О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 240 София, 29.11.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, второ отделения на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА изслуша докладваното от съдията Балевска ч. гр. дело 4328 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид: Производството е по чл.274 ал. 3 т. 1 т. 2 ГПК вр. с чл. 248 ГПК. С частна касационна жалба вх. № 22850/20.07.2015 г. К. Б. К., чрез адв. Т. П., АК-В., обжалва и иска да се отмени Решение № 1175 от 15.06.2015 г. по възз.гр.д. № 2349/2014г. на Окръжен съд – Варна в частта му, имаща характер на въззивно определение, с което е отменено Определение № 12791 от 10.09.2014 г. по гр.д № 18539/2012 г. на Районен съд – Варна и са уважени молбите на адв. Т. В. от АК-В. – особен представител на С. С. С., назначен по реда на чл. 47 ал. 6 ГПК за изменение, допълване на постановеното първоинстанционно съдебно решение, в частта за разноските. С обжалвания съдебен акт К. Б. К. , в качеството си на ищец по заявения иск за съдебна делба срещу С. С. С. , е осъден от въззивната инстанция да заплати по сметка на ОС-Варна допълнително сумата от 2188.31 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за назначения в полза на ответника особен представител за първата съдебна инстанция. С частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение на въззивния съд е неправилно и се иска отмяната му с доводи относно прекомерността на определеното от въззивния съд възнаграждение. В изложение към частната касационна жалба, искането за допускане на касационно обжалване се обосновава в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса : следва ли съдът да присъди на страната, която е депозирала иска за съдебна делба разноски , които тя е направила за назначаването на особен представител на другата страна в производството, в хипотеза когато последната не е намерена на своя постоянен или настоящ адрес- изцяло или частично, допустимо ли е изменение размера на тези разноски в хода на делото и тези разноски , свързани ли са с предмета на делбата или са такива , направени по необходимост ?, произнесен с атакуваното определение на въззивния съд в противоречие с т.9 на ПП ВС 7-73, Определение No 335/ 01. 07. 2015 год. по ч.гр.д. No 2020/2015 год. ВКС- I г.о. Определение No 681/ 18. 12. 2015 год. по ч.гр.д. No 5778/2015 год. ВКС- III г.о. наред с изложени съображения относно особеностите на производството по съдебна делба, свързани с разпределяне на разноските , с оглед назначения в полза на ответника особен представител. В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Т. Г. В. АК В. - особен представител на съделителя С. С. С., с който се възразява, че за първоинстанционното производство до момента като особен представител е получил единствено определените от съда 400 лева - възнаграждение за особен представител, което възнаграждения не съответства на фактическата и правна сложност на делото.възразява срещу допускане на касационното обжалване по причина , че не е представена сочената задължителна съдебна практика с копия за насрещната страна - Определение No 482/ 23.12.2015 год. по ч.гр.д. No 3958/2015 год. ВКС- II г.о. По същество , поддържа, че обжалвания съдебен акт е правилен и законосъобразен с обстойно изложени доводи. Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на наведените доводи и релевираните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира: Частната касационна жалба е подадена, с оглед разпоредбата по чл. 275 ал. 1 ГПК срещу въззивно решение, в частта имаща характер на определение по чл. 274 ал.2 ГПК във вр. с определение по чл. 248 ГПК и подлежащо на касационна проверка съобразно критерия на чл. 274 ал. 4 ГПК, вр. с чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК (в ред. на ДВ бр. 50 от 2015 г.) и е процесуално допустима. С обжалваното Решение № 1175 от 15.06.2015 г. по възз.гр.д. № 2349/2014г. на Окръжен съд – Варна, имащо характер на определение , в частта , с която е налице произнасяне срещу Определение № 12791 от 10.09.2014 г. по гр.д № 18539/2012 г. на Районен съд – Варна по чл. 248 ал.1 ГПК , втората инстанция е отменила определението на първата и е постановила ново, с което е приела , че са налице предпоставките на чл. 248 ал.1 ГПК и е осъдила К. Б. К., ищец по заявения иск за съдебна делба, да заплати по сметка на ОС-Варна допълнително сумата от 2188. 31 лева, дължим размер на възнаграждението на особения представител за първата инстанция. За да постанови атакуваното определение , с което е уважена частната жалба на С. С. С.,инкорпорирана във въззивна жалба вх. No 21835/18.08.2014 година, подадена от назначения служебен представител- адв.Т. В. АК В. , втората инстанция е приела, че първоинстанционният съд неправилно е оставил без уважение искането на особения представил на С. С. С. - адв. Т. Г. В. за изменение на постановено първоинстанционно съдебно решение в частта за разноските. Прието е , че внесеният от ищеца К. Б. К. по сметка на Районен съд – Варна депозит за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева не отговаря на фактическата и правна сложност на делото, извършената от адвоката работа и минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно измененията на чл. 7 ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което е отменил обжалваното по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК определение на районния съд и е постановено друго и К. Б. К. е осъден да заплати по сметка на ОС-Варна допълнително сумата от 2188.31 лева., като разлика до дължимия размер адвокатско възнаграждения. След преценка на данните по делото, състав на второ отделение на гражданската колегия намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК отчасти по поставения въпрос. По изведения въпрос настоящият състав на второ отделение на гражданската колегия намира, следното: Институтът на особения представител цели гарантиране правата на определен кръг лица, измежду които е лицето, което не е уведомено за започналото срещу него производство. Назначеният по реда на чл. 46 ал. 7 ГПК особен представител е участник в процеса, той е процесуален представител на страната, чиито интереси защитава, а правното му положение е аналогично с това на процесуалния представител по пълномощие. Определянето на особен представител се осъществява посредством верига от процесуални действия, а представителна власт възниква по силата на съдебен акт - определение, заместващ упълномощителната сделка. Съгласно чл. 46 ал. 7 ГПК на особения представител се следва възнаграждение, определено от съда, което се внася предварително от ищеца по сметка на съда, а след приключване на делото в съответната инстанция възнаграждението се заплаща от съда на особения представител. С оглед гарантиране правата на ответника, ищецът не може по свой почин да определи особен представител, нито да договори възнаграждение в негова полза. Определянето на особен представил се извърша със съдействието на съответния адвокатски съвет, измежду вписаните адвокати в Националния регистър за правна помощ. Съгласието на адвоката да бъде вписан в Националния регистър за правна помощ, кореспондира с правната възможност този адвокат да бъде определен за особен представител. Дължимото възнаграждение за назначения по реда на ЗПП особения представител- адвокат е в тежест на ищеца –т.е. на страната инициирала спора. Разпоредбата на чл. 47 ал.6 in fine ГПК е ясна и безусловна. Възнаграждението за особения представител се определя от съда с назначаването му. В случаите когато съдът не е съобразил определеното възнаграждение с разпоредбите на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения , за служебният защитник, поел конкретното делото , и въпреки , че финансовите параметри на заплащане са били ясни при даване на съгласието и поемане на защитата по делото, то не може да се отрече възможността именно служебния защитник да поиска от съда изменение размера на определените в тежест на страната –ищец първоначално разноски по чл. 47 ал.6 ГПК, в хода на делото. С дадените по т.6 на ТР 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС разяснения изрично е даден отговор на поставения въпроса в смисъл , че „няма пречка при констатирана правна и фактическа сложност на делото съдът/ очевидно в един по късен етап от определяне участието на служебен защитник при условията на чл. 47 ал.6 ГПК, да определи по-висок размер на възнаграждението. Въпросите, касаещи евентуалното задължение на съда да присъди тези разноски на страната, която е депозирала иска и които тя е направила за назначаването на особен представител на другата страна в производството, в хипотеза когато последната не е намерена на своя постоянен или настоящ адрес и свързани ли са с предмета на делото, в частност с иска за съдебна делба , или са такива ,направени по необходимост по делото? са извън основният, обусловил изхода на делото , правен проблем, поради което и няма да бъдат коментирани, а и на тях има отговор с цитираното тълкувателно решение. По основателността на частната касационна жалба . С оглед на приетото по правния въпрос следва да се приеме , че частната касационна жалбата е неоснователна. Данните по делото сочат , че основният мотив на решаващият –въззивен съд да отмени и измени решението на първата инстанция по разноските / имащо характер на определение / е възприетият извод , че на назначения служебен защитник се дължи заплащането на адвокатско възнаграждения в размер по висок от първоначално определения такъв от 400 лв., съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения , поради което е и осъдил страната , инициирала делбения процес да заплати по сметка на съда сумата от 2188.31 лв., разноски на основание чл. 47 ал.6 ГПК. Второинстанционният съд , в рамките на извършената проверка законосъобразността на акта на първата инстанция , в частта който е отказано да се увеличи първоначално определения размер, правилно е приел, че принципно е допустимо да се иска промяна на първоначално определения размер като възнаграждения за служебната защита , но неправилно е приел, че проверката на даденото разрешение на първостепенния съд може да бъде извършена в производство дефинирано като такова по чл. 248 ГПК. Първо- производството по чл. 248 ГПК е неприложимо, в хипотезите когато, както по настоящия случай. По същество следва да се приеме , че пред въззивния съд, по реда на чл. 274 ал.2 ГПК е обжалвано решение на инстанционен съд, произнесено под формата на определение на съда , касаещо законосъобразността на отказа по искане за изменение/ увеличение / на определеното с акта на съда по назначаване на особен представител по чл. 47 ал.6 ГПК, а не се касае до определение , с което решаващия инстанционен съд е присъдил разноски в тежест на някоя от страните и по реда на чл. 248 ал.1 ГПК е изменил , отменил или отказал да измени това свое определение . Искането да се измени определение , ксаещо размера на определеното възнаграждения за особен представител по чл. 47 ал.6 ГПК е извън предметната рамка на чл. 248 ал.1 ГПК, тъй като служебният защитник е упражнил едно свое лично право –а именно да иска корекция на определеното възнаграждение и привеждането му в съответствие с аналогичния хонорар , който би се следвал за реализираната защита , в рамката на договорно процесуално представителство. С оглед изложените съображения и при данните по делото, настоящият състав на второ отделение на гражданската колегия намира, че обжалваното определение на втората инстанция следва да бъде потвърдено. С оглед на горните съображения, и на основание чл. 278 ал 2 ГПК, ВКС – състав на второ отделение на гражданската колегия. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване по чатна касационна жалба вх. № 22850/20.07.2015 г. на К. Б. К., заявена чрез адв. Т. П. АК-В. ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1175 от 15.06.2015 г. по възз. гр. д. № 2349/2014г. на Окръжен съд – Варна в частта му, имаща характер на въззивно определение , с което е отменено Определение № 12791 от 10.09.2014 г. по гр.д № 18539/2012 г. на Районен съд – Варна, по същество са уважени молбите от 06. 08. 2014 година и 14. 08. 2014 година на адв. Т. В. , в качеството му на особен представител на С. С. С., като е изменено Решение No 3955/24.07.2014 г. по гр.д.No 18539/2012 година на РС-Варна в частта за разноските и К. Б. К. от [населено място] ЕГН [ЕГН] е осъден да заплати по сметка на ОС-Варна сумата 2188.31 лв. / две хиляди сто осемдесет и осем лева и о.31лв. /представляваща адвокатско възнаграждение за първа инстанция за назначения особен представител на основание чл. 47 ал.6 ГПК на С. С.. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: