Ключови фрази
Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда * необоснованост * оценка на доказателствени източници * превишаване пределите на неизбежната отбрана * неизменност на съдебния състав * конституиране на страни * административно наказание по чл. 78а НК * увеличаване размера на обезщетение за неимуществени вреди

Р Е Ш Е Н И Е

№ 360


София, 02 ноември 2012 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
КАПКА КОСТОВА

при секретар: Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 1172/2012 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалби на подсъдимия Л. М. А., подадени от процесуалните му представители, и по жалба на гражданските ищци и частни обвинители Л.- М. А. Д. и Ж. А. Д., против въззивно решение № 46/05.03.2012 г., постановено по ВНОХД № 480/2011 г. от Софийски апелативен съд.
В жалбите от името на подсъдимия А. се изтъкват доводи, отнесени към касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК. Изрично е заявено допълване на съображенията, а основното искане е за оправдаване на подсъдимия.
В касационната жалба на гражданските ищци и частни обвинители Д. и Д. (след направеното по искане на въззивния съд уточнение) се претендират основанията по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 3 от НПК, като се оспорва оправдаването на подсъдимия Л. А. по първоначалното обвинение по чл. 124, ал.1 от НК и цялостното оправдаване на М. А., както и справедливостта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Отправените искания са за осъждане на двамата подсъдими по първоначално повдигнатите обвинения, увеличаване наказанието на подсъдимия Л. А. и уважаване на гражданските искове в пълен размер.
В съдебното заседание подсъдимият Л. А. и неговият процесуален представител поддържат жалбата.
Подсъдимият М. А. не се явява, редовно призован. Представлява се от упълномощен защитник.
Гражданските ищци и частни обвинители Д. не се явяват, редовно призовани. Жалбата се поддържа от повереник.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение, че решението на апелативния съд следва да остане в сила.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :
І. С първоинстанционната присъда от 25.03.2011 г., постановена по НОХД № 2458/2007 г. от Софийски градски съд, подсъдимият Л. М. А. е бил признат за виновен в това, че на 15.03.2002 г., в [населено място] причинил смъртта на А. Е. Д. по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, като деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана – престъпление по чл. 124, ал.4 във вр. с ал.1 от НК. Наложеното наказание е две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от четири години.
На основание чл. 304 от НПК подсъдимият Л. А. е признат за невинен по първоначално повдигнатото му обвинение да е извършил престъплението в съучастие с М. А..
Със същата присъда подсъдимият М. А. е оправдан изцяло по обвиненията за извършени от него престъпления по чл. 124, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК и по чл. 216, ал.1 от НК.
Гражданските искове, предявени от Л. – М. Д. и Ж. Д., за неимуществени вреди, съответно в размер на 120 000 лева и 80 000 лева, са отхвърлени като погасени по давност.
С въззивното решение, предмет на касационен контрол и постановено по жалби на същите страни, присъдата е отменена в частта, с която са отхвърлени като погасени по давност предявените от Д. срещу Л. А. граждански искове за претърпените от тях неимуществени вреди и вместо това е постановено: подсъдимият Л. А. е осъден да заплати на Л.-М. Д. и Ж. Д. сумата в размер на по 10 000 лева за всеки, ведно със законните последици, а в останалата част исковете са отхвърлени. Присъдата е изменена и в частта относно наказанието на Л. А., като същото е намалено на една година лишаване от свобода, намален е и изпитателният срок на три години. В останалата част присъдата е потвърдена.
ІІ. Преди всичко се налага уточняване на параметрите на касационната проверка. Жалбите, подадени от името на подсъдимия Л. А., както и тази, подадена от името на частните обвинители и граждански ищци Д., се позовават на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. И в двете жалби, част от изложените съображения, представени в подкрепа на това касационно основание, присъстват твърдения за несъответствие между изводите на съда и събраните доказателства (фактическа необоснованост), поради което и не могат да получат дадената им квалификация - нарушение на закона. Тъй като в жалбите на страните се съдържат и възражения (формулирани отново като нарушение на закона), с които се претендират пороци в дейността на съда - по оценката на доказателствата, игнориране на доказателствени източници, неизясненост на обстоятелствата по делото, може да се заключи, че съдебният акт е атакуван с аргументи, относими към касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Отделно, в жалбата на подсъдимия А. се претендира и наличието на съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 3 от НПК.
ІІІ. По жалбата на подсъдимия Л. А..
Основният довод на защитата се свежда до твърдението, че обстоятелствата по делото са неизяснени, тъй като „доказателствата, които имат пряко отношение за изясняване на механизма на фаталния удар/и, се пренебрегват”.
Поддържаното възражение е неоснователно и е опровергано от данните по делото, разкриващи дейността на въззивния съд по установяване на обстоятелствата, предмет на доказване съгласно чл. 102 от НПК.
Тезата, че нараняванията на пострадалия Д. са получени случайно при съприкосновение на главата му с металната врата и/или с нейната каса, респективно с пощенската кутия, е била предмет на изследване от въззивния съд, който я е отхвърлил. В основата на отхвърлянето й са поставени експертните мнения по СМЕ, както и допълнителните разяснения на вещите лица, депозирани пред съдебните състави. В крайните си заключения, вещите лица, съобразно морфологията на травмите и тяхната локализация, категорично изключват възможността уврежданията на пострадалия да са били причинени от удар/и по посочения по-горе начин, защото при такъв механизъм би трябвало да има засягане и на изпъкналите части на главата му, които са разположени близко до установените рани.
Неоснователно, пак в тази връзка, се претендира, че данните, изводими от показанията на свидетелката Й., (за кънтящи удари на телата на двамата мъже в металната врата и рамка), са останали не обсъдени. Непредубеденият прочит на тези показания съвсем не сочи на съдържание, каквото му се приписва в жалбата.
Доводът за допуснато нарушение поради използването на показанията на свидетелите О., В. и Ц., пресъздаващи извънпроцесуалните изявления на подсъдимия Л. А., също е неоснователен. Въззивната инстанция точно е оценила съдържащите се в тези показания доказателства като производни и доказателственото значение на казаното от А. пред цитираните свидетели (за нанесен удар/и с металната тръба). Както правилно е отразил и въззивният съд, тези изявления на подсъдимия са намерили подкрепа и от заключенията на СМЕ – че установените рани по главата на пострадалия се дължат на действието на твърд тъп предмет със сравнително ограничена контактна повърхност, каквато е и металната тръба.
Следващото, отразено в жалбата, противопоставяне на приетото от съда „превишаване пределите на неизбежната отбрана” се основава на собствена на касатора интерпретация на фактологията по делото. Доколкото може да се изведе конкретика в така заявеното оспорване, то същото се свежда до виждането, „че нанесените удари от А. са отбранителни и не са насочени към жизненоважни органи, а случайно са попаднали в главата на Д. в динамиката на конфликта”.
В атакуваното решение са изложени подробни съображения въз основа на кои факти и обстоятелства съдът е извел признаците на състава на престъплението по чл. 124, ал.4 във вр. с ал.1, пр. 1 от НК.
Детайлно е проследено развитието на конфликта от неговото начало до завършека му, изяснени са конкретно проявените действия на подсъдимия и пострадалия в него. Съдът е отчел всички значими и важни обстоятелства, очертаващи силата и интензитета на нападението и на отбраната, средството за тяхното осъществяване, характера на защитеното и увредено благо. Вярно е заключението на въззивния съд, с оглед установената фактология, че защитата на подсъдимия А. явно не съответства на характера и опасността на нападението на Д.. Опасността, заплашваща отбраняващия се А., е намалена в значителна степен, след като конфликтът е преминал във фазата на взаимно блъскане, бутане и дърпане, поради което не е било необходимо да се нанесат два удара в главата на пострадалия с метална тръба, със значителна сила и да причинят тежките травми.
Отсъстват каквито и да са основания да се счита, че съдебните инстанции са оставили неизяснен въпроса за вида на телесната повреда в причинна връзка със смъртта на пострадалия Д..
Няма съмнение, че квалификацията на деянието по чл. 124, ал.1 от НК зависи от вида на умишлено причинената телесна повреда. От мотивите на проверяваното решение ясно личи, че този въпрос е стоял на вниманието на въззивния съд (виж, мотиви л. 149-153). Декларативното несъгласие на жалбоподателя с крайния извод на съда, че установените факти по делото сочат на евентуален умисъл към тежка телесна повреда, вследствие на която по непредпазливост е причинена смъртта на Дажков, съвсем не означава, че е допуснато нарушението, което се претендира.
Касационната инстанция не намира да е налице и изрично посоченото нарушение по чл. 348, ал.3, т. 3 от НПК. Твърди се в жалбата, че наследниците на пострадалия Д. са конституирани като страни в един персонален състав на съда, а в друг е постановена присъдата. Очевидно се поддържа нарушаване принципа на неизменност на съдебния състав, регламентиран в чл. 258, ал.1 от НПК.
В съдебното заседание, проведено на 05.11.2007 г., съдебен състав е конституирал Д. като граждански ищци и частни обвинители. В това съдебно заседание не е даден ход на делото, за да се осигури възможност подсъдимите да реализират правата си по чл. 254, ал. 3 от НПК. В съдебното заседание от 17.04.2008 г. е даден ход на съдебното следствие от съдебен състав, който е постановил и присъдата.
Разпоредбата на чл. 258, ал.1 от НПК изисква делото да се разглежда от един и същ състав на съда от започването до завършването на съдебното заседание. Изискването за неизменност на съдебния състав произтича от принципите, визирани в чл. 18 и чл. 19 от НПК, и означава, че съставът на съда, който извършва действията по допускане, събиране и проверка на доказателствения материал в съдебното следствие от стадия на съдебното заседание, следва да е персонално идентичен със състава на съда, постановил съдебния акт. Конституирането на допълнителните страни (частни обвинители и граждански ищци) се извършва до даване ход на съдебното следствие.
Обстоятелството, че в съдебното заседание, проведено на 05.11.2007 г., при конституирането на нови страни в процеса са участвали съдебни заседатели, различни от тези, които са членове на съдебния състав, дал ход на съдебното следствие и постановил присъдата, не води до наличието на претендираното нарушение, защото в посоченото съдебно заседание не е разглеждано делото по същество.
Обобщено казано, приетата от въззивния съд фактическа обстановка е основана на подробен и задълбочен анализ на всички доказателствени източници, включително и на заключенията на вещите лица.
Все пак е допуснато нарушение на закона. Въззивният съд е приел, че в случая по отношение извършеното от подсъдимия Л. А. престъпление е неприложима разпоредбата на чл. 78а от НК. Съображенията за това са следните : Към датата на извършване на деянието тази разпоредба е приложима само, когато за престъплението се е предвиждало наказание до две години лишаване от свобода или друго по - леко наказание, когато е умишлено или до три години лишаване от свобода или друго по- леко наказание, когато е непредпазливо. За извършеното престъпление по чл. 124, ал.4 във вр. с ал.1 от НК се предвижда до пет години лишаване от свобода. Тоест, в редакцията към извършване на деянието разпоредбата на чл. 78а от НК е неприложима. В редакцията й към настоящия момент тази разпоредба също е неприложима предвид въведената забрана в ал. 7 на чл. 78а от НК.
Тези съображения на съда обаче не държат сметка за приложението на чл. 2, ал.2 от НК – ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца.
Въззивният съд правилно е заключил, че към времеизвършването на деянието приложимостта на чл. 78а от НК е изключена. Пропуснал е да съобрази, че с изменението на чл. 78а, ал.1, б. „а” от НК (ДВ, бр. 86 от 2005 г.) се разшири кръгът на приложението му за умишлените престъпления, за които предвиденото наказание е до три години лишаване от свобода или друго по-леко по вид, и за непредпазливите престъпления, когато е до пет години лишаване от свобода, или друго по-леко по вид. Едва със ЗИДНК, обн. ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г. бе въведено ограничението по чл. 78а, ал.6 от НК (сега ал. 7), според което правилата на чл. 78а, ал.1-5 от НК не се прилагат, ако причиненото от деянието увреждане е тежка телесна повреда или смърт, деецът е бил в пияно състояние, при множество престъпления. Последвалите други изменения в разпоредбата на чл. 78а от НК нямат отношение към разглеждания въпрос.
Тоест, до влизане на присъдата в сила са последвали различни закони и най-благоприятният за дееца е този, позволяващ приложението на чл. 78а от НК (ДВ, бр. 86 от 2005 г.). Налице са и останалите предпоставки на чл. 78а от НК – подсъдимият Л. А. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел четвърти, глава осма от НК (виж, справка съдимост), от деянието не са настъпили имуществени вреди.
По тези съображения решението следва да бъде изменено по отношение на подсъдимия Л. А., като същият бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание глоба в размер на максимално предвидения по закон, а именно 1000 (хиляда) лева.
ІV. По жалбата на частните обвинители и граждански ищци Д..
Извън казаното в пункт втори за рамките на касационната проверка, следва да се посочи, че отправеното искане за осъждане на оправдания подсъдим М. А. и увеличаване на наказанието Л. А. за първи път в касационната инстанция е невъзможно, тъй като такива правомощия не са й дадени (виж, чл. 354,ал.3 от НПК). Върховният касационен съд може само да осигури евентуалното постигане на искания резултат чрез отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото в предходната инстанция, ако са налице основанията за това.
Основният акцент в тази жалба е, че съдът, пренебрегвайки показанията на свидетелите Д. и Д., е достигнал до неверни изводи, а именно „че пострадалият Д. е нападнал подсъдимите” и, че в „нанесения побой не е участвал подсъдимия М. А.”.
Отправените упреци към предходните инстанции за игнориране на свидетелските показания на Д. и Д. (за участието на подсъдимия М. А. в инцидента, че пострадалият Д. е нападнат от двамата подсъдими и му е нанесен побой, изразил се и в множество удари с ръце и крака) не могат да бъдат споделени. Предходните съдебни инстанции, съобразно задълженията си, произтичащи от чл. 13, чл. 107, ал.5, чл. 305, ал.3 от НПК, задълбочено са проверили съобщените данни от Д. и Д.. Прецизно е обследвана обективността на тези показания, като решаващо значение в тази насока има съпоставката им с останалите доказателствени източници (виж, показанията на Й., проследила конфликта от неговото начало и констатациите от извършения следствен експеримент, показанията на В., О., Ц.). Въззивният съд е обсъдил показанията на Д. и Д. и с оглед констатациите, съдържащи се в заключенията по СМЕ, ведно с разясненията, депозирани от вещите лица в съдебните заседания – за броя и локализацията на нараняванията по главата на пострадалия; за механизма на получаването им (изключвайки възможността да се получени от удар с ръка свита/несвита, малката вероятност, почти теоретично - от ритник); както и липсата на обективни медицински находки за други белези и следи върху тялото на пострадалия, които да се свържат с нанесени множество удари. Ето защо, показанията на Д. и Д. в коментираната им част не са били произволно отхвърлени, а внимателно проучени и комплексно обсъдени с останалия доказателствен материал.
Оспореното приложение на чл. 9, ал.2 от НК, във връзка с обвинението по чл. 216, ал.1 от НК на подсъдимия М. А., се аргументира с това, че „ в НК съществува и чл. 216, ал.4 ако съдът е целял снизходителност”.
Така заявеното оспорване не държи сметка за следното : Пострадал от престъплението по чл. 216, ал.1 от НК е свидетелката Д., тъй като повредената вещ е нейна собственост (виж, формулираното обвинение в обвинителния акт), а в съдебното заседание, проведено на 05.11.2007 г., свидетелката изрично е заявила, че не желае да участва в процеса като частен обвинител и граждански ищец.
Жалбоподателите Д. не са притежавали процесуална правоспособност да встъпят в процеса в качеството на частни обвинители, тъй като не са претърпели имуществени вреди от престъплението по чл. 216 от НК. Поради това не разполагат с правото да обжалват решението на съда, защото не са накърнени техни права и законни интереси.
По отношение възражението за явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия Л. А.. Предвид казаното по-горе и с оглед приложението на чл. 78а от НК, обсъждането на искането за увеличаване на размера на наказанието лишаване от свобода е ненужно.
Основателни са възраженията на жалбоподателите граждански ищци относно уважения размер на присъдените в тяхна полза обезщетения за неимуществени вреди.
Въззивният съд е отменил присъдата на първата инстанция в частта, с която са отхвърлени исковете на гражданските ищци като погасени по давност и е ангажирал гражданската отговорност на подсъдимия Л. А..
Определените размери на обезщетенията за неимуществени вреди от по 10 000 лева за всеки от гражданските ищци не отговаря на критерия за справедливост. Въззивният съд е заявил в мотивите си, че размерът на обезщетенията в полза на гражданските ищци следва да бъде съобразен както с обема на преживените болки и страдания от насилствената смърт на техния баща, така и с факта на иницииращото конфликта, провокативно поведение на самия пострадал (мотиви, л. 158 от делото). В решението присъства обилна аргументация за това, че с агресивното си поведение пострадалият Д. е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, което има за последица и значително намаляване на размера на обезщетенията. Съотношението, в което е редуцирано обезщетението, присъдено в полза на гражданските ищци, обаче е обосновано само с позоваване на решение на ВКС № 131/01.04.2011 г., постановено по н.д. 1084/2011 г. Последното може да има значение евентуално като установен от съдебната практика стандарт за възмездяване на неимуществени вреди при сходни казуси. Отделен е въпросът, че в цитираното решение, ВКС не е имал и основание да се занимава с въпроса за справедливостта на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, предвид страната, инициирала касационната проверка и основанията за последната.
Иначе казано, липсата на обективна оценка на всички фактори, влияещи на гражданската отговорност, компрометира изискуемия се от закона баланс на засегнатите блага и паричното им възмездяване. С оглед на това, настоящият съдебен състав, съгласявайки се с посоченото от въззивния съд за дължимата оценка на поведението на пострадалия, допринесло за настъпване на вредоносния резултат, но наред с това, отчитайки и надценяването на този принос, както и останалите обстоятелства по делото, относими към обема на преживените болки и страдания от гражданските ищци намира, че размерът от по 20 000 лева ще компенсира понесените от тях негативни емоции от загубата на техния баща. Подсъдимият ще следва съответно да бъде осъден да заплати допълнителна държавна такса съобразно увеличението в размер на 800 лева.
В предвид на горните съображения и на основание чл. чл. 354, ал. 1, т.3 и ал.2, т.5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ въззивно решение № 46/05.03.2012 г., постановено по ВНОХД № 480/2011 г. от Софийски апелативен съд по отношение на подсъдимия Л. М. А., като :
- на основание чл. 78а, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал.2 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева;
- увеличава размерите на присъдените в полза на гражданските ищци Л.- М. А. Д. и Ж. А. Д. обезщетения за претърпени неимуществени вреди от деянието на подсъдимия Л. М. А. на по 20 000 (двадесет хиляди) лева за всеки от тях;
- ОСЪЖДА подсъдимия Л. М. А. да заплати допълнителна държавна такса в размер на 800 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.