Р Е Ш Е Н И Е

Ключови фрази
Причиняване на смърт в транспорта в пияно състояние * отнемане на предимство * независимо съпричиняване

№ 534

София, 21 януари 2010 година

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на трети декември две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

СЕВДАЛИН МАВРОВ

при участието на секретаря Иванка Илиева

и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев

изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев

н. дело № 587/2009 година.

Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия П. Н. К. и от повереника на гражданските ищци и частни обвинители Д. С. Л. и С. Д. Л. , представляван от баща си и законен представител Д. С. Л., против решение № 103/23.06.2009 год. по внохд № 76/2009 год. по описа на Великотърновския апелативен съд, в потвърдителната му част на постановената осъдителна присъда спрямо П. К. по нохд № 439/2008 год. на Плевенския окръжен съд.

В жалбата на К. са релевирани основанията за проверка на въззивното решение по чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 от НПК. Излага се доводът, подробно аргументиран, че при установените по делото фактически положения, законът е приложен неправилно, защото вместо да оправдае подсъдимия, съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, съдът го е признал за виновен и осъдил по предявеното обвинение. Вредоносният резултат изцяло се дължи на неправомерното поведение на другия подсъдим-Р. С. , който не съобразил движението си като водач на МПС с разпоредбата на чл. 15 от ЗДвП. Въззивният съд не е изпълнил в пълнота задълженията си по чл. 339, ал. 3 НПК-при потвърждаване на присъдата да отговори защо не възприема за основателни оплакванията на защитата за незаконосъобразност на присъдата спрямо К. Вътрешното убеждение на съдийския състав не е изградено според изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК и това е довело до липсата на мотиви на въззивния акт, както и до ограничаване процесуалното право на К. като подсъдим-основания за отмяната на решението по чл. 348, ал. 3, т.т. 1 и 2 НПК. Защитата прави собствен анализ на доказателствената съвкупност и отправя критика към въззивния съд, че приетите фактически положения не съответстват на приложения материален закон-по същество оплакване за необоснованост, което обаче, не представлява основание по чл. 348, ал. 1 от НПК за касационна проверка.

При условията на алтернативност се развива и основанието за изменяване на обжалвания съдебен акт по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъква се, че е допуснато нарушение при диференциране на наказанието. Наложеното на К. такова се явява несправедливо, при условие че на другия подсъдим, причинил при независимо съпричиняване вредоносния резултат, изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК, докато за К. , с по-малък принос за този резултат, институтът на т.н. „условно осъждане” не е приложен.

В съответствие с релевираните касационни основания за проверка се прави искане за отмяна на обжалваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или изменяване на обжалвания акт с отлагане изпълнението на наказанието на основание чл. 66 НК.

В жалбата на гражданските ищци и частни обвинители по основанието на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК се атакува въззивното решение само в наказателната му част и само по отношение на подсъдимия Р. Х. С.. Излага се довод, че условното осъждане не отговаря на степента на вината му за настъпилите общественоопасни последици и е явно несправедливо. Прави се искане за утежняване наказателноправното положение на този подсъдим, чрез отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да постанови ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”.

Пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия К поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и искания.

Защитникът на осъдения Р. Х. С. изразява становище, че като неоснователна, жалбата на касатора следва да се остави без уважение. В пледоарията му се излагат оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд, които настоящата инстанция не може да разгледа, тъй като страната не е жалбоподател и е налице ограничението на чл. 347, ал. 1 НПК.

Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители поддържа жалбата си и моли тя да бъде уважена.

Прокурорът също даде заключение, че жалбата на подсъдимия К е неоснователна, тъй като не са налице визираните в нея основания за отмяна или изменяване на въззивния съдебен акт. По отношение жалбата на частния обвинител счита, че тя е основателна и следва да бъде уважена с оглед характера на допуснатите от С. нарушения на правилата за движение по пътищата и тежестта на настъпилите от деянието му вредоносни последици.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 6 от 16.01.2009 год. по нохд № 439/2008 год. на Плевенския окръжен съд подсъдимият Р. Х. С. е признат за виновен в това, че на 22.03.2008 год. в гр. П., на ул.”Сторгозия” и кръстовището с ул.”Мир”, при управление на л.а.„Опел Колибра” с ДК№ Е* нарушил правилата за движение-чл. 6, чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Т. Л. от гр. П. и средна телесна повреда на Р. Радославов Р. от с. Я., Плевенска област, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, във вр. ал. 3, предл. 3,б.”б”, предл. 1 и чл. 54 НК е осъден на четири години лишаване от свобода, като е признат за невиновен да е нарушил чл. 8, ал. 1 от ЗДвП и е оправдан по това обвинение.

Определен е първоначален „Лек” режим за изтърпяване на наказанието.

На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал.1, т. 7 НК подсъдимият С е лишен от право да управлява МПС за срок от три години.

Подсъдимият П. Н. К. е признат за виновен в това, че на 22.03.2008 год. в гр. П., на ул.”Сторгозия” и кръстовището с ул.”Мир”, при управление на л.а. „Шкода Фабия” с ДК№ С* нарушил правилата за движение-чл. 6, чл. 20, ал. 2, чл. 47 и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Т. Л. от гр. П. и средна телесна повреда на Р. Радославов Р. от с. Я., Плевенска област, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, във вр. ал. 3, предл. 3,б.”б”, предл. 1 и чл. 54 НК е осъден на четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Лек” режим.

На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал.1, т. 7 НК подсъдимият К е лишен от право да управлява МПС за срок от три години.

На основание чл. 52, във вр. чл. 45 ЗЗД съдът е осъдил подсъдимите Р. Х. С. и П. Н. К. да заплатят солидарно лично на Д. С. Л. сто хиляди лева и на Д. С. Л. като баща и законен представител на малолетния С. Д. Л. сто хиляди лева, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, считано от 22.03.2008 год. до окончателното изплащане на сумите, като в останалата част за разликата до първоначално предявените размери от по сто и петдесет хиляди лева, исковете са отхвърлени като неоснователни и недоказани.

По реда на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът се е произнесъл по направените деловодни разноски, по дължимите на държавата такси върху размера на уважените искове и по разноските по делото направени от гражданския ищец и частен обвинител Д. С. Л., които поравно присъдил в тежест на подсъдимите.

С обжалваното решение Великотърновският апелативен съд изменил присъдата като е признал подсъдимия Р за невинен да е извършил нарушения по чл. 6 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а П. К. да е извършил нарушения по чл. 6, чл. 20, ал. 2 и чл. 47 от ЗДвП, като ги е оправдал в частта по това обвинение.

Наказанията на двамата подсъдими от по четири години лишаване от свобода е намалено на по три години лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на това наказание по отношение на Р. Х. С. е отложено за изпитателен срок от пет години, а на К. е определен първоначален „Общ” режим за изтърпяване на наказанието.

В останалата част присъдата е потвърдена.

К. прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд намира касационните жалби на касаторите за неоснователни.

По касационната жалба на подсъдимия П

Настоящата инстанция не може да установява нови фактически положения, а в рамките на констатациите на въззивната инстанция, материалният наказателен закон е приложен правилно. Въззивният съд е спазил принципните изисквания по чл. 14, ал. 1 НПК и е направил убедителни заключения, относно съществените параметри на пътно-транспортното произшествие на 22.03.2008 год., при което е била причинена смъртта на пътуващата в управлявания от П. Н. К. таксиметров автомобил и е било причинено телесното увреждане на Р. Радославов Р. , притежаващо белезите на средна телесна повреда, пътуващ в автомобила управляван от подсъдимия Р. Х. С.

Съдът правилно е отчел, че приносът на двамата подсъдими към този съставомерен резултат е еднакъв и по несъмнен начин е установил виновното им независимо съпричиняване на настъпилите общественоопасни последици.

Съгласно установената съдебна практика /Тълкувателно решение № 2/2002 год. на ВКС, Наказателна колегия/, в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да бъдат посочени всички факти, касаещи съставомерни признаци на деянието. В тази връзка, на К. е предявено обвинение, че е извършил деяние по чл. 343, ал. 4, във вр. ал. 3, предл. 3, б.”б”, и „а”, предл. 2 от НК, като в диспозитива на обвинението е посочено, че освен по чл. 6, чл. 20, ал. 2 и чл. 47 от ЗДвП, /по които по-късно е оправдан/, той е нарушил и чл. 50, ал. 1 от същия закон, касаещ правила за движение на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство. В обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени фактите, че преди кръстовището между улиците „Сторгозия” и ”Мир”- на пътя, по който К. управлявал таксиметровия автомобил- ул.”Мир”, е бил поставен предупредителен пътен знак за опасност-група”б” ППЗДвП,а именно знак Б2- „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”. След като от това място К. възприел светлините на идващия по този път от ляво автомобил, той направил преценка, че няма да създаде опасност за движението и навлязъл с автомобила си в кръстовището. Там той спрял да изчака и пропусне друг приближаващ се от дясната му с. автомобил, като задната част на таксиметровата кола останала в дясната от двете ленти на платното спрямо посоката на движение на подсъдимия С.

Посочването именно на тези факти, касаещи съставомерни признаци на деянието и конкретното императивно правило на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП опровергават твърдението за липсата на надлежно обвинение и допуснато от съда процесуално нарушение, с което е ограничено правото на защита на обвиняемия, тъй като К. не е бил лишен от възможността да разбере в точно какво престъпление е обвинен / бланкетната норма по чл. 343 НК по квалифицирания състав на ал. 4 е изпълнена със съдържание от посочената в обвинителния акт друга такава по ЗДвП/ и въз основа на какви факти и доказателства.

Съгласно цитираната разпоредба от ЗДвП, на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. В конкретния случай, безспорно е установено от доказателствата по делото, че жалбоподателят не е изпълнил това императивно изискване на закона.

Водачите на моторните превозни средства с оглед характера на упражняваната от тях дейност, представляваща източник на повишена опасност, са задължени по начало точно да възприемат и съответно да реагират на пътните условия и пътните ситуации. Те трябва да бъдат сигурни в наличността или отсъствието на определени фактори, които имат непосредствено и съществено влияние върху безопасността на движението. Липсва ли сигурност в това отношение, решение за движение /маневра/ в никакъв случай не трябва да бъде взето. Когато водачът, въпреки обективната възможност да възприеме правилно пътната обстановка или при неувереност предприеме движение, прави необоснована преценка на налично безопасно движение.

В резултат на прибързаното движение на К. , предимството на движещия се по ул. „Сторгозия” водач на л.а. „Опел Колибра”-подсъдимият С. е било отнето, който от своя с. , също допуснал нарушение на правилата за движение, за което е ангажирана наказателната му отговорност. В тази насока, назначената по делото допълнителна автотехническа експертиза е дала заключение, че от техническа гледна точка ударът е бил предотвратим, ако от своя с. , С. своевременно е реагирал и спазил предписанието на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Този извод експертите са извлекли при съпоставката на скоростта на движение на „Опел”-а-128км/час, опасната му зона за спиране-143,77м. и отстоянието на последния от „Шкода”-та, когато е навлязла в кръстовището и спряла, като тя е могла да бъде възприета от С. в този момент като опасност за движението от разстояние от 311,77м. и в съответствие, той да предприеме мерки за спиране, при което ударът между двете МПС не би настъпил.

Независимо от безспорно установеното виновно поведение и на другия участник в движението-подс. С. , това не може да оневини касатора за допуснатото от него нарушение на правилата за движение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, като елемент от фактическия състав на престъплението, защото обстоятелството, че другият участник в ПТП също се движи в нарушение на правилата за движение е ирелевантно към наказателната отговорност на К. , понеже в цитираната норма е отразено, че следва да бъдат пропуснати всички автомобили по пътя с предимство, а не само правомерно движещите се по него.

В конкретния случай, неправилната преценка на К. за възможността безпрепятствено да премине през кръстовището, без да изчака преминаването на другите МПС, движещи се по пътя с предимство е проява на типична непредпазливост в проявната й форма на самонадеяност.

Ето защо, изводите на съда за доказаност на обвинението срещу К. , който от обективна и субективна с. осъществил съставомерните последици по чл. 343, ал. 4 НК при независимо съпричиняване с подсъдимия С, са правилни и законосъобразни.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя и по основанието на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.

Допуснатото от подсъдимия К нарушение на правилата за движение не е инцидентен акт, а последица от неговото пренебрежително отношение към установените в страната правила и изисквания. В момента на произшествието той е извършвал таксиметрова дейност с отнето по административен ред свидетелство за правоуправление и без да има контролен талон. К. многократно е санкциониран по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение като водач на МПС /общо около шестдесет-л.127-129 от дознанието/, но това не оказало своя превъзпитателен и предупредителен ефект, видно от грубото му нарушение на същите тези правила, довело до причиняване на съставомерния резултат с телесно увреждане на пострадалия Р. и до настъпване смъртта на млада жена в напреднала бременност и на нейния плод.

Изложените обстоятелства са мотивирали въззивният съд да откаже приложението на „условното осъждане”, като той е приел, че те очертават високата степен на обществена опасност на К. като деец, спрямо когото за постигане целите на чл. 36, ал. 1 НК и по специално за неговото поправяне и превъзпитание е необходимо ефективното изтърпяване на наказанието ”лишаване от свобода”. Тези изводи са правилни и законосъобразни.

По касационната жалба от повереника на гражданските ищци и частни обвинители.

Жалбата е неоснователна.

Въззивният съд е изложил подробни съображения защо счита, че подсъдимият Р. Х. С. не следва ефективно да изтърпява наложеното му наказание.

Действително, и той е бил санкциониран за извършени нарушения на правилата за движения, но последните по своя характер не са свързани със създадена непосредствена опасност за движението, а от категорията на тези по неспазване изискванията за техническо състояние на автомобила, не носенето на документи по неговата регистрация и по неправилната употреба на звуков сигнал в населено място. По своя характер, тежест и брой /четири наказателни постановления, за периода-м.октомври 2006 год. до м. декември 2007 год./, те са неотносими към тези, мотивирали съдът да постанови ефективното изтърпяване на наказанието от К. , с оглед личността му и обществената му опасност. Тези изводи за възможността С. да бъде предупреден, поправен и превъзпитан към спазване на установения правов ред, без да бъде изолиран от обществото се споделят изцяло и от настоящия касационен състав, поради което жалбата от частните обвинители също следва да бъде оставена без уважение, а въззивното решение като правилно и законосъобразно се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 103/23.06.2009 год. по внохд № 76/2009 год. по описа на Великотърновския апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: