7 Р Е Ш Е Н И Е № 26 София, 07.06.2019 година В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА При участието на секретаря: А. Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 703/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. М. Х. А. от [населено място] е подал касационна жалба против решение №2432 от 24.11.2017г. по т.д.4377/2017г. на Софийски апелативен съд. Касаторът, чрез пълномощника си – адв. И. Б. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е изложено разбирането за неправилност на игнорирането от страна на съда на направените с въззивната жалба твърдения относно наличието на нови доказателства, за наличие на влязло в сила решение на СГС -за признаване на основание чл.59, ал.3 ЗБН за относително недействителни редица прихващания, сред които и прихващането, предмет на разглеждане по настоящия спор. Развито е разбирането, че изявлението за извършване на прихващане от „Телиш”АД / цесионер по сключения договор за цесия с настоящият касатор/ е направено на 19.11.2014г., като дори и да се приеме, че измененията в ЗБН проявяват действие след 28.11.2014г., то следвало да се вземе предвид обстоятелството че КТБ АД /н/ е осчетоводила прихващането едва на 22.04.2015г. т.е. много след обявяване банката в несъстоятелност и влизане в сила на законовите промени. Изложени са и доводи за неправилност на изводите на решаващия състав, свързани с това, че уведомлението до банката направено от М. А. за разваляне договора за цесия с „Телиш” А. е ненадлежно и не обвързва банката. А. Д. и К. М., двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на Корпоративна търговска банка АД / н/ са изразили становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 575 от 11.12.2018г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2,предл.3-то ГПК. С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил решение №411 от 24.02.2017г. по т.д. №3568/16г. на Софийски градски съд, с което е върнато на основание чл.130 ГПК възражение от 10.02.2016г., подадено от М. А. срещу решение №ЗБН 66-91 от 21.06.2016г. на синдиците на КТБ АД / н/, в частта за сумата 98171.36 лв. и е прекратено производството в същата част, както и е отхвърлено като неоснователно възражение от 10.02.2016г., подадено от М. Х. А. срещу същото решение на синдиците на КТБ АД / н/за включване в списъка на приетите вземания на кредиторите на КТБ АД / н/на неприето вземане на А. за горницата над 98 171.36лв. до пълният предявен размер от 272 479.25лв. или 174 307.89лв. посочено под №104 в изготвения от синдиците на банката списък по чл.66,ал.7, т.2 ЗБН. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с оглед валидно сключеният договор за цесия между А. и „Телиш” АД, след като банката като кредитор е била уведомена за цесията, тя е дължала изпълнение на дружеството- цесионер, което е изпълнила, с оглед волеизявлението за прихващане на цесионера с негово вземане срещу КТБ АД /н/. Съдът е направил извод, че погасителният ефект е настъпил след изявлението и по силата на чл.104,ал.2 ЗЗД двете насрещни вземания са се погасили до размера на вземането, придобито по обсъждания договор за цесия. Мотивирано е, че това прихващане има правната стойност на извършено плащане, поради което и последващото разваляне на договора за цесия е без правно значение за банката, а само за страните по този договор. Посочено е още, че тези изводи не се променят с представеното решение, с което прихващането е било обявено за недействително по реда на 59,ал.3 ЗБН, тъй като то не било влязло в сила. Касационната жалба е частично основателна. Установено е било в производството по делото, че съобразно пар.1, т.4 ДР ЗБН, М. Х. А. има качеството „вложител” в Корпоративна търговска банка, произтичащо от рамков договор за платежни услуги „Плюс” по банкова сметка и анекс към него № 88038 от 12.11.20102г. за разплащателна сметка IBAN BG 87 KORP 9220 44 41983201 и рамков договор за платежни услуги „Плюс” и анекс към него № 94873 от 21.01.2013г. за банкова сметка IBAN BG 08 KORP 9220 40 41983201. На 22.10.2014г. същият е цедирал цялото си вземане по първата посочена сметка в размер на 107 112.35 евро и по другата сметка- остатъка от 258 985.70лв. до 62 985.7лв на „Телиш”АД. Установено е било още, че на 19.11.2014г., цедентът – М. А. е уведомил банката – длъжник за извършената цесия по реда на чл.99,ал.3 ЗЗД. На същата дата 19.11.2014г. цесионерът „ Телиш”АД, по реда на чл.103 и сл. ЗЗД е заявил на длъжника – КТБ АД / н/, че прихваща получената по договора за цесия сума, заедно с други придобити от него вземания / цедирани от кредитори на банката/срещу част от вземането, което КТБ има срещу него – за сумата на главницата по облигациите на банката, емитирани от „Телиш” АД, с настъпили падежи съответно- на 05.10.2014г. и на 05.10.2015г. Така, това изявление за прихващане, което е произвело действие от заявяването му е било осчетоводено от банката на 22.04.2015г. И към този момент, включително, ищецът по спора- М. А. е останал кредитор на банката и съответно вложител със сметка в лева за сумата – 98 171.36лв. КТБ е уведомена и от двете страни по договора за цесия за развалянето му- от цедента на 22.06.2015г.- поради неизпълнението му от страна на дружеството „ Телиш” АД, а от цесионера – на 10.02.2016г., - като основание е посочено взаимно съгласие. Т.е. и двете страни по договора са декларирали неговото прекратяване пред длъжника по цедираното вземане. Съобразно публикувания списък на приетите вземания на КТБ, ищецът А. е вложител с прието вземане към КТБ в размер на 98171.36лв., с ред по т.4 на чл.94, ал.1 ЗБН/ необезпечено/. В срока по чл.66,ал.1 ЗБН М. А. е подал възражение пред синдиците на КТБ, като е искал да бъде включено цялото му вземане и това, което е било предмет на договора за цесия, с оглед неговото разваляне Това искане е било оставено без уважение. С решение №996 от 23.05.2016г. по т.д. № 4561/15г. на СГС, са обявени за недействителни на основание чл.59,ал.3, вр. ал.4 ЗБН по отношение на кредиторите на КТБ, направените от „Телиш”АД изявления за прихващане със сумите предмет на процесния договор за цесия. Решението е влязло в сила на 28.06.2016г. При тези фактически данни се налага извод, за правилност на решението, в частта, с която е потвърдено решение №411 от 24.02.2017г. по т.д. №3568/16г. на Софийски градски съд, с което е върнато на основание чл.130 ГПК възражението от 10.02.2016г. подадено от М. А. срещу решение №ЗБН 66-91 от 21.06.2016г. на синдиците на КТБ АД / н/, в частта за сумата 98 171.36 лв. и е прекратено производството в същата част. От данните по делото, както и от обявения в Търговския регистър списък на приетите вземания на КТБ е установено че под № 4753 е включен настоящият касатор – М. А., като вложител с прието вземане към КТБ АД / н/ в размер на 98 171.36лв. С приемане на вземането за ищецът не е налице правен интерес да подаде възражение срещу него тъй като искането му за тази сума е удовлетворено. Или в тази част, правилно първостепенният съд е прекратил производството, а въззивният съд, сезиран с жалба срещу цялото решение, в чийто петитум се съдържа искане по отношение и на това вземане, законосъобразно го е потвърдил в същата част. В тази част решението, предмет и на касационната жалба, следва да бъде оставено в сила. В останалата част, обаче, касационната жалба е основателна. Решаващият състав е постановил своето решение при отчитане само на част от фактите обусловили спора. Същият не е взел предвид и изцяло игнорирал правните последици от постановеното и към момента на формиране на неговата воля влязло в сила решение, с което извършеното прихващане, прието от състава като осъществено плащане по цесията, респективно като отчуждаване на цедираното вземане от цесионера е било прогласено за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността, като несъмнено такъв към този момент е бил и ищецът в настоящето производство – М. А.. С решение №242 от 21.03.2019г. по т.д. №3097 /17г. на ВКС, І т.о. е разрешен въпроса относно необходимостта при осъществена цесия длъжникът да бъде уведомен надлежно за разваляне, респ. прекратяване на договора, за да се породят последиците от развалянето. Решаващият касационен състав по реда на чл.290 ГПК е приел, че действието на развалянето, респ. прекратяването на договора за прехвърляне на вземания настъпва спрямо длъжника от момента, в който му е съобщено за това от цедента или от цесионера. В тази връзка, в настоящият случай, това действие е настъпило с уведомяване на банката- длъжник от цедента на 22.06.2015г. Същото изявление, макар и по-късно е отправил и цесионера, уведомил синдиците за прекратяване на договора за цесия. Вземането, предмет на договора за цесия, в пълен размер е било заявено от вложителя А. по реда на чл.63,ал.1 ЗБН. Или, в случая, съдът е следвало да отчете не само едностранчиво погасителния ефект на надлежно отправеното изявление за прихващане от страна на цесионера, който е погасил свои задължения към длъжника и при действителност, на което прихващане, неговите мотиви биха обосновали постановения от него правен резултат, тъй като при действителност на прихващането, плащането с цедираното вземане е осъществено и същото не може да бъде върнато в патримониума на цедента, независимо от разваляне на договора за цесия, но и правният ефект от влязлото в сила решение по чл.58, ал.3 ЗБН, с което това прихващане е обявено за относително недействително, като последиците по отношение на прихващането са настъпили или могат да отпаднат с обратно действие по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Именно ефекта на така установената сила на пресъдено нещо формира и извода относно действието на цесията за страните по този договор и за отношенията им с длъжника, който продължава да дължи, с оглед това, че погасителния ефект на прихващането се счита за ненастъпил спрямо кредиторите на несъстоятелния длъжник. Т.е. вземането следва да има носител, след като не е безусловно удовлетворено. В случая, А. е бил кредитор на несъстоятелността, не само с оглед цедираното вземане, но и със съществуващо и прието вземане. Предвид изложеното спрямо него като кредитор на несъстоятелността погасителният ефект на прихващането не е настъпил, независимо, че прихващането е погасителен способ еквивалентен на изпълнението. Т.е. цедираното вземане е върнато в патримониума на цесионера поради последиците от обявяване на недействителността на прихващането. В този смисъл с разваляне на договора за цесия, поради неизпълнението на цесионера, това вземане следва да се върне отново на цедента като съответно подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на банката длъжник по него. Предвид изложеното вече, А. е вложител, изведено от сключения рамков договор за платежни услуги „Плюс” по банкова сметка и анекс към него № 88038 от 12.11.20102г. за разплащателна сметка IBAN BG . KORP .... и рамков договор за платежни услуги „ Плюс” и анекс към него № 94873 от 21.01.2013г. за банкова сметка IBAN BG ..KORP ..... Следователно, предявеният иск е основателен тъй като заявеното вземане пред изпълняващите длъжността синдик на КТБ АД / н/, принадлежно след разваляне договора за цесия към патримониума на влогодателя, подлежи на удовлетворяване като безусловно в производството по несъстоятелност н/ по чл.94,ал.1, т.4 ЗБН /ред. преди изменението с ДВ бр. 62/15г./, като вземане на вложител непокрито от системата за гарантиране на влогове, като върху същото се дължи и законната лихва върху главницата от 174307.89лв.от датата на откриване производство по несъстоятелност до окончателното изплащане, с поредност на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на Корпоративна търговска банка АД / н/по чл.94,ал.1,т.9 ЗБН / в ред преди изм. с ДВ бр.62/15г./. Следователно, на основание чл.293, ал.2 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено в обсъжданата част, а по същество да се постанови друго, с което възражението на М. А. бъде уважено. Ответникът дължи държавна такса за проведените първоинстанционно и второинстанционно производства на основание чл. 694,ал.7 вр. чл.612,ал.2 ТЗ в общ размер – 2614.57лв. която да бъде събрана от масата на несъстоятелността. На основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед представения списък по чл.80 ГПК от касатора, както и във връзка с осъщественото доказване по отношение на претендираните по списъка суми, на същият следва да се присъдят разноски в размер на 4716.19лв. така както са поискани пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №2432 от 24.11.2017г. по т.д.4377/2017г. на Софийски апелативен съд в частта с която е потвърдено решение № 411/24.02.2017г. т.д. №3568/16г. на Софийски градски съд, в частта му с която е отхвърлено като неоснователно възражение от 10.02.2016г., подадено от М. Х. А. срещу решение на синдиците на КТБ АД / н/за включване в списъка на приетите вземания на кредиторите на КТБ АД / н/на неприето вземане на А. за сумата над 98171.36лв. до пълният предявен размер от 272479.25лв. или 174307.89лв. посочено под №104 в изготвения от синдиците на банката списък по чл.66,ал.7, т.2 ЗБН и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по възражение от 10.02.2016г. срещу решение №ЗБН 66-91 от 21.06.2016г. на изпълняващите длъжността синдик на Корпоративна търговска банка АД / н/, че М. Х. А. е носител на вземане към Корпоративна търговска банка АД/ н/ в размер на сумата над 98171.36лв. до пълният предявен размер от 272479.25лв. или 174307.89лв. посочено под №104 в изготвения от синдиците на банката списък по чл.66,ал.7, т.2 ЗБН, произтичащо от рамков договор за платежни услуги „Плюс” по банкова сметка и анекс към него № 88038 от 12.11.20102г. за разплащателна сметка IBAN BG ..KORP .. и рамков договор за платежни услуги „ Плюс” и анекс към него № 94873 от 21.01.2013г. за банкова сметка IBAN BG . KORP ...1 с поредност за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на Корпоративна търговска банка АД / н/ по чл.94,ал.1, т.4 ЗБН /ред. преди изм. с ДВ бр. 62/15г./и на вземане за законна лихва върху главницата от 174307.89лв. от датата на откриване производство по несъстоятелност до окончателното изплащане, с поредност на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на Корпоративна търговска банка АД / н/по чл.94,ал.1,т.9 ЗБН. ДОПЪЛВА на основание чл.68,ал.3 ЗБН списъкът по чл.67,ал.2 ЗБН на приетите вземания на кредиторите на Корпоративна търговска банка АД / Н/, обявен в Търговския регистър на 21.08.2015г. безусловно вземане на М. Х. А. за сумата над 98171.36лв. до пълният предявен размер от 272479.25лв. или 174307.89лв. посочено под №104 в изготвения от синдиците на банката списък по чл.66,ал.7, т.2 ЗБН, произтичащо от рамков договор за платежни услуги „Плюс” по банкова сметка и анекс към него № 88038 от 12.11.20102г. за разплащателна сметка IBAN BG 87 KORP 9220 44 41983201 и рамков договор за платежни услуги „ Плюс” и анекс към него № 94873 от 21.01.2013г. за банкова сметка IBAN BG . KORP ... с поредност за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на Корпоративна търговска банка АД / н/ по чл.94,ал.1, т.4 ЗБН/ред.преди изм. с ДВ бр. 62/15г./и на вземане за законна лихва върху главницата от 174307.89лв.от датата на откриване производство по несъстоятелност до окончателното изплащане, с поредност на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на Корпоративна търговска банка АД / н/по чл.94,ал.1,т.9 ЗБН. ОСТАВЯ В СИЛА решение №2432 от 24.11.2017г. по т.д.4377/2017г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА Корпоративна търговска банка АД / н/ да заплати на М. Х. А. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 4716.19лв., а на основание чл.694,ал.7 вр. чл. 612.ар.2 ТЗ държавна такса за първоинстанционното и второинстанционното производства в размер на 2614.57лв. по сметка на ВКС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: