Р Е Ш Е Н И Е № 132 град София, 31 март 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 34 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство е образувано по искане на осъдения В. Д. Н. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 338/2010 г. на К. окръжен съд и проверка на постановеното по него решение, с което е изменена присъда по нохд № 349/10 г. на К.. Сочат се нарушения, относими към трите касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. При условията на алтернативност се иска отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане от стадий, който ВКС прецени, оправдаване на Н. или намаляване на наказанието и приложение на чл.66 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и повереникът на гражданската ищца и частен обвинител К. Г. К. излагат съображения, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението намери за установено следното: С присъда № 56/ 26.05.2010 г. К. районен съд признал подсъдимия В. Н. за виновен в това, че за периода 10.08.2005 г.- 11.08.2005 г., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна отблага възбудил заблуждение у К. К. и с това й причинил имотна вреда в големи размери на обща стойност 42500 лв., поради което и на основание чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода. Осъдил Н. да заплати на К. обезщетение за имуществени вреди в размер на 40200 лв. С решение от 05.01.2011 г. по внохд № 338/10 г. К. окръжен съд изменил присъдата в частта по наказанието, което намалил на 3 години и шест месеца и я потвърдил в останалата й част. Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в законния срок от надлежна страна. Разгледано по същество обаче, то е неоснователно. Върховният касационен съд намира за лишено от всякакво основание възражението, че съдебните актове са постановени от предубедени съдебни състави, които били длъжни да си направят отвод на основание чл.29 ал.2 от НПК. Обстоятелството, че осъденият упражнява адвокатска професия и поради това може да се предполага, че е познат на съдиите от районния и окръжния съд в[населено място] не води априори до извод за тяхната предубеденост или заинтересованост от изхода на делото. Видно е от протоколите от съдебните заседания, че Н. е бил запознат с правата му в наказателния процес, включително с правото да иска отводи, но такова искане той не е направил нито пред първата, нито пред втората инстанция. При това положение и без да се изтъкват конкретни обстоятелства, сочещи на необходимост от самоотвод на съдиите, различни от факта на осъдителната присъда, то няма поле за извод за предубеденост. Обратното би означавало всяка страна в процеса, която не е получила искания от нея краен резултат, да претендира, че делото е решено от предубеден, т.е незаконен състав. Неоснователни са възраженията за допуснати нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на осъдения. Не е налице твърдяното несъответствие на обвинителния акт с изискванията по чл. 246 от НПК. В обстоятелствената част на прокурорския акт са отразени всички обстоятелства, изискуеми от текста на закона, включително описание на действията на подсъдимия по въвеждане на пострадалата в заблуждение. Посочено е, че за да мотивира пострадалата да му даде пари назаем, Н. й обяснил, че се занимава с петролен бизнес, но има сериозни парични затруднения, че ще й върне парите в кратък срок с лихвите, че е съгласен да обезпечи нейното вземане със сключване на предварителен договор за продажба на имот, предлагайки къща в центъра, апартамент в С., магазин на партерния етаж на сградата на [улица] в града, като твърдял, че има право да се разпорежда с всеки от изброените. Поради това, настоящият касационен състав счита за лишено от основание възражението, че обвинението е бланкетно, а осъденият Н. не е знаел срещу какви факти да се защитава. Също толкова несъстоятелно е и възражението, че действията му по въвеждане на пострадалата в заблуждение са изложени едва в мотивите на присъдата, като съдът е въвел и нови, неизвестни до момента. Всички релевантни по делото факти, които са изложени в обвинителния акт, съдът е приел за безспорно установени от събраните доказателства. Изведените в мотивите действия по въвеждането на пострадалата в заблуждение, с цел тя да се разпореди с паричните си средства, не се различават съществено от внемените от обвинението, освен че са по-детайлно описани. Не е налице нарушаване правото на защита, защото Н. не е бил изненадан с приемане на фактология, различна от тази, по която се е защитавал още от досъдебното производство. Безспорно е установен факта, че пострадалата е предала на подсъдимия инкриминираните суми в двата поредни дни, както и че парите са дадени назаем. К. окръжен съд подробно е мотивирал защо кредитира като изцяло достоверни показанията на св. К., посочвайки тяхната последователност и липса на съществени вътрешни противоречия. Те са подкрепени от други гласни доказателства- показанията на св. М., св. С., от писмените доказателства по делото- разписки за теглене на сумите от [фирма][населено място], от съдържанието на предварителния договор за продажба на недвижим имот, както и от обясненията на самия подсъдим, който той не отрича паричните си задължения към пострадалата. Съвкупният анализ на доказателствените материали и тяхната обективна и логически издържана оценка са довели съда до безспорните констатации, че пострадалата е дала парите на подсъдимия назаем, а за обезпечаване на нейното вземане и за да бъде К. сигурна, че заемът ще й бъде върнат с лихва е бил сключен предварителния договор за продажба на имота. Затова е лишено от фактическо основание възражението, че не е изяснено на какво правно основание К. се е разпоредила с имуществото си в полза на подсъдимия. Върховният касационен съд изцяло споделя правната квалификация на деянието, дадена в решението на окръжния съд. Фактите сочат на обективните и субективни признаци на измама в големи размери по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК. Подсъдимият Н. е мотивирал К. да му даде значителната сума от 42500 лв., твърдейки, че иска парите назаем и ще ги върне в двуседмичен срок с лихва. Съдът законосъобразно е приел, че действията на Н. по въвеждане в заблуждения на пострадалата се изразяват в създаване на невярна представа у нея, че е бизнесмен с добро имотно състояние, но с временни финансови затруднения и преди всичко, че със сключването на предварителния договор за продажба се обезпечава връщането на заема. Създаденото от подсъдимия грешно впечатление у К., че ако сумата не бъде върната, тя ще придобие право на собственост на магазина е бил решаващия фактор за предприетото от нея имуществено разпореждане. Съдът правилно е приел, че подсъдимият изначално не е имал намерение да връща получената в заем сума, тъй като от една страна не е собственик на имота и няма пълномощия да го продава, а от друга, защото по същото време е бил в активни преговори с друг купувач за същия имот, които са били в напреднала фаза и които са финализирани с продажбата му на 10.09.2005 г. Тези действия на подс. Н. сочат, че преследваната цел- имотната облага- е съществувала в съзнанието му към момента на започване на изпълнителното деяние, към момента на възбуждане на заблуждението в пострадалата. Последващото му поведение също потвърждава изначалната липса на намерение за връщане на дълга. Възстановените незначителни суми на К. и то по време, когато вече е разполагал с цената от продажбата на магазина на св. С., правилно е оценено от съда като факт, потвърждаващ субективната съставомерност на деянието. Частичното, минимално по размер плащане на дълга подсъдимият е предприел не за да изпълни договора, а за да отложи във времето предприемането на съдебни действия от К. по обявяването на предварителния договор за окончателен и разкриване на измамата. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон, тъй като отношенията между двамата са гражданско-правни е неоснователно. Изложените от К. окръжен съд съображения по възражението за наличие на облигационни основания, които изключват съставомерността, изцяло се споделят от този съд и не е необходимо да бъдат повтаряни. Искането за оправдаване на подсъдимия поради липса на престъпление е неоснователно. Наложеното наказание е справедливо по размер, а искането за намаляването му е неоснователно. То е индивидуализирано под средния размер на предвиденото в закона, след отчитане и правилно интерпретиране на всички смекчаващи и отегчаващи вината на осъдения обстоятелства. Изтъкнатите в жалбата данни за трудовата и обществена ангажираност на Н. са отчетени от съдилищата при решаване на въпроса за размера на наказанието, но не следва и да се преекспонират. Върховният касационен съд също счита, че упражняваната от подсъдимия адвокатска професия и дългогодишната му работа като общински съветник го очертават като публична личност в[населено място], към която са налице по-високи изисквания и обществени очаквания да спазва законите, а поведението му за недопустимо и неадекватно на социалния му статус. Точно затова, както и поради факта, че и до момента той не е уредил задълженията си към пострадалата, са мотивирали съда да прецени степента на обществена опасност на извършеното като завишена. Не е налице явно несъответствие на наложеното наказание със степента на обществената опасност на деянието, на подсъдимия и на целите на специалната и генерална превенция, което да обоснове намаляването му, съотв. приложението на института на условното осъждане. При тези съображения Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Д. Н. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 338/2010 г. на К. окръжен съд и отмяна на решение от 05.01.2011 г., с което е изменена присъда № 56/26.05.2010 г. по нохд № 349/10 г. на К. районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: