3 Р Е Ш Е Н И Е № 103 гр. София, 10.04.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и тринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1061 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на Н. Б. Г. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 29 от 25 април 2012 г., постановено по в.гр.д. № 1171 по описа на окръжния съд в гр. Благоевград за 2011 г. В молбата се сочи, че при постановяване на решението е нарушено производството по чл. 422 ГПК – молителката черпи правото си на вземане от реално упражнено процесуално представителство по развило се пред СГС административно производство, договорът за правна защита и съдействие е неформален, ответникът е правоприемник на доверителя по договора за поръчка и се ползва от резултатите вследствие на упражненото от молителката процесуално представителство; изпълнението на поръчката обуславя възникване на задължение, а не договорът; несъстоятелен е изводът на съда за недоказаност на претенцията – сумата е уговорена и поръчката е изпълнена; нарушена е разпоредбата на чл. 303 ГПК – договорът за правна защита и съдействие не е обявен за нищожен, тъй като липсва изричен диспозитив в решението, представителството на молителката не е било оспорено, заключението на вещото лице няма доказателствена стойност, тъй като е без снемане на подпис и сравнителен почерков материал от упълномощителя поради факта на смъртта му, няма данни, че представените документи за сравнителен материал са подписани от Д. Х., съставите на СГС са следили за наличието на пълномощно, а интерес от липсата му има длъжникът по заповедта за изпълнение. Ответникът Х. Д. Х., в качеството му на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], обл. Б., чрез процесуалния си представител адв. Н. К., в отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК сочи доводи за недопустимост, както и за неоснователност на молбата. Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК, считано от влизането в сила на атакуваното решение, от лице, имащо интерес от исканата отмяна. С атакуваното решение по предявения иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, въззивният съд приема, че молителката е извършвала правни действия за ответника, но е спорно дали отношенията между тях се уреждат от представения по делото договор за правна защита и съдействие; молителката е била допусната като процесуален представител на търговеца по административен спор, но ответникът е оспорил подписа, положен за клиент; според експертизата, подписът не е идентичен с представените сравнителни подписи, поради което е основателно възражението за нищожност на договора, а и липсват доказателства за ищцовата претенция, освен договора; процесуалният представител по административните дела, е отправил искане за присъждане на разноски и такива са присъждани, поради което дължимото адвокатско възнаграждение е платено, каквото е било уговорено. Молбата за отмяна е неоснователна. В молбата за отмяна е посочено основанието по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Законът допуска заинтересованата страна да претендира отмяна на влязло в сила решение в случай, че по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. В разглеждания случай молителката, макар формално да поддържа наличието на посоченото основание за отмяна, при доводите си изцяло се основава на своите виждания за неправилността на атакуваното съдебно решение – излагат се съображения за неистинност на заключение на вещо лице (без такава да е установена по съответния ред), както и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразило се в неправилно развитие и изместване на тежестта на доказване в производството. Независимо от обективното съответствие или несъответствие на твърденията на молителката с допуснати от съда нарушения при инстанционното разглеждане на делото, производството по чл. 303 и сл. ГПК не е предназначено да замести касационното обжалване, в което се излагат и разглеждат подобни твърдения по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, каквито са посочените от молителката, а цели да бъде допусната отмяна на влезли в сила неправилни съдебни решения по изчерпателно изброени основания. Молителката не представя доказателство по императивното изискване на закона – твърдените бездействие, респективно – действие, да са установени по надлежния съдебен ред, което означава твърденията за действие или бездействие да са установени с влязъл в сила съдебен акт – решение или присъда, с който да е установена неистинност на представен по делото документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Подобно установяване не може да се извърши в рамките на производството по отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Б. Г. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 29 от 25 април 2012 г., постановено по в.гр.д. № 1171 по описа на окръжния съд в гр. Благоевград за 2011 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: