Р Е Ш Е Н И Е № 366 С., 24.10.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1046 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение №228 от 14.03.11г. по настоящото дело е допуснато на касационно обжалване на решение №449/12.04.10г. по гр.д.№356/05.03.10г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която съделителите Е. Г. Т. и И. А. Т.-П. са осъдени да заплатят по реда на чл.286 от ГПК /отм./ на Т. Х. Т. съответно по 1600лв. и 1200лв., представляващи тяхната част от увеличената стойност на един от делбените имоти, вследствие извършени в него подобрения. Обжалването е допуснато по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпросите дали лицето, основало владението си на нищожна делба за разделяне на един апартамент на две части, има качеството на добросъвестен владелец или не, както и от кой момент тече погасителната давност за предявяване на претенцията за подобрения в имота, извършени от владелеца. По тези въпроси настоящият състав приема следното: В т.ІІІ.10 на ППВС №6/1974г. е прието, че владението, основано на нищожно придобивно основание, е недобросъвестно, освен когато е нищожно поради опорочена форма за валидност и приобретателят не е знаел за порока. В т.VІ.13 на същото постановление е посочено, че погасителната давност за вземане на добросъвестния или недобросъвестния владелец за подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласие на собственика, или в момента, в който то бъде смутено от собственика по исков ред, обикновено чрез ревандикационен иск. Тези принципни постановки дават отговор на поставените по настоящото дело правни въпроси. Лицето, което основава владението си на нищожна делба и не е налице изключението на чл.70, ал.1, пр.2 от ЗС, е недобросъвестен владелец. Погасителната давност за предявяване на вземането му за извършени подобрения в имота започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласие на собственика, или в момента, в който то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за собственост на имота – в конкретния случай – от момента на предявяване на иска за делба. По съществото на касационната жалба: Делото е за делба във фазата на извършването и. Спорът се концентрира върху претенцията на съделителката Т. Т. срещу Е. Т. и И. Т. за заплащане на извършените подобрения в единия от делбените имоти, представляващ апартамент на първия етаж в жилищната сграда, построена в УПИ VІІ-720 от кв.158 по плана на [населено място], ЦГЧ. В хода на касационното производство Е. Т. е починала и е заместена в процеса от наследницата си И. Т.. Процесният апартамент е бил собственост на А. Н. Т.. След неговата смърт е извършена делба между преживялата съпруга Е. Т., синът Н. Т. и дъщерята И. Т.. Със съдебна спогодба от 12.07.1971г. по гр.д.№234/64г. на П. народен съд, апартаментът е разделен на две части, като майката и дъщерята са получили общо дял І, състоящ се от двете югоизточни стаи, с обща кухня и клозет, а синът – дял ІІ, състоящ се от западната стая, обща кухня и клозет. През 1982г. Н. Т. е сключил граждански брак с Т. Т., а през 1993г. е починал, като е оставил за свои наследници по закон съпругата Т. Т. и майката Е. Т.. Н. Т. е оставил универсално завещание от 14.04.1993г., с което е назначил за свой наследник съпругата си Т. Т.. По иск на майката Е. Т., това завещание е намалено до размер на запазената част на ищцата – 1/3 ид.част от наследството. Установено е, че през 1993г., след смъртта на Н. Т., преживялата съпруга Т. Т. е извършила редица ремонтни дейности в обитаваната от нея част от процесния апартамент, имащи за цел обособяването и в самостоятелно жилище, чрез изграждане на втора баня и тоалетна и кухненски бокс. Приживе на съпруга си, Т. Т. също е правила подобрения в обитаваната от тях част от апартамента. На 29.12.1993г. Е. Т. и И. Т. са предявили срещу Т. Т. иск за делба на целия първи етаж, който е бил предмет на предходната делба от 1971г. Позовали са се на нищожност на предходната делба и на съществуваща съсобственост между тях върху целия апартамент. Съдът е приел за основателни доводите им и е допуснал нова делба на апартамента. Във втората фаза на делбата, на 26.01.2005г., Т. Т. е предявила претенция за заплащане на увеличената стойност на имота, вследствие извършените от нея подобрения /както тези, които са правени преди 1993г., така и тези, които са през 1993г./, а на 16.03.2005г. другите две съделителки са възразили, че претенциите са погасени по давност. При тези данни въззивният съд е приел в обжалваното решение, че Т. Т. има качеството на добросъвестен владелец на общия имот и за направените от нея подобрения през 1993г. останалите съделители и дължат увеличената стойност на имота, съобразно дяловете си в съсобствеността. Претенциите не са погасени по давност. Давността започва да тече от влязлото в сила през 2004г. решение по допускане на делбата по настоящото дело, с което е прогласена нищожността на предходна съдебна спогодба-делба. Спрямо този момент, пртенцията за подобрения от 2005г. е в срок. Решението е неправилно. Т. Т. е извършила ремонтните дейности от 1993г. в качеството си на владелец, който упражнява фактическа власт върху част от процесния апартамент въз основа на нищожно правно основание /предходната съдебна делба от 1971г., с която в дял на починалия и съпруг е бил поставен част от процесния апартамен/ и универсално завещание от Н. Т. в нейна полза. Към този момент завещанието все още не е било намалено до размера на попълване на запазената част от наследството на Е. Т.. Владението на Т. Т. върху ремонтираната от нея част от апартамента не е било добросъвестно, с оглед приетото по-горе в настоящото решение. Изводът на въззивния съд за наличие на добросъвестно владение противоречи на чл.70, ал.1 от ЗС и на т.ІІІ.10 на ППВС №6/1974г. Незаконосъобразен е и другият решаващ извод на въззивния съд – че погасителната давност за предявяване на вземането за подобрения тече от датата на влизане в сила на решението по допускане на делбата по настоящото дело. В действителност погасителната давност започва да тече от момента, в който владението на Т. Т. е смутено / т.VІ.13 на ППВС №6/1974г./, а това е станало на 29.12.1993г., с предявяване на иска за делба по настоящото дело. Предявяването на претенцията за подобрения през 2005г. е извън петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД. Затова въззивният съд не е имал основание да присъжда суми по тази претенция. Това налага отмяна на въззивното решение в тази част и отхвърляне на претенцията на Т. Т. по чл.286 от ГПК /отм./. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която Е. Т. и И. Т.-П. са осъдени да заплатят на Т. Т. разноски за въззивната инстанция в размер на 73 лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №449/12.04.10г. по гр.д.№356/05.03.10г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, допусната до касационно обжалване, по претенцията на Т. Т. по чл.286 от ГПК /отм./, както и в частта за присъдените разноски в размер на 73лв. и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Х. Т. от [населено място], [улица] против И. А. Т.-П. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] лично и в качеството и на правоприемник на починалата в хода на процеса Е. Г. Т., претенции за заплащане на извършени от Т. Т. подобрения в ползваната от нея част от първия жилищен етаж от сградата, построена в [населено място], [улица], УПИ VІІ-720 от кв.158 /ЦГЧ/, в размер общо на 2800лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: