5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 281 София, 30.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова ч.т.дело № 870/2022 година Производството по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „КПМГ Одит“ ООД, с ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 220 от 28.01.2022 г., поправено с определение № 540 от 24.02.2022 г., по ч.гр.д. № 3436/2021 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав, с което са оставени без уважение подадените частни жалби от двете страни по делото - от А. Д. и К. М., осъществяващи заедно правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ и от „КПМГ Одит“ ООД, срещу определение № 263785 от 13.07.2021 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-16 състав, за спиране на производството по т.д. № 8/2016 г. на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязла в сила присъда на производството по НОХД № 2209/2017 г. на Специализирания наказателен съд, 8 състав. В частната касационна жалба се поддържат основанията по чл.281, т.3, предл.1 и предл.2 ГПК за неправилност на атакувания съдебен акт, с искане за неговата отмяна и връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди се, че претендираната от ищеца вреда е на договорно, а не на деликтно основание и предмет на исковото производство не са последиците от престъпления по чл.321 и чл.203 НК, каквито обвинения са повдигнати на ключовите одитори – физически лица. Сочи се още, че присъдата /осъдителна или оправдателна/ ще е задължителна за съдебните състави, пред които ищецът е предявил исковете си по чл.45 ЗЗД /неприети от СпНС и предявени пред СГС, производствата по които са спрени понастоящем от съответните състави на СГС, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК/, но няма да е задължителна за съда по настоящия спор, поради липса на идентичност на страните, на предмета на делото и на основанието – съответно договорно и деликтно. В жалбата са изложени подробни правни съображения във връзка с основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, като се поддържа, че в случая не се касае за съотношение между обуславящо и обусловено дело. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по формулирани в изложението въпроси от № 1 до № 5, които обобщено се свеждат до предпоставките за спиране на производството по гражданско/търговско дело, предмет на което е иск за вреди от неизпълнение на договор, без въведени от ищеца твърдения, че вредите са в резултат на престъпление, до приключване на наказателно дело по обвинение за престъпление, което е и деликт. По последния въпрос – дали е допустимо спиране на производството по гр.дело, което би довело до неразумно дълъг срок за разглеждане на делото, в противоречие с чл.6 и чл.13 ЕКПЧ и чл.47 ХОПЕС, се сочи допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.2, предл.2 от ГПК. Към изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е приложена практика на ВКС, както и заключението на генералния адвокат по дело С-438/12 г., с цитирана в него практика на СЕС по последния правен въпрос. В срока по чл.276, ал.1 ГПК по делото не е депозиран писмен отговор от А. Д. и К. М., заедно упражняващи правомощията на синдик на КТБ АД /н./ Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови атакуваното определение, въззивният съдебен състав, след преценка на предмета на делото, както и на факта, че част от обвиняемите по висящото пред СпНС нохд № 2209/2017 г. са били преки изпълнители по одитния договор, е извел извод, че доказването на престъпна дейност на обвиняемите лица ще бъде основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответното дружество – регистриран одитор по Закона за независимия финансов одит, за причинени на банката вреди в резултат на неизпълнение на договорни задължения. Позовавайки се и на ТР № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е изразил становище, че между двете производства е налице връзка, налагаща производството по гражданскоправния спор да бъде спряно до приключване на наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по обобщен правен въпрос – относно предпоставките за спиране на производството на предвиденото в чл.229, ал.1, т.4 ГПК основание. Принципен отговор по приложимостта на предвиденото в чл.229, ал.1, т.4 ГПК основание за спиране на производството, е даден в задължителните мотиви към Тълкувателно решение № 2/2014 г., Тълкувателно решение № 8/2013 г. – т.1, Тълкувателно решение № 7/2014 г. – т.5 и Тълкувателно решение № 1/2017 г. – т.1, на ОСГТК на ВКС. Според посочените актове на нормативно тълкуване, основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство; Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения или при съотношение между спорните предмети на две дела, при които разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. Според тълкувателните мотиви към т.1 на ТР 1/2017 г., предвидената в чл.229, ал.1, т.4 ГПК връзка между делата, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различие в преценките на съда по двете дела. В съответствие с постановките на цитираните актове на нормативно тълкуване е и част от казуалната практика на ВКС, приложена към частната касационна жалба – решение по гр.д. № 745/2012 г., IV г.о. определение по ч.гр.д. № 5301/2013 г., IV г.о. и определение по ч.т.д. № 1882/2019 г., II т.о., според която: когато фактическият състав, обуславящ отговорността за вреди, включва вредата да е настъпила в резултат на престъпление, установено по надлежния ред, изходът на гражданския спор е в зависимост от изхода по наказателното дело, поради което съдът, пред който е висящо гражданското дело, следва да постанови спиране в хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК; производството по гражданското дело се спира на това основание, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателното производство в съдебна фаза. Атакуваното определение е постановено в отклонение от цитираната по-горе тълкувателна и казуална практика на ВКС, независимо от формално посоченото в съобразителната му част ТР № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Съдебният състав на Апелативен съд – София не е отчел, че предмет на спряното гражданско дело са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, вр с чл.34, ал.1, изр.1 ЗНФО /отм./, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.79, ал.1, вр. с чл.82 ЗЗД, предявени срещу дружеството – одитор. Съдържащите се в исковата молба твърдения, с последващи уточнения, са за възникнала договорна отговорност – ограничена имуществена отговорност на ответника във връзка с неизпълнение на задълженията му като регистриран одитор /трикратният размер на договорените възнаграждения за извършване на одит за 2010 и 2012 г./, и за вреди по чл.82 ЗЗД /частичен иск/ от непровизиране на кредити през 2010 г. в резултат на неотчитането им от одитора като необезпечени. Претендираните вземания на ищеца към търговското дружество - одитор са свързани с неизпълнение на договорни задължения. Не се претендира обезщетение за вреди от деликт, съставляващ и престъпление. Независимо от липсата на твърдения на ищеца, основани на повдигнати обвинения на физическите лица, изготвили одитни доклади на КТБ АД за 2010 г. и 2012 г., в случая следва да се има предвид, че на М. Г. и К. Хаджидинев са повдигнати обвинения за участие в организирана престъпна група и помагачество към длъжностно присвояване в особено големи размери, поради което гражданският съд не би бил обвързан от присъдата на наказателния съд /осъдителна или оправдателна/, съгласно чл.300 ГПК. В случая, изходът на висящото пред СпНС наказателно дело, не би имал значение за основателността на предявените искове и не е налице връзка на обусловеност между двете дела, налагаща спиране на производството по исковете, основани на договорна отговорност на „КПМГ Одит“ ООД. Предвид горните съображения, въззивното определение е процесуално незаконосъобразно и подлежи на касиране, като се отмени и определението на първостепенния съд, а делото се върне на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по т.д. № 8/2016 г. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 220 от 28.01.2022 г., поправено с определение № 540 от 24.02.2022 г., по ч.гр.д. № 3436/2021 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав. ОТМЕНЯ определение № 220 от 28.01.2022 г., поправено с определение № 540 от 24.02.2022 г., по ч.гр.д. № 3436/2021 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав и потвърденото с него определение № 263785 от 13.07.2021 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-16 състав, за спиране на производството по т.д. № 8/2016 г. на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязла в сила присъда на производството по НОХД № 2209/2017 г. на Специализирания наказателен съд, 8 състав. ВРЪЩА делото на Софийския градски съд, Търговско отделение, VI-16 състав за продължаване на съдопроизводствените действия по т.д. № 8/2016 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: