4 Р Е Ш Е Н И Е № 12 София, 02.04.2018г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в открито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Ванюша Стоилова изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 1553 по описа за 2017 година и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от М. Г. И. чрез адв.К. М. против решение № 9073 от 15.12.16г.,постановено по в.гр.дело № 3578/16г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 3.11.15г.по гр.дело № 52378/13г.на СРС,30 състав.С него е отхвърлен предявения от същата страна срещу Б. Й. Г. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждането й да му заплати сумата 6491.53 лв,представляваща обезщетение за имуществени вреди по постановено арбитражно решение по арбитражно дело № 1324/09г.,ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба – 14.12.13г.до погасяването. С определение № 982 от 20.10.17г.настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: Арбитър,постановил арбитражно решение, отговаря ли за вреди по чл.45 ЗЗД,ако е нарушил материалния и процесуалния закон с това решение или с арбитражния процес,който е провел. В отговор на въпроса настоящият състав на ІV г.о.на ВКС намира следното: Арбитражът е разрешаване на спор от трето лице, овластено от страните по спора с това правомощие.Според устройството има два вида арбитраж – постоянни арбитражни институции или арбитраж ад хок /инцидентен арбитраж/.Арбитражът е ад хок, когато се учредява само за разрешаване на спора, посочен в арбитражното споразумение, така че след разрешаването му той престава да съществува.За разлика от арбитража ад хок арбитражната институция се учредява с оглед разрешаването на неограничен брой спорове, които могат да й бъдат възложени в бъдеще.Затова тя има органи,както и Правилник, според който се образува арбитражен съд по конкретното дело и се разглеждат арбитражните дела.Понеже арбитражът е частен ,а не държавен съд, отношенията между арбитрите и страните по арбитражното споразумение имат,въпреки правораздавателната функция на арбитража, частноправен характер, а не публичноправен характер.Касае се за особено гражданскоправно отношение, по силата на което арбитърът е длъжен да разгледа и реши възложения му спор, а страните, възложили му спора,му дължат възнаграждение.Източник на това правоотношение е във взаимното съгласие на лицата,които са страни по него – двете страни по взаимно съгласие избират арбитъра и той дава съгласие да реши спора.Понеже се основава на арбитражното споразумение, арбитражното решение не е държавен акт,а едностранно волеизявление с частноправен характер.Особеното на този частноправен акт е, че той поражда публичноправни последици,които се състоят в сила на пресъдено нещо и в изпълнителна сила.Тези последици произтичат от правораздавателната функция на арбитража.Той е признат от закона сурогат на държавното правосъдие и затова трябва да може да даде същата защита,която спорещите биха получила чрез решението на държавния съд.Следователно, ако се търсят вреди,причинени от порочно арбитражно решение,за тях арбитърът, подобно на държавния съдия ,би следвало да отговаря,само ако поведението му представлява престъпление. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че с наведените в исковата молба твърдения на ищеца,с които иска ангажиране на деликтната отговорност на ответницата,по същество се цели проверка на законосъобразността на постановеното арбитражно решение.Такава проверка ищецът е имал възможност да инициира, като упражни правото си на иск за отмяна на постановеното арбитражно решение на основание чл.47 ЗМТА,в посочените от чл.48 ал.1 ЗМТА срокове.Прието е,че единствено в рамките на това производство може да се установи законосъобразността на уведомяването по висящото арбитражно производство и след влизането му в сила арбитражното решение се счита за законосъобразен акт, включително и извършените в хода му действия. По тези съображения съдът е намерил,че поведението на ответницата Г. не е противоправно и не може да доведе до ангажиране на нейната отговорност. В касационната жалба се излагат оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост на въззивното решение.Поддържа се, че с дейността си по провеждане на арбитражното производство и издаване на арбитражно решение, арбитрите, и в частност арбитърът – ответник, на общо основание носят лична имуществена отговорност за причинените от тях вреди. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Ответницата по жалбата Б. Г. не заявява становище. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и касационните оплаквания, приема следното: Касационната жалба е неоснователна. С оглед отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване,ответницата не отговаря по чл.45 ЗЗД за вреди, причинени от арбитражния процес и постановеното арбитражно решение.При извършената служебна справка настоящият състав констатира,че арбитър Б. Г. е арбитър от арбитражната институция „А. Ю.”,чийто актове пораждат публичноправни последици.По силата на сключеното между ищеца М. Г. и „П. к. Б. Е.” арбитражно споразумение страните са възложили на посочените в арбитражната клауза от договора /чл.13/ арбитри,в т.ч. ответницата Б. Г., да разрешават споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване.Средство за защита срещу порочно арбитражно решение е отмяната му по исков ред – по реда на чл.47 ЗМТА. Правилен е изводът на въззивния съд,че ищецът е следвало да инициира проверка за законосъобразността на уведомяването му за образуваното арбитражно производство, като упражни правото си на иск за отмяна на постановеното арбитражно решение, на основание чл.47 т.3 ЗМТА. Като е пропуснал тази възможност, ищецът не би могъл да реализира правата си по общия исков ред срещу ответницата в качеството й на арбитър,тъй като същата не носи гражданска отговорност за служебните си действия и за постановените от нея актове,освен ако е извършено престъпление от общ характер,което трябва да е установено с влязла в сила присъда,за каквато твърдения и доказателства по спора няма. По изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9073 от 15.12.16г. по гр.дело № 3578/16г.на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.