Р Е Ш Е Н И Е № 238 София, 29.11. 2012 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на трети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря Т.Кьосева изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело №1252/2009 г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Н. А., Е. П. А., Д. Б. Р., Г. Т. Н., всички от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат В. К.-Б., срещу въззивно решение №1274 от 03.07.2009 г. по гр. дело № 1071/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. С определение от 30.07.2010г. на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по правен въпрос, свързан с момента на трансформиране правото на строеж върху конкретен обект от сграда в право на собственост – с изграждането в груб строеж на всеки самостоятелен и отделен обект на вещни права, или с изграждането в груб строеж на цялата сграда, в която се намират тези обекти. Касаторите сочат неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Според тях е незаконосъобразен изводът на въззивния съд, че е без значение завършването на цялата сграда, щом като конкретният процесен обект на собственост е бил изграден в груб вид. Ответниците по касация Д. Д. К. и И. В. К., [населено място], Пловдивска област оспорват касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след проверка на заявените в касационната жалба основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение е потвърдено решение №463 от 24.02.2009 г. по гр.д.№2699/2008 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторите срещу Д. Д. К. и И. В. К. установителен иск, че последните не са собственици на обекти в жилищна сграда в дворно място, находящо се в [населено място], [улица], съставляващо имот пл.№810, парцел ІV, кв.27 по плана на [населено място],[жк], а именно апартамент „Г”, находящ се на първия етаж на сградата със застроена площ 77,82 кв.м. с изложение югозапад-запад-северозапад и магазин от две нива с мезонетна връзка, склад и тоалетна със застроена площ 77,10 кв.м. За да постанови решението си въззивният съд е възприел фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, съгласно които искът е неоснователен, тъй като процесните апартамент и магазин са изградени –завършени в груб вид, с което е изпълнено изискването на чл.63,ал.1 ЗС, независимо, че цялата сграда не е завършена в груб строеж. Те са били годен предмет на прехвърлителната сделка, сключена между ответниците по иска, обективирана с нотариален акт № 6/1999г. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване по реда на чл.288 ГПК настоящият състав приема следното : С ТР№1/2011г. по тълк.д.№1/2012г., ОСГК е уеднаквена съдебната практика и е дадено тълкуване на понятието „упражняване правото на строеж”, употребено в чл.67 ЗС, когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти. Прието е, че в такива случаи правото на строеж, включително и при последващо прехвърляне на правото на строеж на други лица, се счита упражнено по смисъла на чл.67 ЗС с изграждане на цялата сграда до степен груб вид, а не когато са изградени отделните обекти в нея – гаражи, магазини, апартаменти и др. Изключение от това правило е допустимо само в хипотезата на чл.152,ал.2 ЗУТ – когато разрешението за строеж е издадено за отделни етапи на строежите, които могат да се използват самостоятелно, а за жилищните сгради и за отделни етажи от сградата при условие, че се завърши архитектурно-пространственото и фасадното оформяне на всеки етап. Последната хипотеза на изключението не е налице в настоящия случай.С оглед изложеното правото на строеж по смисъла на чл.67 ЗС е упражнено при изграждане на сградата в груб строеж или завършване на съответния етап от строителството в хипотезата на чл.152,ал.2 ЗУТ както при учредено право на строеж на един правен субект за цялата сграда, така и когато този субект прехвърли правото на строеж за отделни обекти на трети лица. По основателността на касационната жалба. С оглед изложеното по-горе следва да се приеме, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, тъй като е постановено в противоречие на материалния закон. Установено е по делото, че ищците са собственици на дворно място – УПИ ІV, пл.№810, кв.27 по плана на „Х. Б.-север”, [населено място].С нотариален акт № 122/1997г. те са учредили на [фирма] право на строеж за четириетажна жилищна сграда, включваща жилищни и нежилищни обекти, измежду които и процесния апартамент и магазин.Договорът е развален с влязло в сила съдебно решение от 26.01.2007г. по гр.д.№148/2006г. на Пловдивски окръжен съд.С нотариален акт №6/1999г. дружеството е продало на ответника Д. К. по време на брака му с И. К. процесните два имота като изградени в „груб строеж”.От техническата експертиза е категорично установено, че предвидената по одобрения архитектурен проект четириетажна жилищна сграда с партерен и сутеренен етаж към 1998г. и 1999г., както и към момента на експертизата не е изградена изцяло до степен „груб строеж” по смисъла на §5,т.46 ДР ЗУТ. Тя е изградена при неизпълнени колони, стени и плоча над мансардния етаж и без покрив. Преди развалянето на договора за суперфиция с нотариален акт №6/1999г. дружеството е прехвърлило процесните обекти на ответниците.С оглед доказателствата по делото и предвид приетото с посоченото по – горе ТР№1/2011г., ОСГК, правото на строеж върху процесните обекти не е упражнено по смисъла на чл.67 ЗС – с изграждане на сградата в степен „груб строеж”, от който момент биха възникнали отделните обекти на правото на собственост в нея. При това положение договорът за покупко-продажба, от който черпят правата си ответниците, не е породил вещно-правен ефект, тъй като няма за предмет самостоятелни обекти на собственост. Като е приел противното въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, и вместо него на основание чл.293,ал.2 ГПК да се постанови друго, с което искът бъде уважен. С оглед изхода на производството и направеното искане, на касаторите следва да се присъдят направените разноски за всички съдебни инстанции разноски в размер на 1500 лева. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение №1274 от 03.07.2009 г. по гр. дело № 1071/2009 г. на Пловдивския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.97,ал.1 ГПК /отм./ от Б. Н. А., Е. П. А., Д. Б. Р. и Г. Т. Н. , всички със съдебен адрес, [населено място], ул.»А. К.» № 8, адвокат В. К. – Б., срещу Д. Д. К. и И. В. К.,с.Строево, ул.»Ш.» №15, че ответниците не са собственици на следните обекти в жилищна сграда, предвидена за застрояване по КЗСП и ЗРП в дворно място, находящо се в [населено място], [улица],цялото застроено и незастроено от 425 кв.м., съставляващо имот пл.№810, парцел ІV, кв.27 по плана на [населено място],[жк], а именно: АПАРТАМЕНТ „Г”, находящ се на първия етаж на сградата със застроена площ 77,82 кв.м. с изложение югозапад-запад-северозапад, състоящ се от входно антре, стая, баня, тоалетна, дневна, кухня и тераса, при съседи : ап.В,стълбище и калкан, отгоре ап.Ж, отдолу магазин4,гаражи 5 и 6, ведно с 4,608 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място и МАГАЗИН №4, находящ се на партерния и сутеренен етаж на сградата, със застроена площ от 77,10 кв.м., с изложение североизток,състоящ се от магазин от две нива с мезонетна връзка, склад и тоалетна, при съседи на партера: гаражи №5 и №6, коридор, стълбище, на сутерен : изба №17, коридор и стълбище, ведно 4,567% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място. ОСЪЖДА Д. Д. К. и И. В. К. да заплатят на Б. Н. А., Е. П. А., Д. Б. Р. и Г. Т. Н. направените разноски за всички инстанции, в размер на 1500 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :