9
Р Е Ш Е Н И Е
№ 103
София, 04.07. 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ:Дияна Ценева
Светлана Калинова при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4405 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Н. Й. от [населено място] срещу въззивното решение на Силистренския окръжен съд, постановено на 30.06.2016г. по в.гр.д.№76/2016г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от Р. Н. Й. против [фирма] иск за осъждане на ответника да възстанови предишното състояние на границата между имоти с идентификатори 66425.504.19 и 66425.504.531 по КК на [населено място] като насипе пръст в изкопа и възстанови оградата и портичката, както и иск за осъждане на ответника да заплати причинените на ищеца вреди на обща стойност 1211 лв. в имот с идентификатор 66425.504.19, от които 600лв. представляват стойността на унищожените 6 броя плодни дръвчета, 450лв. представляват стойността на унищожената и изхвърлена оградна мрежа между имотите, 111 лв. представляват стойността на дървените диреци от акация, а 50лв. представляват стойността на портичката от винкел.
С определение №173/21.03.2017г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за начина, по който съдът следва да извърши преценка на изслушаните по делото експертизи в хипотеза, при която становищата на вещите лица не съвпадат, както и за значението на експертните заключения в гражданския процес.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че ако съдът приема, че никоя от двете допуснати и изслушани експертизи не отговаря на поставения въпрос и с оглед на това приема твърденията на ищеца за недоказани, би следвало да го уведоми, да назначи нова експертиза или да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявените от него искове бъдат уважени, като му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Р. Н. Й. е предявил срещу [фирма] иск за възстановяване предишното състояние на границата между двата съседни имота като насипе пръст в изкопа и възстанови оградата и портичката, както и иск за осъждането на ответника да му заплати причинените вреди на обща стойност 1211лв. с твърдението, че през лятото на 2011г. ответникът предприел действия по укрепване на границата между двата имота като за целта изкопал ров с дължина 80 метра и дълбочина, започваща от 1.5 метра и достигаща до 10 метра с цел изграждане на циментова стена с желязна арматура в земята до равнището на дворните места, за да се предотврати свличането на земна маса, но при извършването на изкопните работи са унищожени съществуващата преди това оградна мрежа между имотите, акациевите диреци, с които е била закрепена, както и портичката от винкел и 6 плодни дървета, подробно описани в исковата молба.
С обжалваното решение е прието, че така предявените искове са неоснователни, тъй като не е установено извършените от ответника действия да са неправомерни. Прието е, че основното спорно обстоятелство касае въпроса дали действително свлачищните процеси са причинени от неправомерни действия на ответното дружество, свързани с изграждането през лятото на 2011г. на укрепваща подпорна стена между двата имота или са в резултат на причини, стоящи извън поведението на ответника.
От фактическа страна е прието, че : след сигнализиране от ответното дружество е извършен оглед на място от специалисти от отдел „Устройство на територията“ към [община] и е констатирано, че към момента на огледа са започнали укрепителни работи /изграждане на подпорна стена в имота на ответника/, която трябва да бъде довършена, като е потърсена и помощта на [фирма] за становище и оценка /писмо на [община] до областния управител от 30.08.2010г./; при извършен от [фирма] оглед е констатирано, че свлачището обхваща неукрепен откос при югоизточния ъгъл на имота на ответника, в който са разположени промишлена и складова база, като откосът е със северозападна експозиция и височина 12.14м., че при североизточния край на свлачищната деформация и по източната граница на имота в основата на откоса е изградена бетонова подпорна стена с височина 1.6-1.8м. в северната половина ѝ /зад арматурния цех/ и около 1м-1.2м. в южната част, като в ниския участък от стената свлачищните материали я надхлъзват и затрупват площадката на имота / становище от 08.11.2010г./. Посочено е, че специалистите от [фирма], извършили през м.ноември, 2010г. инженерно-геоложки оглед на мястото на свалчището, са категорични, че причините за развитието на свлачищните процеси се дължат на високата степен на водонасищане, причините за което са от комплексен характер и могат да се обобщят като особености на почвата и наличие на подпочвени води, както и нарушаване устойчивостта на откоса след подсичането му от периодично изгребване на свлечените маси, като е посочено, че свлачището е от 2009г., че формираното свлачищно засичане е с амплитуда на пропадане 3-4 метра и материалите от свлачищното тяло надхлъзват над площадката на промишлената и сладова база в имота и навлизат до 20 метра в границите му, което налага почистването им след всяка активизация на свлачищните процеси; измерено е, че свлачищната деформация е със северозападна експозиция, дължина по посоката на движение 35м. и ширина до 45м., като е възможно разширяване на обхвата й при продължителни валежи и обилно снеготопене. Съдът е приел, че именно такова разширяване на свлачището са констатирали и вещите лица по делото, когато са извършвали огледите, като съобразно експозицията на процесите деформацията е обхванала не само източната граница и югоизточния ъгъл на имота на ответника, но се е разпростряла почти по цялата му граница с имота на ищеца. Посочено е обаче, че становището е от 08.11.2010г. и към този момент вече е била констатирана активна свлачищна дейност, както и че независимо от построената в югоизточната част подпорна стена с височина 1м.-1.2м. свлачищните материали я подхлъзват и затрупват площадката на имота, докато ищецът твърди, че вследствие на действия на ответника от лятото на 2011г. е активирана свлачищната дейност, която засяга неговия имот.
При извършването на преценка дали свлачищните процеси са причинени от неправомерни действия на ответното дружество, свързани с изграждането на укрепващата подпорна стена между двата имота към 2011г. или са в резултат на причини, стоящи извън поведението на ответника, въззивният съд е приел, че следва да бъде взето предвид становището на в.л., изготвило съдебно-техническа експертиза в производството пред първоинстанционния съд, според което изкопаването на основите на подпорната стена на границата между двата имота не е причина за започването на свлачищните процеси, че свлачище има и в частта по границата, където не са извършвани изкопни и строителни работи, като според вещото лице изграждането на стената, която е с видима височина малко повече от метър и която е почти затрупана от допълнително свляклата се пръст, не би могло да причини свлачище по цялата граница. Посочено е, че пред въззивния съд е назначена нова експертиза, което според вещото лице е базирано на становището на [фирма] от 08.11.2010г., докато според въззивния съд заключението да е в противовес с това становище. Посочено е също така, че това вещо лице коментира дейността на ответника по подготовка на терена за строителна площадка чрез изгребване на големи обеми земна маса, но не и процес по започване изграждането на подпорна стена през 2011г. и поради това според въззивния съд от това заключение не може да се направи извод, че вследствие на предприетите от ответника действия през лятото на 2011г. по изкопаването на ров за изграждане на подпорна стена на границата с имота на ищеца са възникнали свлачищните процеси, които са увредили имота на Р. Й..
Прието е, че следва да бъде съобразено, че и двете вещи лица не са в състояние от сегашния момент да дадат категорично становище за състоянието на терена и причините, довели до свличането на земна маса през процесния минал период, поради което изводите не следва да бъдат изграждани изключително на някое от тези заключения, а по-скоро заключенията да бъдат преценявани в съпоставка с представеното по делото становище на [фирма], на което се позовават и двете вещи лица. Въз основа на това становище съдът е приел, че ответникът не е извършил неоснователни действия, довели до свличане на имота на ищеца, като изгребването на свлечени земни маси от имота на ответника, за което говорят свидетелите Я. и Д. и за което става дума в становището на [фирма], не може да се счете за увреждащо действие, тъй като се касае за отстраняване на последици от свлачищна дейност във връзка с обезпечаване функционирането на имота по предназначението му, както и по причина, че започналите укрепителни дейности по изграждането на подпорна стена към този период са насочени към предпазване от свлачищните дейности, а не към предизвикването им. Прието е също така, че следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че за изграждането на подпорната стена не е било необходимо разрешение за строеж и инвестиционен проект, т.е. не може да се приеме, че ответникът е бил в нарушение на закона, предприемайки тези укрепителни дейности /чл.151, т.4 ЗУТ и чл.147, т.5 ЗУТ/.
Така изложените от въззивния съд съображения за значението на изслушаните по делото експертизи са обосновали необходимостта от допускане на касационното обжалване.
По поставения въпрос настоящият състав приема, че в хипотеза, при която при поставяне на експертизата на задача да даде заключение пръстта/почвата, която се е свлякла в мястото, собственост на ищеца, дали е в резултат от изкопни/укрепителни работи, извършени от ответника, ако вещите лица не са в състояние от сегашния момент да дадат конкретно становище за състоянието на терена и причините, довели до свличането на земната маса през процесния минал период или становищата им по този въпрос не съвпадат, съдът може да възложи изготвяне на повторно или допълнително заключение по реда на чл.201 ГПК, а ако се приеме, че възможностите за използване на това доказателствено средство са изчерпани, съдът е длъжен да установи причината за свличането въз основа на цялостен анализ на всички доказателства в тяхната съвкупност, въз основа на което да проследи събитията, довели до свличането в тяхната времева последователност и въз основа на правилата на формалната логика да обоснове извода за причината за свличането.
Преценката на експертното заключение следва да се извършва като се има предвид, че съгласно чл.195, ал.1 ГПК вещо лице се назначава, когато за изясняването на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други, с каквито съдът не разполага. Посредством експертните заключения се установява значението на определени факти и процеси за спорното правоотношение, механизмът на протичането на тези процеси и др. което дава възможност на съда да разреши конкретния правен спор, макар да не разполага със специални знания в определена област. Експертните заключения обаче не са единственият способ за доказване на тези специфични релевантни за спора факти и причините за настъпването им. Ако вещите лица не са в състояние да изяснят възникналите специфични въпроси, решението следва да се основе на останалите събрани доказателства, съдържащи данни за последователността/механизма на осъществяване на релевантните за спора факти, респективно на установените в ГПК правила за последиците от недоказването на определен факт. Ако пък становищата на вещите лица не съвпадат, съдът следва да извърши анализ на данните за осъществяването на специфичните релевантни факти и техните последици, съпоставяйки наличната за осъществяването им информация и в други доказателства, представени по делото, като използва правилата на формалната житейска логика, т.е. изхождайки от това какво обичайно се случва в подобна ситуация, вкл. на основата на собствения си житейски опит.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо, но по същество неправилно. При постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл.202 ГПК, чл.178, чл.179 ГПК и чл.235 ГПК/ и неправилно е приложена разпоредбата на чл.109 ЗС.
След като е приел, че и двете вещи лица не са в състояние от сегашния момент да дадат категорично становище за състоянието на терена и причините, довели до свличането на земна маса през процесния минал период и макар да е приел, че заключенията следва да се преценяват в съпоставка с представеното по делото становище на [фирма], съдът не е преценил тези доказателства в тяхната съвкупност и не е съпоставил съдържащите се в писмените доказателства данни за началото на свлачищния процес, за неговия механизъм, като не е извършил също така преценка дали дружеството-ответник е извършвало укрепителните работи при спазване на дадените от [фирма] препоръки.
Действително, както е прието и в обжалваното решение, съдържащите се в писмените и гласни доказателства данни сочат, че началото на свлачищния процес предхожда исковия период. В представеното по делото становище на [фирма] от 08.11.2010г. се съдържа информация, че свлачището е възникнало през 2009г. и отново се активизира след снеготопене през месец март, 2010г. като материалите надхлъзват над площадката на промишлената и складова база в имота на дружеството, навлизат до 20 метра в границите на имота на касатора, което налага почистването им след всяка активизация на свлачищните процеси. Посочено е, че основните причини за развитие на свлачищните процеси по неукрепения откос са високата степен на водонасищане, водещи до понижаване на якостните свойства на изграждащите го материали и нарушаването на устойчивостта му след подсичане от периодичното изгребване на свлечените маси, за което е установено, че е извършвано от дружеството. Дадени са указания как следва да се извърши почистването на свлечените материали и цялостното овладяване на свлачищния процес, както и необходимостта от извършване на инженерно-геоложко проучване и на реализиране на укрепването въз основа на него.
При извършения анализ на тези данни обаче въззивният съд не е взел предвид обстоятелството, че предприетите през 2011г. от дружеството-ответник действия по укрепване на свлачището не са били съобразени с дадените от [фирма] предписания и препоръки, а именно първо да бъде изградена отводнителна канавка в горната част на имота, за да бъде пресушен теренът, след това да се извърши геологическо проучване, за да се установи къде е твърдата основа, която може да послужи за изграждане на подпорна стена, т.е. къде е най-подходящото място за изграждането на подпорната стена, на каква дълбочина следва да бъдат основите на това съоръжение и каква да бъде неговата височина. Не е взето предвид обстоятелството, че ответното дружество е започнало изграждането на стената без да съобрази тези препоръки, което е задълбочило свлачищния процес и е причинило вредите в имота на касатора, т.е. не е извършен анализ на механизма на свлачищния процес, за който данни се съдържат както в писмените доказателства, вкл. в писмо от 09.03.2015г. на [община], така и в заключенията на изслушаните по делото експертизи.
В заключението на в.л.С. Г. от 30.05.2016г. от инженерно-геоложкия оглед на свлачищната деформация, извършен на 21.10.2010г. са направени изводи, че свлачищните процеси са възникнали вследствие подготовката на терена, собственост на „ТОН-09“ за строителство чрез изгребване на големи обеми земна маса и действието на високо ниво на подпочвените води; при подготовка на терена за строителна площадка, особено след като статутът на земята е бил променен от земеделска земя в земя в регулация, е било задължително да се изготви инженерно-геоложки доклад, който е задължителен и във връзка с фундирането на сградите и подпорните стени, които са много сериозно и отговорно съоръжение; първопричина за възникналите свлачищни процеси в имота на касатора са началните действия по подготовка на строителната площадка чрез изгребване на огромни количества земна маса, които подкопават неукрепения откос на склона, което води до нарушаване връзките между изграждащите ги материали, т.е. пластовете вече нямат плътност и се създават условия за ерозия и нарушаване на устойчивостта му; при подготовката са изхвърлени огромни количества земна маса и тъй като теренът е с голяма денивелация изток-юг, в по-ниския участък свлачищните материали подхлъзват стената и натрупват площадката на имота, т.е. по причина денивелацията същите деформации настъпват и в имота на Р. Й.. Тези констатации, сочещи механизма на свлачищните процеси, причинили вредите в имота на Р. Й., включително за липсата на задължителния в подобни случаи инженерно-геоложки доклад при изграждането на подпорната стена, които се базират на извършен от вещото лице личен оглед, както и на проучване на материалите по делото, не са взети предвид от въззивния съд, поради което неправилно е прието, че доколкото за изграждането на подпорната стена не е било необходимо разрешение за строеж и инвестиционен проект, то не може да се приеме, че ответното дружество е бил в нарушение на закона, предприемайки тези укрепителни действия. Преценено е само дали е било необходимо даването на разрешение за строеж и предварителното одобряване на инвестиционен проект за изграждането на подпорната стена, но не и дали при предприемането на действия по изграждането й ответното дружество е съобразило техническите изисквания към начина, по който строежът на укрепителното съоръжение е трябвало да бъде извършен.
И след като по делото е установено, че при извършването на строежа на укрепителното съоръжение през 2011г. не са били спазени дадените от [фирма] предписания и препоръки, неправилно въззивният съд е приел, че не е установено извършените от ответното дружество действия да са неправомерни. Действително действията по укрепване са били необходими и поради това са били предприети от ответното дружество, но извършването им е следвало да се извърши по начин да не се причиняват вреди в съседния имот, т.е. след съответното инженерно-геологично проучване, предварително установяване на твърдата основа, която да послужи за изграждането на подпорната стена, както и на каква дълбочина следва да бъдат основите на съоръжението и каква да бъде неговата височина.
При извършването на преценка за причините, довели до настъпилите вреди в имота на Р. Й. въззивният съд не е взел предвид и данните за фактите, осъществили се през 2011г., съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели В. Н. и Й., според които това което се получило, било в резултат от подкопаване от съседа Р. П., собственик на [фирма], който направил изкоп, за да построи сградите-копал за основи и свалил нивото на цялото негово място, закопал надолу и станало ров, като на следващите години изкопаното се съборило; през 2011г. П. започнал да копае до самата ограда и вследствие на това през пролетта две цъфнали сливи паднали в дерето, след известно време паднали всички дървета на 3 метра от оградата, както и самата оградна мрежа. От съвкупния анализ на тези доказателства по категоричен начин се установява, че за началото на свлачищния процес са допринесли извършваните в имота на дружеството СМР, а доколкото предписаното от [фирма] инженерно-геоложко проучване няма данни да е било извършено, то последващото укрепване, извършвано от дружеството, не е извършено при спазване на такива правила, които биха минимизирали щетите. Установено е следователно, че именно извършването на действията по укрепване без необходимото предварително проучване е причинило щетите в имота на касатора, поради което по реда на чл.293 ГПК в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл.109 ЗС иск обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това [фирма] бъде осъдено да възстанови предишното състояние на границата между двата имота като насипе пръст в изкопа и възстанови оградата и портичката. В частта, с която е отхвърлен искът за заплащане стойността на причинените вреди обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като се претендира заплащане стойността на вредите, чието отстраняване се претендира и по реда на чл.109 ЗС.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №111, постановено от Силистренския окръжен съд на 30.06.2016г. по в.гр.д.№76/2016г. в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от Р. Н. Й. против [фирма] по реда на чл.109 ЗС иск за възстановяване на предишното състояние на границата между имоти с идентификатори 66425.504.19 и 66425.504.531 по КК на [населено място] чрез насипване на пръст в изкопа и възстановяване на оградата и портичката и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица] по предявения от Р. Н. Й., ЕГН [ЕГН], от [населено място] по реда на чл.109 ЗС иск, да възстанови предишното състояние на границата между имоти с идентификатори 66425.504.19 и 66425.504.531 по КК на [населено място] чрез насипване на пръст в изкопа и възстановяване на оградата и портичката.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №111, постановено от Силистренския окръжен съд на 30.06.2016г. по в.гр.д.№76/2016г. в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: |