относно евентуално нарушение на служебни задължения, от страна на тъжителката в качеството й на длъжностно лице. Въззивният съд е посочил и това, че липсва и субективната страна на клеветата, който извод се споделя от настоящата инстанция. За да е налице клевета, следва деецът умишлено да е разгласил позорящи за честта и достойнството на жертвата обстоятелства, а в случая, такъв умисъл не е налице. Подсъдимата субективно е вярвала, че нейното съмнение относно възможната намеса на тъжителката в обективността на разследването по наказателното производство почива на обективен факт, а именно: Установено е, че тъжителката е провела разговор с другия участник в престъплението, извършено срещу сина на подсъдимата, опитвайки се да го уговори да поеме вината, срещу обещание да му помага с пари и цигари в затвора. Този разговор е станал достояние на подсъдимата и нейната субективна увереност във възможната намеса на тъжителката в хода на разследването се е утвърдила. Водена от тази увереност, тя е подала жалбата до Министъра на правосъдието, с искане за отстраняване на тъжителката от длъжност, за да бъде избегнато съмнение относно обективността на досъдебното производство. С оглед на изложеното, въззивният съд правилно е преценил, че не е налице основание за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимата за клевета, и като е отменил осъдителната част на първоинстанционната присъда и е постановил оправдателна такава, е приложил правилно материалния закон. Липсата на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК изключва възможността за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, а искането в тази насока не може да бъде уважено. Що се отнася до искането на подсъдимата да й бъдат присъдени разноските, следва да се отбележи, че по делото липсват доказателства за такива. От пълномощните за ползваната от нея адвокатска защита в лицето на защитниците, както следва: адвокат Б. Т., пълномощно от 3.02.2015 г, адвокат Е. П., пълномощно от 7.04.2015 г, и адвокат Д. М., пълномощно от 18.06.2015 г, е видно, че с приложените договори за правна помощ не е уговорено адвокатско възнаграждение. От друга страна, липсата на произнасяне по разноските в инстанциите по същество, както е в настоящия случай, препятства възможността третата инстанция за първи път да реши този въпрос. При това положение, пропускът да се присъдят разноски на страната, на която се дължат в зависимост от изхода на делото, може да бъде поправен по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК. По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА нова въззивна присъда на Софийски градски съд № 104 от 12.04.2017 г, по ВНЧХД № 1090/17. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: